Нестор наклони глава настрани, отпи от чашата с шампанско. Един от лафовете на Близнака толкова го кефеше, че Нестор го припозна като свой: „С пари не можеш да си купиш щастие, но можеш да си купиш шампанско, а това на практика си е щастие.“
— На теб мяза ли ти на уше?
— Не.
— Нито пък на мен. Дай му стол.
Мъжът беше облечен в скъпарски на вид костюм: безупречно изгладена риза, вратовръзка. Светли вежди над чифт тежкарски, тузарски очила. Не, впрочем той изобщо нямаше вежди.
— Момичето трябва да е под двайсет години.
— Нямам представа за какво говориш — отвърна Нестор. — Защо дойде при нас?
— Клиентът ми е приятел на Ивер Ивершен.
Хюго Нестор го изгледа по-внимателно. Този тип нямаше и мигли. Да не би да страда от alopecia universalis19 като брат му? Така де, онзи, дето твърдяха, че му бил брат. Нито косъмче по цялото тяло. В такъв случай този тип носи перука.
— Моят клиент е от превозваческия бранш. Плаща кеш и с хероин, докаран по море. Сигурно знаете по-добре от мен какво значи това за чистотата на стоката.
По-малко спирки. По-малко междинни звена, които да разреждат материала.
— Изчакай да звънна на Ивершен — каза Нестор.
Онзи поклати глава.
— Клиентът ми настоява за пълна дискретност. Не бива да узнава нито Ивершен, нито който и да било друг. Колкото до решението на Ивершен да тръби пред близките си приятели какви ги върши, това си е негов проблем.
„И потенциално наш“, помисли си Нестор. Кой беше този тип? Не приличаше на момче за всичко. Протеже? Доверен семеен адвокат?
— Разбирам, естествено, че подобно директно искане от непознат човек трябва да бъде съпроводено от допълнителна гаранция за сигурна трансакция. За да покажем сериозните си намерения, аз и моят клиент сме съгласни да ви дадем аванс. Какво ще кажете?
— Казвам четиристотин бона. Просто споменавам число, все още не знам за какво говориш.
— Разбира се. Може да се уреди.
— Колко бързо?
— Още тази вечер.
— Тази вечер?
— В града съм само до утре сутринта. После летя обратно за Лондон. Предплатата се намира в апартамента ми в „Плаза“.
Нестор и Бо се спогледаха. Хюго пресуши на екс тясната чаша с шампанско.
— Не схващам нито дума, мистър. Да не се опитваш да ни поканиш на питие в хотелската ти стая?
Онзи се усмихна кратко.
— Точно това правя.
Още щом влязоха в покрития паркинг, претърсиха мъжа. Бо го държеше, а Нестор го пребърка за оръжия и микрофони. Непознатият изобщо не се възпротиви. Беше чист.
Бо подкара лимузината към „Плаза“. От покрития паркинг зад „Спектрум“ поеха към шеметно високата стъклена призма на хотел „Плаза“. От външния асансьор гледаха града в краката си. Нестор си помисли колко вярно и в пряк, и в преносен смисъл е, че колкото по-нагоре се издигаш, толкова по-дребни ти се струват хората долу.
Мъжът отключи стаята си. Бо си извади пистолета. Липсваха основания да подозират засада. В момента Нестор не знаеше да има живи врагове. Нямаше и неуредени конфликти на пазара. Дори да го арестуват, полицията не разполагаше с нищо срещу него. И въпреки това изпитваше безпокойство, без да може да си обясни причината. Реши да го отдаде на професионалната си бдителност, на усвоения навик никога да не сваля гарда — предпазливост, достойна да служи за пример на другите в бранша. Не току-така бе станал „бригадир“ на Близнака.
Апартамента си го биваше. Яка гледка — не ще и дума. Мъжът беше поставил две дипломатически куфарчета върху ниска масичка. Докато Бо проверяваше другите стаи, мъжът застана зад барплота и се зае да приготвя коктейли.
— Моля. — Той направи подканящ жест към куфарчетата.
Нестор застана до масичката и повдигна капака на едното. После и на другото.
Вътре имаше повече от четиристотин хиляди. С положителност.
Ако стоката във второто куфарче бе толкова неразредена, колкото бе намекнал мъжът, значи, тук имаше кинти, достатъчно да купят цяло село с азиатски момичета.
— Нещо против да пусна телевизора? — попита Нестор и взе дистанционното.
— Давай — насърчи го домакинът, зает с коктейлите — дейност, която, личеше си, не му беше присъща. В момента режеше лимон за три чаши с джин-тоник.
Нестор натисна копчето за платената телевизия, прехвърли няколко детски и семейни канала, избра порноканал и усили звука. После отиде до барплота.
— Тя е на шестнайсет и ще я доставим на паркинга до плажа „Ингиерщран“ утре в полунощ. Ще паркираш в средата на паркинга и няма да слизаш от колата. Един от нас ще дойде при теб, ще се качи отзад и ще преброи парите. Ще слезе с парите, а друг ще доведе момичето. Разбрано?