Последна възможност да…
Изправи се. Все още ѝ се виеше свят, но знаеше, че е в състояние да бяга бързо. Не би могъл да я настигне. Пое дълбоко кислород в дробовете си, кръвта го транспортира до мозъка. Подпря се на капака на фризера, погледна отражението си в лаковото покритие. Обиците се поклащаха на ушите ѝ.
Обичам го. Ето това правя тук.
Пак повдигна капака.
Кръвта, текла от трупа, беше изпоцапала повечето хранителни продукти. Освен това дизайнът на кутиите с рибени полуфабрикати изглеждаше остарял. Поне дванайсет години. Значи, може да е истина.
Наложи си да диша, да мисли, да отпъди маловажното. За да хапнат нещо, е нужно да отиде да напазарува. Ще попита някое дете къде е най-близката бакалница. Да, точно така ще направи. Яйца и бекон. Пресен хляб. Ягоди. Йогурт.
Хлопна капака. Стисна силно очи. Очакваше да заплаче. Но избухна в смях. В истеричния кикот на човек, пропадащ в Заешката дупка, помисли си. Отвори очи и тръгна към стълбите. Изкачи ги и горе установи, че си тананика.
That you’ve always been her lover and you want to travel with her23.
Луда.
… and you want to travel blind and you know that she will trust you24.
Луда, луда.
… cause you’ve touched her perfect body with your mind25.
До отворения прозорец Маркус играеше „Супер Марио“. Чу навън да се затръшва врата. Погледна. Хубавата дама. Или поне днес беше хубава. Излезе от жълтата къща и се спусна към портата. Маркус си спомни как засия лицето на Сина, когато му съобщи, че я е видял да влиза в дома му. Маркус не разбираше много-много от тези работи, но Синът май беше влюбен в нея.
Жената отиде до група момиченца, които скачаха на ластик, и явно ги попита нещо. Те посочиха, тя се усмихна, махна им за довиждане и бързо тръгна в указаната посока.
Маркус тъкмо се канеше пак да се съсредоточи върху играта, но неочаквано забеляза как някой разтвори завесите зад прозореца в спалнята. Грабна бинокъла.
Беше Синът. Стоеше със затворени очи и ръка на кръста, върху превръзка. Беше гол. И се усмихваше, изглеждаше в добро настроение. Като Маркус на Бъдни вечер, преди да разопаковат подаръците. Не, по-точно като Маркус сутринта на Коледа, когато се е събудил и се е сетил за получените подаръци.
Синът извади пешкир от шкафа, отвори вратата и тъкмо преди да излезе, погледна встрани, към масата. Посегна и взе някакъв предмет оттам. Маркус настрои фокуса.
Беше тетрадка. С черна кожена подвързия. Синът я разтвори. Текстът явно го увлече. Пусна пешкира. Седна на леглото и продължи да чете. Прелисти напред. Седя така в продължение на няколко минути. Маркус видя как чертите му постепенно се променят, как тялото му се вцепенява, застива в уродлива поза.
Внезапно се изправи и запрати тетрадката в стената.
Грабна настолната лампа и запокити и нея.
Хвана се отстрани, явно изкрещя и седна на леглото. Наведе глава, натисна я надолу с ръце, преплетени на тила. Седеше така, а тялото му се тресеше конвулсивно.
Маркус се досещаше, че се е случило нещо ужасно, само дето не знаеше какво. Искаше му се да изтича до отсрещната къща и да каже или да направи нещо, та да утеши Сина. Това го умееше, нали често утешаваше мама. Припомняше ѝ нещо приятно, което са правили заедно. Всъщност нямаше голям избор — бяха предприемали три-четири такива неща, — затова мама винаги си спомняше за какво говори. Тя се усмихваше малко тъжно и го галеше по косата. И настроението ѝ се разведряваше. Но Маркус не беше ходил никъде със Сина. Пък и навярно сега той предпочиташе да е сам. Маркус го разбираше отлично. И той беше същият. Когато мама се опиташе да го утеши, след като някой го е тормозил в училище, Маркус се дразнеше. Утешителните думи сякаш го правеха още по-слаб, потвърждаваха мнението на училищните бабаити за него: че е женчо.
Но Синът не е женчо.
Или е?
Синът се изправи и се обърна към прозореца. Плачеше. Очите му бяха зачервени, а бузите — мокри от сълзи.
Ами ако Маркус греши? Ако Синът е точно като него? Слаб, страхлив, от онези, дето винаги се изнизват, бягат и се крият, за да не ядат бой? Не, не, изключено, не и Синът! Той е голям, силен и смел и помага на онези, които не са. Или които още не са станали.
Синът вдигна тетрадката, седна и започна да пише.
След малко откъсна един лист, смачка го на топка и го хвърли в кошчето до вратата. Зае се да пише на нова страница. Този път писа по-кратко. Пак откъсна листа и прочете написаното. Стисна очи и долепи устни до хартията.
23
That you’ve always been her lover and you want to travel with her (англ.) — Че винаги си бил нейният любим и искаш да пътешестваш с нея. — Бел.прев.
24
… and you want to travel blind and you know that she will trust you (англ.) — … и искаш да пътешестваш, накъдето ти видят очите, и знаеш, че тя ще ти се довери. — Бел.прев.
25
… cause you’ve touched her perfect body with your mind (англ.) — … защото си докосвал с ума си съвършеното ѝ тяло. — Бел.прев.