— Да, и?
Мълчание.
— Какъв е въпросът ти, Симон?
Симон опря глава на облегалката.
— Ако знаеше, че носиш в утробата си дяволско изчадие, щеше ли да го родиш, Сисел?
— И преди сме обсъждали този въпрос, Симон.
— Знам, но какво ми отговори тогава?
— Отговорих, че природата, уви, не предоставя избор на една клета майка — изгледа го укорително чистачката. — Нито на майката, нито на бащата.
— Бях останал с впечатлението, че господин Тоу е избягал още в самото начало?
— Говоря за теб, Симон.
Той пак затвори очи и кимна.
— Значи, ние сме роби на любовта. А кого ще ни се падне да обичаме, си е чисто тото. Така ли?
— Брутално е, но е точно така.
— И боговете се смеят.
— Сигурно, но през това време някой трябва да поразчисти тази кочина.
Стъпките на Сисел се отдалечиха. Симон прехвърли аудиофайла от компютъра на мобилния си телефон, взе го, отиде в тоалетната, влезе в една кабинка и пак си пусна записа.
След няколко прослушвания разбра какви са тези числа.
Четвърта част
Трийсет и трета глава
Под слънчевата светлина Симон и Кари крачеха по доста обширния, доста открит и доста тих площад пред Кметството.
— С помощта на описанието, дадено от Фидел Лае, намерихме колата под наем — каза Кари. — Била върната, но за щастие още не е измита. Криминалистите иззеха проби от петна кал. Съвпадат с калта по пътя към кучешкия развъдник. А аз си мислех, че калта навсякъде е еднаква.
— Съставът ѝ представлява уникален микс от минерали. На чие име е наета колата?
— Сюлвестер Трунсен.
— Кой е той?
— Трийсет и три годишен, на социални помощи, безработен. Не е открит на адреса, вписан в гражданския регистър. Излежал е две присъди за нанасяне на телесна повреда. Според наши информатори бил човек на Нестор.
— Добре. — Симон спря пред входната врата на жилищна сграда между два магазина за дрехи. Вратата, висока и широка, внушаваше солидност и сериозност. Натисна един от звънците за четвъртия етаж. — Нещо друго?
— Един от обитателите на „Ила“ подхвърлил на наш агент, че новият от 323-та стая и управителката доста се сближили.
— Марта Лиан?
— Тези дни ги видели да потеглят заедно с кола от приюта.
— „Недвижими имоти Ивершен“ — обади се глас през дупчиците в месинговото табло над звънците.
— Предпочитам да изчакаш на рецепцията, докато аз разговарям с Ивершен — настоя Симон в асансьора.
— Защо?
— Защото леко ще заобиколя правилата и не искам да те въвличам.
— Ама…
— Съжалявам, но това е заповед.
Кари забели очи, ала си замълча.
— Ивер — представи се младият мъж, който ги посрещна на рецепцията. Стисна здраво ръката първо на Симон, после и на Кари. — Идвате на среща с баща ми.
Нещо в това момче подсказваше на Симон, че то е ведро по характер и не е свикнало с болката и скръбта, която се четеше в погледа му под пичовски вирнатия перчем. Сигурно затова изглеждаше толкова смутен и объркан.
— Насам, моля.
Явно баща му го бе осведомил за предстоящото посещение на полицията и Ивер-младши предполагаше — впрочем точно като баща си — че е във връзка с разследването на убийството на майката.
От кабинета се откриваше гледка към Западната гара и фиорда. До вратата стоеше стъклена витрина с изкусно изработен макет на небостъргач с формата на бутилка кока-кола.
Бащата изглеждаше остаряло копие на сина. Същият гъст перчем, същата гладка, здрава кожа, същият лъчезарен поглед, помрачен от траура. Висок, снажен, с волева брадичка и прям поглед — дружелюбен, но и по хлапашки игрив и предизвикателен. „В тези двамата — баща и син — има някаква самоувереност, някаква солидност, типична за жителите на западно Осло“, помисли си Симон. Все едно всички бяха излети по един калъп: дейци от Съпротивата, полярни пътешественици, членове на екипажа на „Кон-Тики“, полицейски началници.
Ивер-старши покани Симон да седне. Сам той се настани зад бюрото, под стара черно-бяла снимка на жилищна сграда, без съмнение от Кристиания21 в края на деветнайсети век, просто в момента Симон не се сещаше коя е.
Той изчака синът да излезе от кабинета и подхвана по същество:
— Преди дванайсет години момиче е открито мъртво в заден двор в „Квадратурата“22 в Осло. Ето как е изглеждала, когато са я намерили.
Симон сложи една снимка върху бюрото на Ивершен. Зорко следеше лицето на имотния магнат, докато той разглеждаше снимката. Не забеляза кой знае колко емоционална реакция.
22
Исторически район в центъра на Осло с абсолютно прави улици, които се пресичат под прав ъгъл и образуват мрежа от квадрати, оттам и името на района. Построен през 1624 година по заповед на датския крал Кристиан IV. — Бел.прев.