— Отмъщение.
— Браво, Съливан. Взе изпита. Убий и отмъсти. Това е паролата ни. По пътя те попитах, Съливан. Сега те питам за последен път: готов ли си за длъжността?
— Каква длъжност?
— Велик Княз-пазител на Свещената тайна.
Боже, какви дивотии!
— Какво има, Съливан? Изненадан ли си? Повдигам те в трийсет и второ ниво.
— Все още съм на двайсет и трето.
— Да, но беше Пазител на ковчежето с тайната. Сега си Княз на тайната. Ти ще я пазиш при новото съграждане на Храма на Соломон.
— И ти ли вярваш в легенди? Каква е тази тайна?
Изображението на сянката нетърпеливо помръдна.
— Скритата от Майстор Хирам тайна. Тайната на Тувалкаин.
— Моля?
— Камъкът с тайната е намерен, Съливан. Голямата тайна е в ръцете на профан[13].
— Вижте какво, господине. Не знам кой сте. И не желая да знам. Ще приема като шега всичките ви нелепи брътвежи. Веднага ме пуснете. Върнете ме в хотела и да забравим всичко.
— То едва сега започва — просъска холограмата. — Съветът на Седемте посветени действа. Имаме много работа.
Съливан се огледа за изход. Но такъв нямаше. От четири страни го заобикаляха гладки стени. Не беше ясно дори откъде са излезли придружителите му.
— Какво искаш от мен — попита унило.
— Нищо — отговори сянката. — Засега… Вече си на разположение на Съвета на Седемте посветени. Велики Княже, пазителю на Свещената тайна, братко Джон Ашли Съливан от трийсет и втора степен, гордей се, че си избран. И чакай да свирне тръбата.
— Каква тръба?
Отново проскърца ужасяващият смях, последван от заплаха:
— Не знаеш ли кога свири тръбата?
Джон Ашли Съливан не успяваше да превъзмогне шока. Чувстваше се като идиот, говорещ с призрак.
— Това са легенди. Митове и легенди…
— Млъкни — кресна гласът. — Не е легенда, а действителност. Истина на десет хиляди години. Ако тайната попадне в ръцете на профан, Храмът ще бъде застрашен. Тувалкаин ще препаше меча, ще надуе тръбата и ще призове зидарите към действие. А сега има опасност, Съливан! Тайната е у профан.
Съливан не вярваше на ушите си. Това бяха такива идиотщини, че не можеше да са истина. Някакъв луд, който се страхуваше дори да се покаже, се опитваше да съживи легендите. И най-лошото, искаше да участва в тях. Според разказаното от сянката предание при преминаване на тайната в ръцете на непосветен мечтата за новото съграждане на Храма на Соломон щеше да се провали завинаги. Тайната трябваше да се върне. На каквато и да било цена. Така казваше легендата.
Докато се канеше да попита сянката у кого е тайната, за да я разприказва още малко, в зеления лъч около нея се появиха изображения. Бледи, неясни и объркани. Едното май беше на автомобил. Някакъв тичаше да отвори вратата и от автомобила слезе възрастен мъж.
Кой беше този? Изглежда ми познат, помисли си Съливан. Не можеше да си спомни. Но го познаваше. Беше сигурен в това.
Кадрите изчезнаха така внезапно, както се бяха появили, и в снопа зелена светлина отново изникна безформения холограмен силует.
— Не се страхувай, Велики Княже на Свещената тайна. Съветът на Седемте посветени действа. Тувалкаин препаса меча.
— Кой си ти — измърмори Джон Ашли Съливан. Гласът му постепенно премина в крясък. — Кой си ти? Кой?
— Тувалкаин. Притежателят на Свещената тайна!
Съливан настръхна от ужас. Всичките му косми щръкнаха.
— Върви си и чакай — прошушна сянката. — Гледай как Тувалкаин ще отреже протегнатата към Осмата тайна ръка! Траурът свърши. Открити са следите на изгубения камък. Тайната на огъня и живота е на една ръка разстояние. За да възтържествува Маслинената планина[14]. Започва строежът на Храма на Соломон. Изгубеният камък ще бъде върнат на мястото му. Светлината на Зизон ще озари света. Удари часът на новото съграждане на Храма на Соломон, от планината отново ще прозвучи свещената тръба на Давид, ще бъде отмъстено на наследниците на трижди разрушилите Храма, на опиталите се да издигнат Господ над Йехова!
Змийският съсък беше преминал в налудничав брътвеж.
— Децата на тайната отдавна запретнаха ръкави, Съливан! — извика сянката. — Часът настъпи! Времето за действие на Синовете на вдовицата! Облечи си престилката, вземи си инструментите и започвай да работиш за Свещения храм. Хайде, върви си вече, Княже на Свещената тайна! Не карай Светицата на Храма — нашата сестра — да те чака!
Гласът и холограмата постепенно изчезнаха.
Когато в празното пространство отново затанцуваха цветове, Джон Ашли Съливан се вцепени. Показаха се две момичета. Диана се качваше в колата, а Ан ѝ махаше с ръка.