Въпреки че вървяха бързо, успя да надникне в кухнята. Съдейки по купчината съдове върху плота, предположи, че наскоро тук е имало купон.
— В момента съм по средата на книга — обясни той. — Когато реша да си отдъхна, домакинските задължения не са приоритет. Последната почистваща фирма прекрати договора си с мен. Както и предишната.
— Не виждам причина — каза тя със заучена любезност, докато разглеждаше офиса му.
Нямаше нито една чиста повърхност, а въздухът вонеше на дим от пури. Дифенбахията в очукана саксия на прозореца изглеждаше полуувяхнала. Сред хаоса върху бюрото му стърчеше компютър с плосък монитор и ергономична клавиатура.
Карнеги повдигна купчината книги от стола и безцеремонно ги стовари на пода.
— Почакайте за минута.
Забърза към вратата, а Роз повдигна вежди при вида на недоизядения сандвич и чашата… навярно с чай, сред хартийките на бюрото. Чувстваше се малко разочарована, когато изпъна шия и погледна монитора. Беше се включил скрийнсейвърът. Поне й се стори интересен, защото представляваше анимация на човечета, играещи баскетбол.
— Дано нямате нищо против чая — каза той.
— Чудесно, благодаря. — Роз взе чашата с надеждата, че е мита през последното десетилетие. — Доктор Карнеги, това растение ще загине.
— Какво растение?
— Дифенбахията на прозореца.
— А, това ли? Не знаех, че там има растение. — Изгледа я озадачено. — Откъде се е взело? Не изглежда много свежо, нали?
Взе саксията и Роз е ужас видя, че се кани да я стовари в препълненото кошче за смет до бюрото.
— Не я изхвърлите, за бога! Нима бихте погребали котката си жива?
— Нямам котка.
— Дайте ми я. — Стана и взе саксията от ръцете му. — Ще умре от жажда и горещина. Корените й са притиснати. Почвата е твърда като камък. — Сложи я до стола си и отново седна. — Ще се погрижа за нея — каза тя и с рязко движение кръстоса крака.
— Мич. Щом ще вземате растението ми, би трябвало да ме наричате Мич.
— Както обясних, когато се свързах с вас, искам да направя проучване за родословието на семейството си, главно за една конкретна личност.
— Да. — „Строго делови стил“, отбеляза той, докато сядаше на бюрото си. — Казах ви, че се съгласявам на проучвания за частни лица само ако нещо в историята на семейството ме заинтригува. Очевидно е, че в момента съм твърде зает с книгата си и не мога да отделя много време за проследяване на родословие.
— Не назовахте хонорара си.
— Петдесет долара на час, плюс разходите.
Роз почувства стягане в стомаха.
— Това е доста дори за адвокат.
— Повечето проучвания не траят дълго, ако човек знае какво да прави и къде да търси. Почти винаги отнема около четиридесет часа, зависи колко години назад желаете да се върнете. Ако се окаже по-сложно, ще се договорим за твърда сума… която ще обсъдим, след като предвиденото време изтече. Но както казах…
— Едва ли ще се наложи да обхванете повече от век.
— Това съществено променя нещата. Щом се отнася само за сто години, вероятно ще се справите и сама. С удоволствие бих ви дал насоки. Безплатно.
— Нужен ми е експерт, а съм сигурна, че вие сте такъв. Готова съм да преговаряме за условията. Щом отделихте част от ценното си време, за да се срещнете с мен, мисля, че бихте ме изслушали, преди да ме отпратите.
„Строго делови стил“, отново си каза той, малко подразнен.
— Не бързам да ви отпратя. Разбира се, че ще ви изслушам. Ако не държите спешно да получите сведения, може би ще успея да ви помогна в близките няколко седмици. — Когато я видя да поклаща глава, започна да рови в чекмеджетата на бюрото. — Почакайте само… Как се е озовало това тук, по дяволите? — Извади жълт бележник и успя да намери химикалка. — Първото ви име е Розалинд, нали? От „Както ви харесва“?
На устните й за миг се появи лека усмивка.
— От Ръсел4. Баща ми му беше голям почитател.
Карнеги написа името й най-горе на първата страница.
— Сто години назад, нали? Предполагах, че семейство като вашето има архив, дневници, документи… и разкази, предавани от уста на уста през последния век.
— Разбира се всъщност имам доста неща, но някои факти ме накараха да се усъмня, че част от разказите са неточни и пълни. С удоволствие ще споделя с вас това, което вече зная. Прегледахме доста материали.