— Виж какво, видях те да повръщаш. Оплескаш ли ми колата, ще ти струва хилядарка, а на мен — един изгубен работен ден. Последно, когато слезе от колата ми, нямаше пукната крона. Този път съм пас, нали ме разбираш?
Пéле вдигна прозореца и се втренчи право пред себе си. Надяваше се младежът да се омете, без да устройва панаири. Приготви се при необходимост незабавно да потегли. Мамка му, как го болеше кракът тази вечер. С периферното си зрение видя как младежът отвори сака, извади нещо и го лепна на стъклото.
Пеле извърна леко глава. Хилядарка.
Шофьорът поклати глава, младежът обаче продължи да стои. Неподвижно. Чакаше. Всъщност Пéле не се тревожеше: по-рано тази вечер момчето не му създаде никакви ядове. Напротив, вместо да го врънка да го закара още малко по-нататък, както правеха повечето голтаци, му благодари, когато таксиметровият апарат стигна до наличната сума, и Пéле спря да го остави. Благодари му толкова сърдечно, че Пéле изпита угризения, задето не го метна до приюта — въпрос на някакви си две минути.
Въздъхна. Натисна копчето и отключи вратите.
Младежът се вмъкна на задната седалка.
— Много, много ти благодаря.
— Няма защо. Накъде?
— Първо до Берг. Там само ще оставя нещо и ще те помоля да ме изчакаш. После към приюта „Ила“. Естествено, ще ти платя в аванс.
— Няма нужда. — Пéле запали.
Жена му имаше право: наистина беше прекалено добър за този свят.
Трета част
Двайсет и първа глава
В десет сутринта слънцето вече отдавна огряваше улица „Валдемар Тране“, където Марта паркира своя голф кабриолет. Слезе и с леки стъпки подмина входа за кафенето към приюта „Ила“. Забеляза, че част от мъжете — и дори две-три жени — я изгледаха продължително, докато минаваше покрай тях. Съвсем не беше необичайно, но днес ѝ се струваше, че ѝ обърнаха особено голямо внимание. Отдаваше го на необикновено доброто си настроение. Навярно си личеше и по вида ѝ. Самата тя нямаше логично обяснение защо се намира във великолепно разположение на духа. Скара се с бъдещата си свекърва за сватбата, с Грете — директорката на приюта — за разпределението на смените, а с Андерш се караха общо взето за всичко. Навярно ведрото ѝ настроение се дължеше на факта, че днес е в почивка, Андерш бе заминал с майка си на вилата за уикенда и тя, Марта, щеше да се любува на цялата тази слънчева светлина поне два дни при пълно спокойствие.
Влезе в кафенето. Всички параноични глави се вдигнаха. Всички, с изключение на една. Марта се усмихна, махна пренебрежително с ръка в отговор на одобрителните подвиквания и отиде до двете момичета зад рецепцията. Подаде ключ на едното.
— Всичко ще бъде наред. Просто не го отлагайте. Не забравяйте, че сте две.
Момичето кимна с пребледняло лице.
Марта си наля чаша кафе. Стоеше с гръб към помещението. Даваше си сметка, че говори по-високо от необходимото. Обърна се и се усмихна, уж изненадана да срещне погледа му. Отиде до масата до прозореца, където той седеше сам. Поднесе чашата към устните си и заговори над ръба ѝ:
— Рано си станал?
Той повдигна вежда и тя осъзна каква глупост е изтърсила: минаваше десет.
— Повечето тукашни обитатели стават малко по-късно — побърза да добави.
— Така е — усмихна се той.
— Исках само да те помоля за извинение за снощната случка.
— За снощната случка?
— Да. Обикновено Андерш не се държи така, но понякога… Така или иначе, нямаше право да ти говори по този начин. Да те нарича надрусаняк и… така нататък.
Стиг поклати глава.
— Не е нужно да се извиняваш. Никъде не си сбъркала. Нито ти, нито приятелят ти. Аз реално съм си надрусаняк.
— А аз шофирам като пълен левак, но това не означава, че позволявам на хората да ми го казват.
Той се засмя. Тя видя как смехът смекчи чертите на лицето му и той заприлича на момче.
— Но явно въпреки това шофираш — посочи към прозореца. — Тази кола твоя ли е?
— Да. Знам, пълна таратайка е, но ми харесва да я карам. Ти обичаш ли да шофираш?
— Не знам, никога не съм пробвал.
— Никога? Наистина ли?
Той вдигна рамене.
— Много тъжно.
— Тъжно ли?
— Да. Нищо не може да се сравни с това, да караш кабриолет със свален гюрук.
— Дори ако…
— Дори ако си надрусаняк — засмя се тя. — По-як трил16 няма, гарантирам ти.
— Ами тогава един ден ме вземи да ме повозиш.
16
Специфично преживяване под въздействието на психоактивни вещества, свързано с промяна на възприятията, халюцинации и трансоподобно състояние. — Бел.прев.