37
Мериан ме отведе в стаята, в която беше настанила Натаниел. Оказа се голяма спалня на долния етаж. Преди няколко часа стаята щеше да е пълна със сутрешна светлина, но сега, към три следобед, вътре беше сумрачно, почти тъмно. Прозорецът беше отворен и ветрецът, който най-накрая ни беше намерил, развяваше белите дантелени пердета. Върху кухненски стол беше поставен малък електрически вентилатор, насочен към леглото. Тапетите бяха светлокремави на розови цветя. В единия ъгъл на тавана имаше голяма кафява следа от теч, която приличаше на гигантско мастилено петно от теста на Роршах56.
Месинговото легло с балдахин беше боядисано в бяло. Покривалото му беше ватирано и изглеждаше домашна изработка, с десен на лилави и розови цветя. Мериан го беше сгънала и го беше сложила върху голямата кедрова ракла под прозореца.
— Прекалено е горещо за завивки — отбеляза тя.
Натаниел лежеше гол между розовите чаршафи. Мериан придърпа чаршафа до горната част на бедрата му и го потупа майчински по рамото. Щях да протестирам, че е гол, но за пръв път имах възможност да разгледам добре раните му.
Някой му беше оставил дълбоки и широки разрези от нокти, които започваха някъде от средата на гърба и продължаваха по дясната страна на тялото му чак до задника. В горния край раните бяха дълбоки и неравни, а надолу ставаха все по-плитки. Сигурно беше болезнено да се носят дрехи върху тях, много болезнено.
Бях изненадана, че досега Натаниел не ми беше показал раните си. Обикновено не пропускаше сгоден случай да ми демонстрира тялото си. Какво се беше променило?
Мериан посочи телефона до леглото.
— В случай че твоят приятел полицай те потърси. Имам безжичен телефон за нормални обаждания, но използвам този до леглото за разговори с глутницата.
— Значи никой не може да подслуша случайно безжичния телефон — казах аз.
Мериан кимна. Тя отиде до тоалетката с голямо овално огледало и чекмеджета с мраморни дръжки.
— Когато бях малко момиче и се чувствах обидена или самотна, особено когато беше толкова горещо, моята майка ми разпускаше косата и я разресваше. Решеше я, докато станеше мека като коприна — тя се обърна и видях, че държи четка за коса. — И до ден-днешен, когато съм потисната и някой приятел ми реши косата, изпитвам огромно удоволствие.
Изгледах я.
— Да не би да ми предлагаш да те среша?
Мериан се усмихна ведро и чаровно, но усмивката й не ми вдъхна никакво доверие.
— Не, предлагам ти да срешиш Натаниел.
Продължих да я гледам.
— Моля?
Тя дойде при мен и ми подаде четката със същата съмнително жизнерадостна усмивка.
— Едно от нещата, които те правят уязвима пред Рейна, е твоята докачливост.
— Не съм докачлива.
— Тогава комплексите ти — рече тя.
Намръщих се:
— Това пък какво означава?
— Означава, че се смущаваш всеки път, когато някой от ликантропите се съблече. Всеки път, когато някой от тях те докосне, ти го приемаш като нещо сексуално. А докосването им невинаги е такова. Здравата глутница — или прайд — е изградена от хиляди нежни докосвания. От милиони дребни утешителни ласки. Като създаването на връзка между двама влюбени. Всяко докосване гради тази връзка и я укрепва.
Намръщих се още повече:
— Нали каза, че нямало нищо сексуално.
Тя се навъси на свой ред.
— Тогава друга метафора. Това е като изграждането на връзка с новородено бебе. Всеки път, когато го докосваш, когато го храниш, защото е гладно, когато му сменяш пелените, защото ги е намокрило, когато го утешаваш, защото е изплашено — всекидневните нежни грижи изковават връзка между вас. Истинското майчинство се създава с дългогодишна взаимност. Връзката между членовете на глутница се създава по подобен начин.
Погледнах пак към леглото. Натаниел лежеше все така гол, ако не се броят чаршафите върху краката му. Обърнах се към Мериан.
— Ако той беше новородено бебе, нямаше да се смущавам от голотата му. Щях да се притеснявам да не го изпусна, но нямаше да изпитвам смущение.
— Точно това имам предвид — каза тя и отново ми подаде четката. — Ако се научиш да контролираш мунина, ще можеш да излекуваш раните му. Ще можеш да облекчиш болките му.
— Да не ми предлагаш да извикам нарочно Рейна?
— Не, Анита. Това е първи урок, а не годишен изпит. Днес искам чисто и просто да започнеш да полагаш усилия да не се чувстваш неловко от голотата им. Вярвам, че ако станеш не толкова чувствителна към случайни сексуални ситуации, Рейна ще има по-малко власт над теб. Ти се отдръпваш от подобни ситуации и това оставя празнина, място, където не искаш да присъстваш по собствено желание. А Рейна заема тази празнота и те принуждава да стигнеш много по-далеч, отколкото би искала.
56
Психологически тест, при който пациентът оприличава различни по форма и цвят мастилени петна на реално съществуващи обекти. — Б.пр.