Когато по улиците и площадите на Симира срещах лекари, запътили се да търсят пациенти, и ги заговарях с тези думи, те разклащаха мантията си, почесваха се по брадата и казваха:
— Изглеждаш млад, ала твоето божество явно те е дарило с мъдрост, защото думите ти галят слуха ни. Особено мъдро е онова, което казваш за златото и подаръците. Много ни допада и казаното за ножа. При лечение ние никога не си служим с нож, тъй като употребата му означава за болния по-сигурна смърт, отколкото ако не се използува. Само едно ще те помолим — не лекувай никого с магии, понеже собственото ни магьосничество е изключително и в тази област конкуренцията в Симира и другите крайморски градове е извънредно голяма.
Това за магьосничеството беше истина — по улиците кръстосваха множество неуки мъже, които не знаеха да пишат, но се хвалеха, че церят болни чрез магии, и живееха безгрижно в домовете на лековерните, докато пациентите им оздравееха или умряха. В това отношение те също се различаваха от египтяните. Както е известно, в Египет магьосничеството е допустимо само в храмовете и го вършат жреците от най-висока степен, докато всички останали правят магиите си скришом и ги застрашава наказание.
В крайна сметка при мен заприиждаха пациенти, на които другите не можеха да помогнат, а аз ги лекувах. Когато бях безсилен, връщах ги обратно при симирските лекари. От храма на Амон се снабдих със свещен огън, за да мога да се пречиствам, както повеляваше обичаят. Тогава се осмелих да използувам и ножа. Правех операции, които предизвикваха неимоверно удивление сред местните лекари и ги караха да се почесват по брадата. Веднъж ми се удаде да възвърна зрението на един слепец. Лекари и магьосници безуспешно се бяха опитвали да му помогнат, натривайки очите му с калчица от прах и слюнка. Аз го излекувах с игла, както се постъпваше в Египет, и с това си дело придобих голяма известност. Ефектът от такова лечение естествено не е траен и след известно време болният отново ослепя.
Симирските търговци и богаташи водеха ленив, охолен живот, бяха по-пълни от египетските и страдаха от задух и болки в стомаха. Оправях ги с ножа, при което кръвта им бликваше като от свиня. Когато лекарствените ми запаси привършиха, от голяма полза ми бяха познанията по бране на билки в определени дни според местоположението на звездите и луната. Симирските лекари почти не познаваха тази област и нямах никакво доверие на церовете им. На затлъстелите си пациенти давах лекарства, които облекчаваха стомашните им болки и ги предпазваха от задушаване. Продавах ги на висока цена, всекиму според възможностите. С никого не влизах в спор — на градските лекари и власти правех подаръци, а Каптах разнасяше славата ми, гощаваше вкъщи просяци и разказвачи на приказки, та и те да ме възхваляват по улици и площади и името ми да не се забравя.
Спечелих цяла камара злато. Онова, което не смогвах да похарча и не раздавах като подарък, влагах в една симирска търговска къща.
Тя разпращаше кораби до Египет, до морските острови и до Хетската държава, така че аз кога с една стотна, кога с една петстотна ставах техен съпритежател. Имаше кораби, които изобщо не се връщаха, но повечето се завръщаха и златото ми, заведено в книгите на търговската къща, се удвояваше и утрояваше. Това симирско изобретение беше непознато в Египет. Бедните също се възползуваха от него и увеличаваха средствата си или съвсем осиромашаваха — по десет-двадесет бедняци събираха помежду си мед, за да закупят една хилядна част от кораба и товара му. По такъв начин аз не се принуждавах да държа злато в дома си и да примамвам крадци и разбойници, а го предавах изцяло на съхранение в търговската къща. Когато заминавах да лекувам болни в Библос, Сидон и други градове, също не ставаше нужда да нося злато със себе си. От търговската къща вземах глинена плочка и срещу нея получавах от търговските къщи в Библос и Сидон злато, ако ми потрябваше да си купя нещо по-особено. Но най-често това не се налагаше, защото злато получавах от болните, които лекувах и които ме повикваха чак от Симира, след като бяха загубили доверие в лекарите от собствения си град.