Надигнах се мъчително на колене и открих, че губим битката. Навсякъде лежаха върколаци, погребани под купища вампири. Ашър и Деймиън все още бяха прави, но кървяха, а Колин и Барнаби засилваха атаките си. От Ричард се виждаше само протегната ръка с нокти. Видях, че Върн още е на крака, а до него стои върколак в човешки облик. Беше жена, по-ниска дори от мен, с къса черна коса, която едва докосваше раменете й, с тениска до бедрата и панталон. Изглеждаше дребна редом с Върн, но беше единствената от хората му, която още се държеше. Всички останали лежаха мъртви или умиращи на земята.
Дясната ръка отново ми се подчиняваше, сигурно не беше навехната. Късмет. Извадих един от двата ножа, пристегнати в кании на китките. Острието му не беше осветено за ритуал, но се надявах да свърши работа.
Исках да прошепна на Ашър и Деймиън да бягат от поляната, но те се намираха прекалено далеч, за да ме чуят, а не знаех как да говоря направо в съзнанието им. Затова направих единственото, което ми хрумна — изкрещях.
— Ашър, Деймиън!
Те обърнаха изненадани лица към мен. Вдигнах ножа, така че да го видят, и изкрещях:
— Бягайте, по дяволите, бягайте!
Ники почти беше стигнала до кръга от кости. Изкрещях: „Бягайте!“, Ашър стисна Деймиън за китката и аз побързах да се обърна, без да съм се уверила, че са в безопасност. Имах само секунди да направя опит да съживя кръга. Ники притежаваше сила, подобна на моята. Ако откриеше какво се каня да сторя, щеше да направи всичко възможно да ме спре.
Притиснах ръце към ствола на дървото и силата протече през мен. Беше магия, направена със смърт, а това беше по моята специалност. Щом докоснах дървото, разбрах, че то не беше олтар за човешки жертвоприношения, а място за съхранение на техните мунини. Духовете на мъртвите им бяха тук, в костите, в дървото, в самата земя. Те изпълваха въздуха с шептящ шум, подобен на сподавен смях, който само аз можех да чуя.
Ликоите консумират своите мъртъвци, поне част от тях, и с изяждането на плътта поглъщат родовата си памет. Наричат я мунин в чест на Памет, гарвана на Один39. Мунините не са призраци, но са духове на умрели, а аз съм некромант. Те ме харесваха. Плъзгаха се покрай мен като хладен галещ вятър, увиваха се около тялото ми като призрачни котки. Можех да осъществявам контакт с мунините подобно на медиум по време на сеанс, но връзката беше по-силна и опасна. Единственият мунин, който някога бях пускала в себе си, беше Рейна, злата кучка от Изток40. Но когато се отзова на повика ми, ефектът беше като удар с таран41. Стоях, заобиколена от стотици, дори хиляди мунини, и знаех, че мога да се отворя за тях. Но това щеше да е като отварянето на врата, като покана. Можех да се оставя на миналото да ме погълне, да изживея чужди животи. Беше като съблазнителен шепот. Рейна нахълта в мен като изнасилвач, като съкрушителна сила. С нея не беше съпреживяване, а обсебване.
Не знам как бяха обвързани мунините с това място, но за целта беше използвана кървава магия, магия със смърт. Срязах дланта си и я притиснах към дървото. Започнах да се моля и да ръся кръв по костите в краката ми. Кръгът от сила се активира с ярост, от която настръхнах чак под кожата. Призовах кръга. Извиках думите. Преклоних се пред него и това беше достатъчно.
Нощта се изпълни с писъци и крясъци. Вампирите избухнаха в пламъци. Те се втурнаха към края на кръга и всеки, който се опита да го пресече, се пръсна на безброй горящи парчета.
Почувствах, че Деймиън и Ашър са някъде над мен. Останалите вампири тичаха като обезумели насам-натам. Повечето се свличаха на земята в горящи купчини, без да са направили и крачка. Всеки под стогодишен загина на място.
Индианката беше застанала до ръба на кръга от кости. Тя се взираше в мен сред задушлива миризма на горяща плът и пламтяща коса, а вампирите пищяха и умираха. Лицето й беше безизразно. Беше пак с тоягата си.
Накрая каза:
— Трябва да те убия.
Кимнах:
— Да, трябва, но съюзниците ти са мъртви, а господарят ти изчезна. На твое място бих избягала оттук, докато все още има възможност.
Тя хвърли пръчката на земята:
— Колин и Барнаби са живи, така че пак ще се видим, Анита.
— Нямам търпение.
Надявах се да не забележи, че бях опряла гръб о дървото, защото не бях сигурна дали мога да стоя без чужда помощ.
Ники подмина дъба и костите и тръгна към мрака. Когато стигна до защитния кръг, каза нещо. После го прекоси и магията се разсея, потъна отново в земята.
39
В скандинавската митология бог Один притежава два гарвана — Хугин (Мисъл, Съзнание) и Мунин (Памет), — които летят над света и се връщат с информация за случващото се. — Б.пр.
40
Злата кучка от Изток, злата кучка от Запад — вероятно по аналогия със злите магьосници от Изток и от Запад във „Вълшебникът от Оз“. — Б.р.