Ричард вдигна очи към мен. Не можах да разчета израза на лицето му, затова се постарах моето да е любезно, но непроницаемо.
Доктор Кери Онслоу погледна към Ричард и се намръщи, после се дръпна от него, облегна се на дървото. Между очите й се бяха образували малки бръчки и тя продължаваше да мести поглед от Ричард към мен и обратно, сякаш беше объркана и това не й харесваше.
— Какво е станало, Кери? — попита отново Ричард.
— Днес както винаги излязохме малко преди зазоряване — тя млъкна и се втренчи в скута си, после си пое треперливо дъх. Вдиша и издиша три пъти и явно се почувства по-добре. — Намерихме труп.
— Още един турист? — попитах аз.
Очите й се стрелнаха към мен, после се насочиха отново към скута й, сякаш не искаше да гледа никого, докато разказва.
— Може би, беше невъзможно да се определи. И беше на жена… — гласът й изневери. Тя погледна към нас, а в малките й очи проблеснаха нови сълзи. — През целия си живот не съм виждала нещо по-ужасно. Местната полиция смята, че било работа на нашите тролове. Било очевидно, че туристът е убит от трол.
— Дребните тролове от Смоуки Маунтинс не нападат и не убиват хора — заявих аз.
Кери ме погледна.
— Е, нещо я е убило. Щатската полиция поиска експертното ми мнение какво може да го е извършило, ако не е било трол — тя зарови лице в дланите си, после го вдигна, сякаш изплуваше от вода. — Разгледах ухапванията. Бяха от същество с челюстната структура на примат.
— Човек? — подхвърлих аз. Кери поклати глава.
— Не знам. Не мисля. Не мисля, че човешка уста е способна да нанесе подобни поражения — тя трепереше въпреки горещината, притиснала ръце към гърдите си. — Ако успеят да докажат, че това е работа на нашите тролове, ще наемат ловци, които да ги убият. Не виждам как ще им попречим да ги избият до крак или да ги затворят в зоологически градини.
— Нашите тролове не са убили човешко същество — каза Ричард и сложи ръка на рамото й.
— Но нещо го е направило, Ричард. Нещо, което не е било вълк, мечка или друг от големите хищници, които са ми известни.
— Не каза ли, че щатските полицаи са на местопрестъплението? — попитах аз.
Кери вдигна поглед към мен.
— Да.
— Ти ли ги повика?
Тя отрече с поклащане на главата.
— Пристигнаха малко след местната полиция.
Щеше ми се да знам кой ги е извикал, въпреки че, ако местните ченгета подозираха убийство или свръхестествена смърт, беше стандартна процедура да повикат щатската полиция или местния ловец на вампири, стига, разбира се, да смятаха, че убийството е извършено от някакво неживо същество.
— Тялото близо до гробище ли беше намерено? — попитах аз.
Доктор Онслоу поклати глава.
— Защо? — попита Ричард.
— Може да са били гули47. Те са страхливи, но ако жената е паднала и е загубила съзнание, може да са решили да се нахранят с нея. Те са активни мършояди.
— Какво означава това? — попита доктор Онслоу. — Активен мършояд?
— Означава, че ако си ранен и принуден да пълзиш, не би искал да се намираш в пълно с гули гробище.
Кери ме изгледа.
— Там няма гробове. Мястото се намира насред земята ни. Насред територията на троловете.
Кимнах.
— Трябва да видя тялото.
— Смяташ ли, че това е добра идея? — попита Ричард с възможно най-безизразен глас.
— Те я очакват — обади се Кери.
Думите й изненадаха всички.
— Какво имаш предвид? — попитах.
— Щатските полицаи разбраха, че си в района. Очевидно си на висота, защото искаха да огледаш трупа. Когато напуснах мястото, тъкмо се опитваха да се свържат с теб в бунгалото ти.
Колко удобно. Колко странно. Кой беше повикал щатските полицаи? Кой им беше казал името ми? Кой, кой, кой?
— Тогава ще отида да огледам тялото.
— Вземи Шанг-Да с теб — каза Ричард.
Вдигнах очи към лицето на високия мъж. Следите от нокти още бяха червени и изглеждаха страховито. Поклатих глава.
— Не мисля.
— Не искам да ходиш сама — настоя Ричард.
Колко забавно — не ми предлагаше самият той да дойде с мен. Щеше да остане тук, за да утешава доктор Онслоу. Хубаво. Аз съм голямо момиче.
— Ще се справя, Ричард. Ти остани тук с милата докторка и Шанг-Да.
Ричард се изправи.
— Държиш се като дете.
Завъртях очи и му направих знак да се отдалечим от доктор Онслоу. Когато се уверих, че не може да ни чуе, му казах:
— Виж лицето на Шанг-Да.
Той не погледна назад. Беше му ясно как изглежда.
— Е, и?
Вдигнах очи към него.
— Ричард, би трябвало да знаеш не по-зле от мен, че когато има човек, нахапан до смърт от тайнствено същество, върколаците винаги са на първо място в списъка на заподозрените.
47
Трупоядна разновидност на вампирите, която не притежава силата и способностите на същинските вампири. — Б.пр.