— Да вървим. — Той се изправи. — Have your gun ready, both of you.15
Погледнаха го въпросително.
Кале не им каза нищо, но очите, втренчили се през прозорчето на вратата, го бяха притеснили. Той знаеше, че тези очи са го видели да седи до масата. Добре де, какво чак толкова. Някакъв тип в смотана банда, който си мечтае някой да му урежда концерти. Голяма работа. Ала на масата пред Кале имаше достатъчно пари и дрога, та всеки идиот да се изкуши да се пробва. Дано този тип е видял и двата пистолета на масата — на Касиус и Пелвис.
Кале се приближи до вратата. Бравата се отключваше само с неговия ключ — един-единствен. Това му позволяваше да заключва работещите вътре, ако му се наложи да излезе. А решетките пред прозорците не можеха да се свалят. Накратко: никой, работещ за Кале, не можеше да офейка с пари и дрога. Нито да пусне в стаята неканени гости.
Кале надникна през прозорчето. Не защото беше забравил изреченото преди секунди уверение на Пелвис, че е чисто. А защото напълно сериозно допускаше Пелвис да му подаде погрешна информация, ако някой му е платил достатъчно добре. По дяволите, на негово място Кале би постъпил по същия начин. Нещо повече: беше го правил.
Не видя никого през процепа. Погледна в огледалото, монтирано на стената отсреща, та никой да не може да се скрие, притискайки се към вратата под прозорчето. Мъждиво осветеният коридор беше празен. Пелвис излезе пръв, след него — Касиус, последен — Кале. Обърна се да заключи.
— Какво, по…! — промълви Пелвис.
Кале се обърна и чак сега видя нещо, което не бе забелязал през прозорчето заради ъгъла: вратите на асансьора бяха отворени. Все още обаче не разбираше какво има в асансьора, защото лампата вътре не светеше. В сумрачния коридор виждаше единствено нещо бяло от едната страна на асансьора. Тиксо. Пред сензорите за вратите. И парчета стъкло на пода.
— Внима…
Пелвис обаче вече беше изминал трите крачки до асансьора. Мозъкът на Кале регистрира първо пламъка от дулото от мрачната кабина и чак тогава пукота от изстрела.
Главата на Пелвис се завъртя, все едно някой му заши шамар. Той се втренчи в Кале със смаяно изражение. В скулата му се появи трето око. После животът го напусна. Тялото се свлече като палто, оставено от собственика си да се изхлузи на пода.
— Касиус! Стреляй, да му се…
В паниката Кале забрави, че Касиус не говори норвежки, но явно не беше и нужно, защото африканецът насочи пистолета и натисна спусъка към тъмната вътрешност на асансьора. Кале усети пробождане в гърдите. Никога не бе заставал от непечелившата страна на оръжие и чак сега разбра защо хората, към които бе насочвал дуло, се вцепеняват по толкова комичен начин, все едно са пълни с цимент. Болката в гърдите се разпространи. Затрудняваше се да диша, но трябваше да влезе в стаята. Зад бронираната врата имаше въздух, сигурност, брава, която да заключи. Ръката му обаче не се подчиняваше, не съумяваше да улучи ключалката. Повтаряше се същото като в съня, все едно се движеше под вода. За късмет прикритие му осигуряваше туловището на Касиус, който продължаваше да сипе куршуми. Ключът най-после се плъзна в дупчицата, Кале го превъртя, дръпна рязко вратата и се шмугна вътре. Следващият изстрел имаше различна акустика. Беше дошъл от кабината на асансьора. Кале се завъртя и посегна да хлопне вратата, но тя опря в Касиус. Половината му рамо и ръка, дебела колкото бедро, се бяха проврели вътре. Мамка му! Кале се опита да го избута, но още от тялото на Касиус напираше да влезе.
— Ох, добре, влизай, проклет пъзльо! — просъска той и отвори.
Африканецът се строполи като втасало тесто. Разплу се, телесната му маса се разпльосна върху пода в стаята. Кале се взираше в оцъкления му поглед. Очите бяха изпъкнали като на току-що уловена дълбоководна риба, устата се отваряше и затваряше.
— Касиус!
В отговор получи само мокро пльокване, когато голям розов мехур се разпука върху устните на африканеца. Кале опря крака в стената и се опита да избута чернокожата грамада, за да затвори вратата. Но не можеше. Наведе се и се пробва да го изтегли вътре. Беше прекалено тежък. Отвън се чуха меки стъпки. Пистолетът! Падайки, Касиус беше затиснал ръката, с която държеше пистолета. Кале възседна тялото и подхвана отчаяни опити да провре ръка под него, но след всяка отметната гънка тлъстина се появяваше нова, а от пистолета — нито следа. Той седеше с ръка, заровена в меса до лакътя. Неочаквано чу как стъпките отвън ускоряват ход. Досети се какво предстои и се опита да се отдръпне, но беше прекалено късно, вратата го цапна по челото и му причерня.
15
Have your gun ready, both of you (англ.) — Пригответе си оръжията — и двамата. — Бел.прев.