Озова се на открит терен, настлан с чакъл, омазнен от текли масла и обрасъл гъсто с трева. Два камиона без гуми стояха паркирани върху керамични тухли. Двамата мъже скочиха върху товарна рампа пред червена тухлена постройка. Кале набра четирицифрен код върху клавиатурата, входната врата избръмча и те я отвориха. Срещу тях забумтяха барабани и бас. Общината беше преустроила първия етаж от двуетажното фабрично хале в репетиционна за прохождащи групи. А наркобандата беше наела помещенията на втория етаж кажи-речи без пари под прикритието, че се занимават с мениджърска и импресарска дейност. Все още не бяха уредили нито едно участие на музикант, но, както е всеизвестно, културата изживяваше трудни времена. Поеха по коридора, а входната врата бавно се завъртя на скованите си пружини. Въпреки шума на Кале за миг му се стори, че чува тичащи стъпки по чакъла отвън.
— Триста бона? — пробва пак Пелвис.
Кале поклати глава и извика асансьора.
Кнют Скрьодер постави китарата върху усилвателя.
— Пуш-пауза — подвикна и тръгна към вратата.
Знаеше, че другите от бандата ще се спогледат с досада. Че нали само преди час ходи да пуши, сигурно ще си помислят. След три дни им предстоеше участие в младежкия център и за жалост се налагаше да репетират като луди, за да не се издънят тотално. Проклети въздържатели. Не пушат, не пият дори бира и никога не са виждали джойнт, да пипнат — да не говорим. Как такива хора ще правят рок?
Затвори вратата зад гърба си и чу, че започват парчето отначало без него. Звучеше сносно, ама без следа от soul9. Е, с Кнют нещата звучаха съвсем по друг начин. Усмихна се при тази мисъл, докато подминаваше асансьора и пустите репетиционни по коридора към изхода. Ситуацията с неговите съгрупари му напомняше за кулминацията в дивидито „Hell Freezes Over“ с „Ийгълс“ — виновното удоволствие на Кнют. Там „Ийгълс“ репетират с филхармонията на Бърбанк. Дълбоко съсредоточени, музикантите изпълняват „In A New York Minute“ по ноти, а Дон Хенли се обръща към камерата, сбърчва недоволно нос и прошепва: „… but they don’t have the blues…“10
Кнют мина покрай репетиционна, чиято врата винаги стоеше отворена, защото бравата беше развалена, а пантите — изметнати. Спря. Вътре стоеше човек, обърнат гърбом. Преди тук постоянно се промъкваха наркомани в търсене на лесно продаваема музикална техника, която да задигнат. Но набезите намаляха, след като на втория етаж се нанесе импресарска агенция и постави нова, солидна входна врата с брава с кодово заключване.
— Ей, ти! — подвикна Кнют.
Непознатият се обърна. Трудно можеше да се прецени какъв е. Излязъл да побяга за здраве? Не. Вярно, беше облечен в суитшърт и спортен панталон, но на краката си носеше черни официални обувки. Толкова лошо се обличат само друсалките. Кнют обаче не се страхуваше. Пък и от какво? Беше висок колкото Джоуи Рамоун11 и имаше същото кожено яке.
— Какво търсиш тук, човече?
Мъжът се усмихна. Явно не беше рокер.
— Опитвам се да поразчистя.
Обяснението звучеше що-годе приемливо. В тези общински репетиционни всичко се съсипваше и крадеше и никой не поемаше отговорност. Прозорецът все още беше покрит с шумоизолиращи плоскости, но иначе беше останал само стар, неизползваем басов барабан, върху чиято кожа с готически шрифт пишеше „The Young Hopeless12“. На пода, сред фасове, изтръгнати китарени струни, самотна барабанна палка и руло плътно тиксо, се мъдреше настолен вентилатор, който барабанистът навярно бе използвал, за да не прегрее. Плюс дълъг аудиокабел. Кнют, разбира се, провери дали кабелът може да се използва, но той, естествено, не работеше. Е, вярно, кабелите са ненадеждна потребителска стока, а бъдещето — безжично, пък и мама бе обещала да му купи безжична система за китара, ако откаже цигарите. Това го вдъхнови да напише песен. Озаглави я „Тя умее да търгува“.
— Работното време на общината не е ли свършило вече? — попита Кнют.
— Мислим да подновим репетициите.
— Кои сте вие?
— „The Young Hopeless“.
— А, и ти ли си бил в групата?
— Бях барабанист, след мен смениха още двама. Май мярнах две от момчетата, като влизах, но хлътнаха в асансьора.
— Не, били са от импресарската фирма на горния етаж.
— Импресарска фирма? Дали може да се възползваме от техните услуги?
— Май не приемат нови клиенти. Веднъж почукахме на вратата им и ни казаха да се пръждосваме по дяволите — ухили се Кнют, извади си цигара и я лапна.
9
Soul (англ.) — „душа“ и наименование на музикален жанр, получил името си именно защото залага на емоционалното въздействие върху слушателя, един вид музика за душата. — Бел.прев.
10
Игра на думи. Англ. „have the blues“ означава „тъжен съм, намирам се в потиснато настроение“, a „blues“ е названието на музикалния жанр блус, който се отличава с баладичност, меланхоличност и чувствена емоционалност. — Бел.прев.
11
Джоуи Рамоун (1951-2001) — легендарен музикант, вокалист и фронтмен на пънк-рок групата „Рамоунс“. — Бел.прев.