— Не ни е позволено да убиваме чужди човешки слуги.
— Колин е знаел, че ще те убия, в противен случай щеше да дойде.
Тя незнайно защо се усмихна. Каза:
— Надявам се да умре заедно с мен — после се строполи по лице на земята.
Лунната светлина беше достатъчна, за да видя изходните рани на гърба й, зейнали като големи усти.
Ашър стоеше на четири крака, а от устата му капеше кръв. Коленичих до него, докоснах рамото му през окървавената риза.
— Ашър, Ашър, чуваш ли ме?
— Помислих, че си ти — каза той с хриплив глас, сякаш имаше в гърлото си нещо, което му пречеше. — Стори ми се, че ме викаш — вампирът изкашля на земята кръв.
Вдигнах очи към небето и не видях нито помен от Деймиън и Барнаби. Изкрещях за помощ, но никой не ми отговори.
Обхванах с ръце Ашър и той се строполи в скута ми. Опитах се да го прегърна целия. Трябваше да се наведа към него, за да чуя гласа му.
— Помислих, че ме викаш на нощна среща. Не е ли смешно?
Той се разкашля толкова силно, че едва не го изпуснах. От устата му изригна нещо по-гъсто от кръв. Аз го прегръщах, а той кървеше и животът му изтичаше на земята. Изкрещях:
— Деймиън!
Чух далечен вик, нищо повече.
— Не умирай, Ашър, моля те, не умирай.
Той се разкашля отново и изхрачи нещо тъмно и черно. После от устата му шурна несекваща струя кръв. Пипнах кожата му и установих, че е хладна.
— Ако се нахраниш с кръвта на някой ликантроп, това ще те спаси ли?
— Може би, ако стане бързо. — Гласът му беше тих и приглушен.
Пипнах челото му и усетих с пръстите си студена пот.
— Колко лошо си пострадал?
Вместо да отговори на въпроса ми, той рече тихо:
— Знай, Анита, че щом се видях през твоите очи, сърцето ми се излекува.
Гърлото ми се стегна, а очите ми се насълзиха.
— Моля те, Ашър, недей.
От окото му се отрони кървава сълза.
— Бъди щастлива с двамата ти обожатели. Не допускай грешката, която Жан-Клод и аз направихме преди толкова много години. — Той докосна лицето ми с лепкава от кръв ръка. — Бъди щастлива в обятията им, ma cherie.
Клепачите му трепнаха и се затвориха. Ако загубеше съзнание, вероятно щеше да умре. Тишината на нощта беше нарушавана единствено от песента на цикадите и вятъра. Къде бяха изчезнали всички, по дяволите?
— Ашър, не припадай.
Вампирът отвори очи, но му беше трудно да ме фокусира. Усетих как сърцето му се поколеба и пропусна един удар. Той можеше да живее и без сърцето му да тупти, но нещо ми подсказваше, че ако то спре този път, ще бъде завинаги. Ашър умираше. Ники беше пречупила нещо в него, беше го наранила прекалено лошо, та да се излекува.
Поднесох увитата си в бели бинтове ръка към устата му.
— Вземи моята кръв.
— Ако пия кръв от теб, ще ти дам власт над всички нас. Не искам да бъда твой роб повече, отколкото съм в момента.
Плачех, а сълзите ми бяха толкова горещи, че ме изгаряха.
— Не позволявай на Колин да те убие. Моля те, моля те! — притиснах го към себе си и прошепнах: Не ни напускай, Ашър — усетих Жан-Клод през многобройните километри, които ни деляха. Почувствах паниката му при мисълта, че може да загуби Ашър. — Не ни изоставяй, недей сега, когато те намерихме отново. Tu es beau, mon amour. Tu me fais craquer.59
Той се усмихна.
— Късам ти сърцето, а?
Целунах го по бузата, обсипах лицето му с целувки и продължих да плача, а горещите ми сълзи се стичаха по белязаната му страна.
— Je tembrasse partout. Je tembrasse partout. Целувам те навсякъде, mon amour.
Ашър погледна нагоре към мен.
— Je te bois des yeux.60
— Не ме изпивай с очи, по дяволите, изпий ме с уста. — Разкъсах със зъби превръзката на дясната си китка и притиснах голата си топла плът към студените му устни.
Той прошепна: Je tadore61. Зъбите му се забиха в китката ми. Ухапването беше болезнено и дълбоко. Устата му се залепи върху кожата ми. Той запреглъща и гърлото му се размърда конвулсивно. Взрях се в светлите му очи и усетих как в съзнанието ми се вдига някаква завеса, как пада някаква бариера. Отначало изпитвах несекваща болка, от която ми се гадеше, после болката изчезна и вместо нея усетих разпространяваща се топлина. Стана толкова бързо, че нямах време да се паникьосам. Ашър се разля в съзнанието ми като топла океанска вълна, приятна и галеща. Тази вълна накара кожата ми да настръхне, спря дъха ми и ме остави зяпнала и влажна. После Ашър коленичи над мен, като ме положи внимателно на земята.
Останах да лежа, взирах се в нищото и се наслаждавах на усещанията, които бушуваха в тялото ми. Никога не бях позволявала на вампир да ме хипнотизира, да открадне съзнанието ми, докато си присвоява кръвта ми. Не предполагах, че Ашър е способен да го направи. Не и с мен.