Очите бяха изтръгнати и оставени върху бузите като две почернели изсъхнали бучки. Дълга коса се разстилаше покрай половината лице и се увиваше около едното рамо. Може би беше руса. Трудно би могло да се каже с цялата кръв по нея. Дългата коса подсказваше, че става дума за жена. Преместих поглед надолу и различих остатъци от дрехи. Блузата се беше превърнала в купчина парцали под едната ръка. Гръдният кош беше оголен. Едната гърда беше откъсната напълно. Другата приличаше на спаружен балон, сякаш нещо бе изяло сърцевината й — така дете изсмуква мармалада от поничка.
Сравнението ми се стори неуместно. Трябваше да се изправя. Трябваше да се отдалеча, да подишам на бързи повърхностни глътки. Отидох до едно от дърветата, които ограждаха поляната. Там поех дълбоко дъх, но така усетих по-силно миризмата. Сладникавата миризма се плъзна по езика ми и полепна по гърлото ми, мисълта да преглътна стана непоносима, само че нямаше какво друго да сторя. Преглътнах, миризмата слезе навътре и сутрешното кафе се надигна насреща й.
Утешаваха ме две неща. Първо, бях успяла да се отдалеча от кървавите пръски, преди да повърна. Второ, стомахът ми беше почти празен. Може би това беше една от причините да се откажа от ранните закуски. Сутрин често ми се налагаше да оглеждам трупове.
Отпуснах се на колене върху сухите листа и се почувствах по-добре. Отдавна не ми се беше случвало да повръщам на местопрестъпление. Поне Зербровски48 не беше тук, за да ми се подиграва. Освен това не изпитвах срам. Беше ли това признак на зрелост?
Зад мен се чуха мъжки гласове. Шериф Уилкс почти изкрещя:
— Тя е цивилно лице. Не трябва да присъства. Дори няма разрешително за този щат.
— Тук командвам аз, шерифе. Аз казвам кой ще присъства и кой ще си върви — Хендерсън не крещеше, но също беше повишил глас.
Хванах се за ствола на дървото, за да се надигна, и ръката ми изтръпна толкова силно, че стана почти безчувствена. Изправих се и се оттласнах от дървото, при което едва не паднах, но успях да се задържа на крака. Погледнах нагоре. На около два метра и половина над земята в гладката кора беше издълбана пентаграма. Очертанията й бяха потъмнели от кръв. Заради засъхналата кръв в разрезите пентаграмата беше почти невидима на тъмносивата кора, освен това беше защитена със заклинание за отблъскване на погледи. Ето защо никой не беше погледнал към нея, дори аз. Бях я усетила едва когато докоснах дървото. Беше като зрителните измами — веднъж разкрити, вече ясно ги виждаш.
Погледнах към другите дървета и открих по една кървава пентаграма върху всяко от тях. Това беше силов кръг, защитен кръг. Кръг, образуван от кръвта и от самата земя. Последователите на уика — вещиците — могат да използват силата си, за да вършат зло, стига да са готови да заплатят цената за това с кармата си. Каквото и да направиш, независимо дали е добро или лошо, ти се връща трикратно. Но дори зъл последовател на уика не би наранил кората на дърво. Дали заклинанието не беше направено с помощта на духовете на дърветата и земята?
Тогава в него участваше елементал49. Елементалите можеха да бъдат доста опасни. Но не бяха зли. Ще ги разгневите, ако се разпореждате със земята им, но дори когато са ядосани, са по-скоро неутрални, отколкото зли. А бях усетила полъх на зло, когато прекосих кръга. Зло с главно „З“. Съвсем малко са свръхестествените създания с такова излъчване.
— Капитан Хендерсън — рекох аз.
Наложи се да го кажа два пъти, за да спрат да спорят и да погледнат към мен.
И двамата не изглеждаха приятелски настроени, но поне знаех на кого са ядосани — един на друг. Местните ченгета не обичат други да се разпореждат на територията им. Беше нормално тукашната полиция да се дразни от чуждите хора. Но аз знаех, че Уилкс искаше да защити нещо повече от територията си. Сигурно беше обезумял, че се намирам в компанията на истински полицаи. Само че моментът беше неподходящ да го изоблича. Нямах доказателства. Ако повдигнех обвинение в корупция срещу полицай, щях да предизвикам брожение и сред щатските ченгета.
— Видяхте ли пентаграмите на дърветата?
Въпросът ми им се стори толкова необичаен, че и двамата насочиха цялото си внимание към мен. Посочих пентаграмите и като при всички оптични илюзии, след като им ги показах веднъж, вече им беше лесно да ги видят. Изведнъж всички откриват, че царят е гол.
— Е, и? — попита Уилкс.
— Това е защитен, силов кръг. Нещо е било призовано тук, за да я убие.
— Знаците на дърветата може да са били издълбани отдавна — възрази Уилкс.
— Тествайте кръвта по пентаграмите — казах аз. — Не е нейна, но ще откриете, че е прясна.
48
Един от подчинените на сержант Долф, който често прави остроумни забележки по адрес на Анита, въпреки че са приятели. — Б.пр.
49
Елементалите са духове на природните стихии; те са въздушни, земни, огнени и водни. — Б.пр.