— Докладвал си Фредрик Ансгар пред началника на полицията? — изгледа го удивено Кари.
— Не. Отправих му ултиматум. Или тихо и кротко си подава молбата за напускане, или ще разкажа малкото, което ми е известно. То нямаше да стигне за наказателно производство или за уволнение, но щеше да му клъцне крилцата, да замрази кариерата му. И той избра първото.
По челото на Кари изпъкна вена:
— И… и си го оставил да си тръгне просто така?
— Отървахме се от гнила ябълка, без да се налага да окаляме имиджа на полицията. Да, оставих го да си тръгне.
— Не е било редно да му се размине безнаказано.
Симон долови възмущението ѝ. Похвално.
— Фредрик е дребна риба. Както казах, при всички положения той щеше да се измъкне. Дори не скри колко изгодна сделка е сключил. Чувства, че ми е задължен.
Симон наблюдаваше Кари. Преднамерено ѝ бе отправил провокация. И тя реагира с негодуване. Но съдейки по изражението ѝ, май ентусиазмът ѝ се бе поизпарил. Явно бе намерила поредната причина да се махне от тази система.
— Каква е историята зад прозвището Близнака?
Симон сви рамене.
— Имал е еднояйчен брат близнак. На единайсет години две нощи подред сънувал как убива брат си. Помислил си, че, щом са еднояйчни близнаци, е логично и брат му да е сънувал същото. И въпросът опря до това, кой кого ще изпревари.
Кари погледна Симон.
— Кой кого ще изпревари — повтори тя.
— Извини ме. — Симон тръгна бързо към Елсе, която се беше запътила право към една от стъклените стени.
Фидел Лае първо видя колата, после я чу. Това им е лошото на новите автомобили: не вдигат никакъв шум. Ако духаше от пътя, над блатото и към къщата, вероятно щеше да чуе хрущене на автомобилни гуми по чакъла, проскърцване от неуспешна смяна на предавка или от високи обороти по наклона. Иначе Фидел Лае трябваше да разчита на зрението си да го предупреждава. За идването на автомобили, де. Що се отнася до приближаването на пешеходци и животни, Фидел разполагаше с най-надеждната алармена система на света. Девет добермана в клетки. Седем от тях женски. Всяка година раждаха, а кутретата вървяха по дванайсет бона едното. Това беше официалната част от развъдника — с кучета, които се предоставят на купувача маркирани с чип, с гаранция за отсъствие на генетични дефекти и с регистрация в Норвежкия клуб на собствениците на кучета с декларирано родословие.
Другата част от развъдника се намираше по-навътре в гората.
Две женски и един мъжкар. Нерегистрирани никъде. Порода дого аржентино. Доберманите се боят до смърт от тях. Шейсет и пет килограма агресия и лоялност, покрити с къси бели косми. Именно заради външния им вид кучетата на Фидел носеха имена с неизменната съставна част ghost17: Ghost Machine, Holy Ghost, Ghost Buster18. Колкото до кутретата, купувачите можеха сами да им изберат име, стига да платят исканата сума. Сто и двайсет хиляди. Породата държеше висока цена, защото се срещаше рядко, представителите ѝ притежаваха силен инстинкт за убиване и отглеждането им в Норвегия, както и в редица други страни, беше забранено. А понеже клиентите определено не се стискаха и не се вълнуваха от норвежките закони, нямаше изгледи цената да падне, тъкмо обратното. Затова тази година Фидел Лае премести клетките малко по-навътре в гората, та лаят да не се чува до официалния развъдник.
Задаващата се кола при всички случаи идваше в имението. Чакълестият път не водеше другаде, освен там. Фидел се спусна бавно към портата, която винаги държеше заключена. Не за да предотврати някой доберман да излезе навън, а за да попречи на някой нежелан посетител да се вмъкне вътре. И понеже всички други, освен клиентите бяха нежелани, Фидел държеше един модифициран „Маузер М89“ в шкаф, окачен от външната стена на бараката до портата. В жилищната сграда разполагаше и с по-качествени оръжия, но маузерът му служеше за оправдание, че го използва за лов на лосове — все пак отвъд блатото се разхождаха лосове. Когато от загражденията с аржентинските призраци не духаше вятър.
Фидел пристигна до портата едновременно с колата с лого на „Херц“ — фирма за отдаване на автомобили под наем — върху страничния прозорец. Шофьорът явно не беше свикнал да кара тази марка — чуваше се отдалече по хърхоренето при смяната на предавките. Забави се доста и докато изгаси фаровете и чистачките, а най-накрая и двигателя.
— Кажи? — Фидел огледа изпитателно слезлия мъж.
Суитшърт, кафяви обувки. Гражданче. Случваше се, разбира се, някой да намери пътя до развъдника сам и без предварителна уговорка. Но рядко, Фидел Лае не поддържаше сайт с реклама и подробно упътване като другите собственици на развъдници. Непознатият приближи до портата, Фидел дори не посегна да я отвори.
18
Machine (англ.) — Машина, Holy Ghost (англ.) — Свети Дух, Buster (англ.) — нарушител. — Бел.прев.