Гледах я и знаех, че ръцете, които стискаха ръцете ми нежно, но здраво, бяха държали в шепи тези големи кръгли гърди. Знаех също, че тя го беше докосвала навсякъде. Че го беше усещала гол вътре в себе си. И изпитах завист към нея, която беше толкова силна, че можеше да бъде описана с една-единствена дума: омраза.
Дръпнах се от Ричард и извадих един от ножовете.
Шанг-Да тръгна напред, сякаш се канеше да застане между нас, но Ричард го спря и го накара да отстъпи назад. Гледа го упорито, докато телохранителят не отстъпи назад, но по лицето му личеше, че остана недоволен. Напълно го разбирах. Ричард се обърна отново към мен, но не направи никакво защитно движение. Не знаех дали вярваше, че няма да го нараня, или просто смяташе, че не бих могла. Аз бях сигурна, че бих могла.
Преди да успея да спра ръката си, тя вече бе замахнала надолу. Срязах го през тениската. Раната не беше дълбока, но от нея бликна кръв.
Той трепна, изглеждаше толкова объркан, толкова наскърбен. Майната му.
Шанг-Да се озова до мен, но не аз, а Ричард се сбори с него. Ричард беше този, който му попречи да ме хване, да ме обезоръжи, да ме нарани.
Притиснах върха на острието към гърдите си, точно над сърцето, и го дръпнах надолу. Болката беше остра и мигновена, но разрезът беше плитък. Не бях пострадала. Кръвта се стече между гърдите ми като гъделичкащи пръсти. Изглеждаше много тъмна на фона на бялата ми кожа.
Ричард тръгна към мен, но Върн го хвана.
— Решението е нейно — каза върколакът.
— Не е нейно. На Рейна е — възрази Ричард.
Но донякъде грешеше. Рейна най-накрая беше открила нещо, което и двете желаехме. И двете искахме да го накараме да страда. И двете се чувствахме предадени. Но и двете не бяхме прави. И двете го бяхме предали по свой начин. От устните ми се отрониха думи, които не знаех:
— Моето сърце при твоето, твоето при моето. Лупа за теб, Улфрик. Но не за твоето легло, нито ти за моето.
Метнах ножа на земята, той се заби в нея и завибрира. Изпитах чувството, че острието обезпокои някакъв голям спящ звяр. Силата изригна от земята и се вля в мен като пусната на свобода река. Усетих замайване и се озовах на колене, без да съм имала намерение да коленича.
Вдигнах очи към Ричард, още продължавах да се боря, и казах: „Помогни ми.“ Но вече беше късно. Почувствах как мунинът излезе от мен като вятър. И всеки мъж, до когото се докосна, усети миризмата. Почти усетих реакцията на телата им. Разбрах какво беше сторила Рейна и осъзнах, че не би могла да направи по-добър избор, ако това беше последната й нощ зад волана. Като изключим убийството, това беше най-перфектното отмъщение.
Борех се на колене да не завърша ритуала, но усещах нетърпението им в мрака. Издъхвах миризма и тя не беше само на кръв. Думите започнаха да се измъкват от гърлото ми, сякаш издърпани от невидима ръка. Излизаха мъчително и изговарянето им ми причиняваше болка.
— Поискай ме отново, ако можеш, мой Улфрик.
Вперих очи в Ричард и видях изражението на лицето му. Беше трескаво и това отчасти ми вдъхна задоволство. Господ да ми е на помощ. Собствената ми ревност беше помогнала на Рейна да ме овладее. Огледах фигурите в мрака. Усетих нарастващото напрежение във въздуха. Беше като затишие пред буря и въздухът бе така натежал, че трудно дишах през притока на сила. Усетих светкавицата, която се задаваше, но бурята нямаше да започне без мен. Щеше да изчака моя ход.
Мериан се беше приближила до мен.
— Стани — рече ми тя.
Помъчих се да се изправя и Мериан ми помогна.
— А сега бягай.
Погледнах я:
— Какви ги говориш?
— Ти се самообяви за Фрея44. А сега бягай, преди да загубят търпение и да те награбят.
Знаех какво има предвид, но исках да го каже на глас.
— Да ме награбят?
— Ако мунинът не излезе на предна позиция, ще бъде изнасилване, но така или иначе ще се случи. Тръгвай!
Тя ме блъсна в мрака. Залитнах и огледах за последен път поляната. Лицето на Ричард беше измъчено, ужасено. Шанг-Да стоеше до него му с гневен вид. Беше ядосан на мен. Лицето на Джейсън беше по-безизразно от всякога, сякаш се страхуваше да ми разкрие чувствата си. Зърнах и лицето на Роланд. Познавах го само от час или два, но сега лицето му не беше безизразно. Беше гладно, причакващо. И разбрах, че ще го направят. Че някой някъде ще ме насили, освен ако не успея да ги убия всичките. Два сребърни ножа срещу цяла глутница върколаци. Шансовете ми не бяха никак добри. Но Ричард щеше да направи всичко възможно, за да ме спаси — всичко.
44
Лупа, която се обявява за независима от Улфрик и го предизвиква да я опитоми отново. Всеки мъжки върколак може да я спечели, като прави секс с нея. Мъжките върколаци са готови да се избият взаимно, само и само някой от тях да я спечели. — Б.пр.