Щом отстъпих, Деймиън се спря и ме загледа.
— Съветът решава кой ще прати вампирите си да правят нови вампири. В продължение на хиляди години с това се занимавали нашият водач — Кралицата на кошмарите, Morte a Amour, Любовницата на смъртта, и Драконът, но те се уморили от тези игри и се оттеглили в залите на Съвета. Вече рядко излизат оттам. Онази-която-ме-създаде ме заведе няколко пъти в кралския двор. Там се запознах с Жан-Клод. Belle Morte, Красивата смърт, беше изпратила хората си да заселят света с вампири. Аз, Жан-Клод и Ашър произхождаме от нейния род. Дори нейната кръв не може да направи грозното красиво, въпреки че допирът й прави всичко по-хубаво, но има и нещо друго. Някои от потомците й притежават силата на секса. Те се хранят със секс, сексът им дава живот. Хранят се със секс така, както Колин и старата ми господарка пируват със страха. Могат да извличат сила от секса и го използват като допълнителна примамка за смъртните — той млъкна, без да отлепя очи от мен.
— Довърши си разказа. Деймиън — подканих го аз.
— Жан-Клод е от тези вампири. В отминалите векове са наричали такива като него инкубуси58. Двамата с Ашър не сме като него. Това е рядка способност дори сред преките потомци на Belle Morte.
— Значи Жан-Клод може да се храни със секс, както Колин се храни със страх. И какво?
Деймиън се приближи до мен и аз му позволих да сложи ръка на рамото ми.
— Не разбираш ли? Жан-Клод черпи сила от секса: не само от сексуалния акт, но и от сексуалната енергия, от похотта. Това означава, че всеки път, когато правите секс, вие черпите сила. Всеки интимен акт между вас тримата укрепва белезите и увеличава силата ви.
Призля ми и едва не припаднах.
— И кога възнамеряваше да ми го каже?
— В защита на Жан-Клод трябва да отбележа, че според думите му нещата не са стояли така, когато те е белязал за пръв път. Сексът не е бил средство за увеличаване на силите ви. Станал е такъв, когато си получила третия белег. Той смята, че е помогнало обвързването ви с Ричард.
— Каква полза имаш ти от това, Деймиън? Какво печелиш, като ми разказваш всичко това? — втренчих се в него в мрака.
— Моята господарка ме контролираше векове наред със страх и секс. Ти заслужаваш да знаеш истината, цялата истина.
Отдръпнах се от него и му обърнах гръб. Сега разбрах всичко. Жан-Клод излъчваше секс така, както други издъхват аромата на одеколон. Това обясняваше и защо притежава стриптийзьорски клуб — така разполагаше с изобилие от сексуална енергия, с която да се храни. Това променяше ли нещо. Не бях сигурна.
Притиснах чело към стъклото на прозореца и се загледах навън. Завесите се полюшваха леко от нощния бриз.
— Ричард знае ли, че Жан-Клод е вид инкубус?
— Не мисля — отговори Деймиън.
Във вятъра се усещаше някаква сила. Надушвах я като озон във въздуха. Косъмчетата на врата ми настръхнаха. Тази сила не беше на вампир или превръщач. Обаче не ми беше трудно да я разпозная — беше некромантия. Някъде наблизо някой използваше сила, която приличаше много на моята. Обърнах се към Деймиън:
— Човешкият слуга на Колин некромантка ли е?
Той сви рамене:
— Не знам.
— По дяволите.
Пробвах да се свържа мислено с Ашър. Силата ми го докосна и отскочи назад, отблъсната, отхвърлена. Хукнах към вратата.
Деймиън ме последва, като попита:
— Какво има? Какво е станало?
Изскочих на двора с браунинга в ръка. Деймиън ги забеляза преди мен и ми ги посочи. Ники, човешкият слуга на Колин, стоеше в покрайнините на гората, почти невидима сред сенките и тъмнината. Ашър беше на няколко метра пред нея. На колене.
Затичах се към нея и започнах да стрелям. Не я улучих, но наруших донякъде концентрацията й и почувствах отново Ашър. Ники изтегляше живота от тялото му като риба, уловена на въдица. Кръвта му бушуваше. Сърцето се мяташе в гърдите му подобно на зверче, което се мъчи да изскочи от клетката си.
Заповядах си да спра да тичам. Застанах неподвижно и се прицелих. Усетих някакво движение над главата си. Погледнах нагоре и видях бледото лице на Барнаби, което се приближаваше към мен като гигантска граблива птица, после Деймиън излетя нагоре и двамата вампири се завъртяха в небето, вкопчени в схватка.
Вече се намирах достатъчно близо до Ашър, за да видя лицето му. Вампирът кървеше отвсякъде: от очите, устата, носа. Лицето му приличаше на кървава маска, дрехите му бяха подгизнали от кръв. Той се свлече на четири крака.
Прострелях жената. Прострелях я два пъти в гърдите. Тя падна бавно на колене, като ме гледаше. Изглеждаше изненадана. Чух я да казва:
58
Според преданията и легендите инкубусите са зли духове, които в мъжки образ нападат жертвите си — нищо неподозиращи жени — по време на сън, за да се съвкупяват с тях. Тези същества се хранят със сексуалната енергия, отделяна по време на акта. Често са ужасно ненаситни и посещават нощ след нощ своята жертва, докато тя не умре от изтощение. Съществуват и зли духове, които в женски образ нападат мъже — те се наричат сукубуси. — Б.пр.