— Много практично, госпожице Блейк — отбеляза Найли.
Погледнах към него и усетих как устните ми се изкривяват в гадна усмивчица.
— Напоследък, господин Найли, съм станала много, много практична.
— Хубаво — каза той, — чудесно. Значи ще се разберем.
Поклатих глава.
— Не, господин Найли, аз не ви разбирам. Знам какъв сте и какво ще направите, но не разбирам защо.
— И какъв съм, госпожице Блейк?
Усмивката ми се разтегли още малко.
— Лош човек, господин Найли, вие сте лош човек.
Той кимна:
— Да, така е, госпожице Блейк. Аз съм много, много лош човек.
— Вероятно в такъв случай ние сме добрите — рекох аз.
Найли се усмихна.
— Аз знам какъв съм, госпожице Блейк, и съм доволен, че съм такъв. А вие доволна ли сте?
Спогледахме се продължително.
— Душевното ми състояние не е ваша работа.
— Задоволителен отговор — отбеляза той.
— Да поръчваме — казах аз.
Всички си поръчахме, дори Ричард. Когато сервитьорката се оттегли, Линус, Ричард и аз се запътихме към тоалетните, за да бъда претърсена за подслушвателни устройства и скрити в сутиена магически тайни оръжия.
Имах само един въпрос:
— Коя тоалетна ще използваме?
35
Избрахме мъжката. Ръцете на Линус ми се сториха необичайно меки, сякаш под кожата му нямаше мускули, а само костици и плът. Може би се беше лишил и от други неща, за да служи на господаря си. Претърсването му беше зловещо, но най-подробно. Той прокара пръсти дори през косата ми — нещо, което повечето пропускат да направят. Държеше се прилично, когато ме опипваше дори на деликатни места. Не даде повод на Ричард да се издразни. На мен също.
Върнахме се на масата. Още не бяха донесли храната, но ми бяха сервирали кафето. Всичко се преглъща по-лесно с кафе.
Заехме отново столовете с гръб към вратата. Ако бяхме дошли първи, сега тези столове щяха да са техни, затова не вървеше да се роптаем. Линус седна от дясната страна на Найли. Разбрах защо не сме в сепаре. Линус нямаше да се побере в него.
— Щеше да говориш, Найли. Говори — сръбнах от кафето. Беше горчиво и малко преварено, но няма кафе, което да не може да се пие. Надявах се, че храната ще е по-добра.
— Искам да напуснете града, Анита.
— Вече обсъдихме този въпрос с Уилкс и хората му. Казахме им, че ще си тръгнем до залез-слънце.
— Знам какво сте казали на шерифа — рече Найли.
Вече не се усмихваше. Очите му бяха студени, а веселото настроение напускаше лицето му като залязващо слънце, за да отстъпи място на свят от тъмнина.
— Май не вярва, че ще си тръгнем, Ричард — казах аз.
— Не ми пука какво вярва — отговори Ричард.
Погледнах към него. Седеше с кръстосани ръце и се взираше в Найли. Видът му щеше да е по-обезпокоителен, ако не носеше тениска с морска крава, но и така беше достатъчно красноречив. Дотук с размяната на остроумни забележки. Оставих го на безмълвния му гняв и продължих на своя глава.
— Защо е толкова важно да напуснем града, Найли?
— Вече ви обясних. Духовете казват, че ако влезем в стълкновение с вас, ни чака смърт.
Поклатих глава.
— Какви духове?
— Освен другите си таланти Хауърд умее да борави с дъска уиджа52. Духовете го предупредиха за лейди Смърт. Някаква жена, която щяла да ме погуби. Предупреждението беше свързано с настоящата покупка. Когато чух да споменават името ви, веднага разбрах коя е лейди Смърт. Духовете казват, че ако се изправя лично срещу вас, вие ще ме убиете.
— Затова изпратихте Уилкс и главорезите му да ме посплашат.
— Да. И наех двама местни да ви убият. Мъртви ли са?
Усмихнах се:
— Аз не ви претърсих за предаватели, нали?
На Найли това му се стори забавно.
— Май не. Но допускам, че двамата мъже няма да се върнат, за да получат втората половина от възнаграждението си.
— И аз така допускам — рекох аз.
Сервитьорката донесе храната. Докато оставяше чиниите на масата, всички мълчахме. Тя остави сиропа пред мен и попита дали ще желаем нещо друго. Поклатихме задружно глави и тя си тръгна.
Сведох очи към палачинките и бекона и съжалих, че ги бях поръчала. Вече не бях в настроение за словесни схватки. Просто исках всичко това да приключи.
— Щом не трябва да се изправяте директно срещу мен, защо променихте плановете си? Защо е тази среща?
Найли се усмихна и отряза парче от омлета си по селски.
— Анита, не се правете на скромна. Очевидно и двамата знаем, че Уилкс не става за тази работа. Може да е способен да ви застреля, но не и наистина да ви уплаши. Да кажем, че заплахата му не е достатъчно страшна — той лапна парчето омлет и задъвка.
52
Спиритическа дъска за призоваване на духове и комуникация с тях. На дъската са нарисувани букви, цифри и други символи. По време на сеанс участниците слагат пръстите си върху дървена летвичка, която духът движи по дъската и изписва съобщения. — Б.пр.