Шанг-Да му помогна да седне. Цялата ни групичка изчака мълчаливо, докато гласовете не забръмчаха отново и хапването не се възобнови.
Хауърд тихо каза:
— Аурите ви се сляха за миг. Съединиха се и лумнаха. Каква връзка има между вас двамата?
Ричард процеди:
— Бети не беше перфектна, но не заслужаваше да умре по този начин — той захлупи лице върху масата и аз осъзнах, че плаче.
Сложих колебливо ръка на гърба му и започнах да го разтривам с малки кръгови движения.
— Планът ви да припишете смъртта й на троловете пропадна. Какво ще правите сега?
— Няма значение какъв ще бъде следващият ни ход, Анита. Вие няма да сте в града.
— Казахме на Уилкс, че ще си тръгнем — рекох аз.
Ричард свали слънчевите си очила и си избърса очите с длани.
— Моля ви, погледнете ме, Ричард — каза Найли.
Може би защото бе помолен, Ричард погледна за миг към отсрещната страна на масата. И Найли успя да види за миг очите му.
— Такива хубави кафяви очи. Вие сте щастлива жена, Анита.
Ричард понечи да се изправи. Хванах го за ръката. Мускулите му бяха твърди и толкова напрегнати, че потръпваха от както ми се стори — желание да прескочи масата и да удари Найли.
— Искам да се уверя, че ще си заминете. Наскоро духовете предупредиха Хауърд, че някакъв звяр ще помогне на лейди Смърт. Мисля, че в момента виждам с очите си звяра.
— Как разбрахте? — попитах аз.
Ричард си сложи отново очилата и придърпа стола си към масата. Раменете му бяха толкова напрегнати, че тениската му щеше да се пръсне по шевовете.
— Местните вампири не ви харесват особено — рече Найли. — Свързах се с тях, за да се опитам да получа информация за копието. Някои от тях са достатъчно отдавна в района, за да са присъствали на донасянето му. За съжаление се оказа, че не са го виждали, но ми разказаха доста интересни неща за вас, за Ричард и за Господаря на град Сейнт Луис. Казаха ми, че вие тримата сте menage a trois, макар Ричард да не признава, че се интересува от мъже.
— Не вярвайте на всичко, което ви кажат, Найли, особено ако идва от хора, които не ни харесват. Враговете винаги съчиняват по-сполучливи слухове от приятелите.
Найли се нацупи:
— О, скъпа. В такъв случай опитите ми за сближаване наистина са били нежелани — той се изсмя. После усмивката му се стопи. — Мисля, че е време за заплахата.
— Давайте — рекох аз.
— Ричард ще бъде прострелян отдалече с упойваща стреличка. Когато се съвземе, ще лежи по корем, окован със сребърни вериги, гол. Ще го изнасиля и това ще ми хареса. После ще оставя Линус да му пререже гърлото, а на Линус това ще му хареса — той ме погледна студено. — А вас, Анита, ще дам на Линус, за да ви поднесе на своя господар.
Линус се обърна към мен. Изглеждаше си същият, но кожата на гърба ми се опита да отпълзи надалече от мен и да се скрие. Космите по ръцете ми настръхнаха нервно. В ярко осветения ресторант плъзна шепотът на злото.
Хауърд ахна и обви ръце около себе си.
Изгледах втренчено Линус, без да се опитвам да прикрия чувствата си. Бях уплашена от него и от онова, което се криеше у него.
Найли се изсмя доволно.
— Мисля, че най-накрая постигнахме разбирателство, Анита.
Ричард се обърна и изгледа Линус. Космите по неговите ръце също бяха настръхнали. Той заговори, като гледаше магьосника в очите:
— Как падна ти от небето, деннице, сине на зората?
Щом изрече това, ужасната сила намаля и кожата ми се поуспокои. Лицето на Линус вече не изглеждаше доволно. Ричард продължи:
— Разби се о земята ти, който тъпчеше народите! А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди. Исаия.
След последните думи мирисът на зло се разнесе. Все още се усещаше като парфюм в празна стая, но вече не беше така наситен.
— Впечатляващо, Ричард — каза Найли. — Значи си истински вярващ.
Ричард се надигна бавно от стола си. Сложи ръка на масата и се наведе над нея. Усетих наелектризиращ приток на енергия, който се плъзна по кожата ми като горещ лъч светлина. Ричард дръпна надолу очилата си, за да може Найли да вижда очите му, и внезапно разбрах какво прави. В момента Найли наблюдаваше как тези кафяви очи стават кехлибарени и вълчи.
Ричард заговори с нисък глас, произнасяше ясно всяка дума:
— И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.53
Той намести отново очилата на очите си, стана и отстъпи от масата. Протегна ми ръка. Хванах я. Оставих го да ме изведе от ресторанта. Шанг-Да ни последва.
Преди да излезем, се осмелих да погледнах назад. Не се превърнах в солен стълб54, но видях лицето на Найли. И разбрах. Разбрах без никакво съмнение, че той ще се погрижи да ни види мъртви.
54
В глава 19 на Битие двама ангели посещават Лот, племенника на Авраам. Те му казват да напусне Содом заедно със семейството си, защото Бог е решил да изпепели порочния град, като го предупреждават да не се спира по пътя и да не поглежда назад. Но жената на Лот не се подчинява на Божията повеля, поглежда към горящия град и се превръща в стълб от сол. — Б.пр.