— Ясно. Кой е бащата?
— Червената четка за зъби.
— Чер… вената?
— Да.
— Благодаря. — Симон затвори.
Кари отиде до автомата да вземе кафе. Върна се. Симон говореше по телефона. По шепота тя се досети, че сигурно се е обадил на съпругата си, на Елсе. Симон затвори. По лицето му се изписа онова старческо изражение, което внезапно, за няколко секунди, приемат лицата на хората над определена възраст, все едно нещо им се изплъзва, все едно ей сега ще се разсипят на прах. Кари понечи да попита дали всичко е наред, но в крайна сметка се отказа.
— И така… — подхвана Симон с престорено бодър тон. — Кой е бащата на детето? Ивер-старши или Ивер-младши? Ти на кого залагаш?
— Да залагам? Че то е ясно.
Симон я изгледа смаян. Тя поклати бавно глава. Той стисна силно очи, приведе се и прокара ръка по главата си напред към челото, все едно си приглажда косата.
— Ама разбира се — тихо кимна той. — Две четки. Май започвам да остарявам.
— Отивам да проверя какво имаме за Ивер.
Кари излезе, Симон включи компютъра и отвори електронната си поща.
Беше получил аудиофайл. Изпратен от мобилен телефон.
Симон никога не получаваше аудиофайлове.
Отвори го и го пусна.
Морган гледаше как Арил Франк фучи в контролната зала. Беше увил с бинт ръката си на мястото на отрязания пръст, но отказа да се вслуша в настоятелните подкани на лекаря да легне.
— И просто си вдигнал бариерата и си пуснал един убиец да си излезе ей така! — просъска Франк.
— Той шофираше вашата кола. — Шефът на охраната избърса потта си. — И беше облечен във вашата униформа.
— Но не съм бил аз! — изрева Франк.
Морган не знаеше защо — навярно заради повишеното кръвно налягане на заместник-директора, но противната червена течност беше избила през белия бинт. На Морган пак му премаля.
Един от стационарните телефони до мониторите пак изпиука. Голдсрю вдигна и се заслуша.
— Открили са пръста — закри слушалката с длан. — Ще ви откараме заедно с него в хирургията в Юлевол, за да…
— Къде? — прекъсна го Франк. — Къде са го открили?
— Върху арматурното табло на поршето ви. Лофтхюс заел две паркоместа в „Грьонлан“.
— Намерете го! Намерете го!
Тур Юхансон се протегна и се хвана за ръкохватката, която висеше от тръбата в мотрисата на метрото. Промърмори „извинете“, защото бутна един от сънливите пътници, бързащи за работа рано-рано сутринта. Днес щеше да продаде пет мобилни телефона — такава цел си бе поставил. И когато следобед пак се вози в метрото на път към къщи — надяваше се, седнал — щеше да знае дали е постигнал целта си. Ако да, това щеше да му донесе… радост. Може би.
Тур въздъхна.
Загледа се в униформения мъж, застанал гърбом пред него. От слушалките в ушите му се чуваше музика. Кабелът водеше до ръка, която държеше телефон, на гърба с малкия етикет на магазина на Тур. Тур застана така, че да го вижда в профил. Май го познаваше отнякъде. Не беше ли същият онзи, дето искаше да си купи батерии за онази музейна антика? За дискмена. От любопитство Тур провери в интернет. Дискмени се произвеждали до 2000 година, после излязло ново, по-съвременно устройство. То възпроизвеждало формат „MP3“. Тур застана толкова близо до мъжа, че чуваше звука от слушалките му въпреки громоленето на стоманените колела. Когато обаче мотрисата зави и конструкцията ѝ изпращя, звукът се изгуби.
Май пееше момиче или така му се стори. Но позна мелодията: „That you’ve always been her lover…“20. Леонард Коен.
Симон се взираше недоумяващо в иконата на аудиофайла. Беше с продължителност само няколко секунди. Пусна го повторно.
Несъмнено гласът беше онзи, за който го бе помислил от самото начало. Но Симон не разбираше какво представлява чутото.
— Това да не са печелившите числа от тотото?
Той се обърна. Сисел Тоу минаваше на редовната си сутрешна обиколка за изпразване на кошчетата за отпадъци.
— Нещо такова — отвърна Симон и спря записа.
Чистачката издърпа кошчето изпод бюрото му и изсипа съдържанието му в нарочния контейнер, прикрепен към количката за почистване.
— Хвърляш си парите на вятъра, Симон. Тотото е за късметлии.
— А според теб ти и аз не сме от тях, така ли? — попита той, докато се взираше в монитора.
— Ами погледни само какво сме донесли на този свят — отвърна чистачката.
Симон се облегна на стола и разтърка очи.
— Сисел?
— Да?
— Млада жена става жертва на убийство и сега се оказва, че е била бременна. Според мен убиецът ѝ не се е страхувал от нея, а от детето в утробата ѝ.
20
That you’ve always been her lover (англ.) — Че ти винаги си бил неин любим. — Бел.прев.