Втренчих се в отражението си в огледалото и се овладях. Вече не бях на четиринайсет. Не бях дете. Не бях девствена. Нямаше нужда да реагирам толкова бурно. Нали?
Джамил се беше преместил в най-далечния ъгъл на стаята. Беше седнал там и беше обхванал коленете си с ръце, а лицето му беше строго и гневно. Изглежда и той не се наслаждаваше на шоуто.
Зейн пак се беше облегнал на стената със скръстени ръце. Гледаше към пода, сякаш там имаше нещо много интересно.
Джейсън, подпрян на бюрото, наблюдаваше сцената. Погледнах го, без да се обръщам към леглото.
— Надявам се, осъзнаваш, че ти си единственият, който се наслаждава на гледката.
Той сви рамене и се ухили.
— Хубава гледка.
Вдигнах вежди:
— Само не ми казвай, че си гей.
— Само не ми казвай, че това те притеснява — отговори ми той.
Веждите ми се вдигнаха още повече.
— Късаш ми сърцето. Ще се наложи да изгоря всичкото си бельо.
Продължавах да наблюдавам лицето му. Той се усмихваше, но май не се шегуваше.
— Да не искаш да кажеш, че флиртуването ти с мен е само преструвка? — попитах го аз.
— О, не, харесвам жените, Анита. Но сред най-доверените вампири на Жан-Клод почти няма жени. Играя ролята на pomme de sang вече две години. Това са доста на брой вампирски ухапвания.
— Усещането наистина ли е като при секса?
Веселието му се стопи и Джейсън ме изгледа сериозно.
— Никога ли не си била хипнотизирана от вампир? Знам, че си имала частичен имунитет към тях и преди белезите, но си мислех, че някой някъде е успял да те омае.
— Не съм.
— Не знам, понякога ми се струва, че е по-хубаво от секс, а почти всички, които са пили от мен, са мъже.
— Значи си бисексуален?
— Ако това, което правят в момента, се брои за секс, да. Ако не се брои, тогава… — той се засмя и смехът му прозвуча толкова силно в тишината, че видях как Зейн и Джамил подскочиха.
— Ако това не се брои за секс, нека просто да кажем, че „там, където никой не е бил преди“32, вече не се отнася за мен.
По дяволите, умирах да разбера с кого беше спал. Може би щях да го попитам, но Чери се обади и изпуснах момента.
— Пулсът му става по-силен. Губи толкова кръв, че би трябвало да се влошава, но не.
Ашър се отдръпна от раната.
— Ние не пием кръв, а се опитваме да изсмучем разложението.
Едната му ръка беше провряна под бедрото на Натаниел. Той върна крака на леглото и нагласи крайниците на леопардлака, сякаш беше спящо дете. Допреди миг сцената изглеждаше ужасно сексуално, а сега в действията на Ашър имаше нежност и грижовност.
Деймиън също се отдръпна от раната. На устната му имаше петно, което не беше червено, а черно. Зачудих се дали не е гадно на вкус. Той избърса петното с опакото на дланта си. Ако беше от кръв, щеше да го оближе. Значи не беше приятно.
Той изпълзя изпод Натаниел и положи внимателно тялото му по гръб. Поизпъна завивката и се отдръпна от леглото.
Чери бе отворила комплекта за първа помощ. Тя почисти отново раните на гърдите с противобактериално и антисептично лекарство. Първите няколко стерилни марли се изцапаха с гной. Всички неусетно се бяхме доближили до леглото. Тук миризмата беше по-силна и още по-неприятна, но малко по-малко чезнеше. Когато кожата и раните бяха почистени напълно, плътта доби хубав вид и разрезите се изпълниха с яркочервена кръв.
Чери озари стаята с толкова топла и бляскава усмивка, че беше невъзможно да не се усмихнеш в отговор.
— Той ще се оправи — каза с изненада, та си помислих колко ли близо е бил до смъртта.
Някой си пое дъх със свистене. Обърнах се към звука. Деймиън отстъпваше назад, като се взираше в ръцете си. Млечнобялата му кожа потъмняваше, под нея се разпълзяваше чернота. Докато го гледахме, плътта по ръцете му започна да се лющи.
— Мамка му — казах аз.
Деймиън протегна ръцете си към мен като дете, което се е изгорило. Не бях сигурна кое е по-лошо — ужасът на лицето му или примирението, което ми се стори, че съзирам в очите му.
Поклатих глава.
— Не — промълвих. — Не — казах отново, този път по-високо и по-силно.
— Не можеш да спреш това — рече ми Ашър.
Деймиън се взираше в почерняващата плът на ръцете си, а на лицето му беше изписан смъртен ужас.
— Помогни ми — каза той и ме погледна.
Гледах го и нямах ни най-малка идея как да го спася.
— Какво можем да направим? — попитах.