— Защо да не е на жертвата? — поинтересува се Хендерсън.
— Защото са използвали кръвта да запечатат кръга. Трябва да са я имали преди убийството.
— Значи става дума за човешко жертвоприношение — каза Хендерсън.
— Не точно — рекох.
— Убийството е било извършено от трол — възрази Уилкс, но прозвуча не убедено, а отчаяно.
Хендерсън се обърна към него.
— Непрекъснато го повтаряте, Уилкс. Не спирате да твърдите, че са били тролове.
— Онази биоложка каза, че според нея са били примати. Със сигурност не е бил човек. А по хълмовете на Тенеси не се срещат много примати.
— Тя каза, че убиецът е бил хуманоид — обадих се аз.
Те се обърнаха отново към мен.
— Доктор Онслоу каза: хуманоид. Много хора смятат, че хуманоид означава примат, но не е задължително. Има и други възможности.
— Например? — попита Уилкс.
Пейджърът му изпиука. Той погледна номера, после ме стрелна с очи.
— Извинете ме, капитан Хендерсън.
Хендерсън ме погледна.
— Да нямате някакво спречкване с шерифа, госпожице Блейк?
Намръщих се:
— В какъв смисъл?
— Той беше категоричен, че не бива да припарвате до тялото. И беше съвсем сигурен, че убийството е извършено от трол. Съвсем сигурен.
— А кой ви извика тук?
— Анонимно обаждане.
Спогледахме се.
— Кой предложи и аз да дойда на купона?
— Един от служителите на „Бърза помощ“. Снощи сте се срещнали с партньора му.
Поклатих глава.
— Не го познавам.
— Момиче е, партньорка. Луси някоя си.
Това обясняваше медицинските познания на Луси, както и защо не беше на работа в деня на пълнолунието. Не би искала да е близо до кръв, когато луната е почти пълна. Беше прекалено изкусително. Прекалено рисковано.
— Май си я спомням смътно.
Всъщност си я спомнях много добре, но последния път, когато я видях, току-що бях извършила убийство, затова не исках да навлизам в подробности. За един ужасен миг се зачудих дали Хендерсън не ме разиграва и дали трупът не е на Луси. Но височината не съвпадаше. Жената беше висока, над моя ръст. Повечето жени, с които Ричард се срещаше, бяха ниски. Предполагам, че когато имаш някакви предпочитания към ръста на партньорите, се придържаш към тях. Моят избор на жертви беше далеч по-разнообразен.
— Защо им е бил нужен силов кръг, госпожице Блейк? — попита Хендерсън.
— За да задържат в него онова, което са призовали.
Той ме изгледа навъсен.
— Както самата вие се изразихте преди малко, това протакане започва да ми омръзва. Просто ми кажете какво, по дяволите, смятате, че са призовали.
— Мисля, че са призовали демон.
Той се облещи.
— Какво?
— Демон — повторих аз.
Хендерсън ме изгледа.
— Защо?
— Когато влязох в кръга, усетих нещо зло. Колкото и чудовищно да е съществото, то няма да има подобно излъчване, освен ако не е отдадено изцяло на злото.
— Много демони ли сте срещали, докато ловите вампири, госпожице Блейк?
— Само един, капитане, само един. Беше… — излязох от силовия кръг и се почувствах по-добре. Бяха се постарали да прикрият следите си, но подобни излъчвания обикновено се разсейваха бавно. — Бяха ме повикали за случай, в който смятаха, че е намесен вампир, но се оказа обладаване от демон. Жената… — млъкнах отново, защото не намирах подходящи думи да опиша случилото се или поне думи, които да не звучат глупаво и мело драматично. Опитах се да изложа само фактите. Същински сержант Фрайдей50.
— Жената беше обикновена домакиня с две деца. Беше й поставена диагноза шизофрения, капитане. Психическото й заболяване беше нещо като множествено разстройство на личността, но не толкова ясно изразено. Приличаше на малко момиче с къдрица на челото. Когато беше добра, беше много, много добра. Образцова християнка, преподавателка в неделно училище. Затваряше зеленчуци в буркани, шиеше дрехи за куклите на момичетата. Но когато беше лоша, спеше с когото й падне, малтретираше децата, беше обесила семейното куче на едно дърво.
Хендерсън повдигна вежда. Като за полицай тази мимика беше израз на пълен шок.
— Защо не е била в болница?
— Защото, докато си пиеше лекарството, беше добра майка и добра съпруга. Разговарях с нея, когато беше „добре“, и останах с много приятни впечатления. Разбрах защо съпругът й държеше на нея. Беше трагично в буквалния смисъл на думата, че химията на собствения й мозък се опитваше да разруши живота й.
— Тъжно е, но не виждам нищо демонично — рече Хендерсън.
— Домашните любимци на съседите изчезваха, а по-късно ги намираха обезкървени. Разследването на убийствата ме отведе до жената. Психическото й заболяване беше разтревожило полицията.
50
Герой от американска криминална комедия „Клопката“ (1987), пародия на полицейски сериал от 50-те; сержантът е известен с репликата: „Само фактите, госпожо.“ — Б.пр.