— Не го обичам.
Чери и Зейн ме гледаха с почти еднакви гримаси, неразгадаеми за мен.
— Той не ти е безразличен — каза Чери.
Обмислих чутото и кимнах:
— Добре, не ми е безразличен.
— Тогава защо ще рискуваш живота му заради Натаниел? — попита тя.
Все още беше на колене. Докато задаваше въпроса си, стъпи на четири крака. Гърдите й увиснаха и се размърдаха, когато тръгна да лази към мен. За пръв път ми се случваше към мен да лази гола жена. Голи мъже — да, но не и голи жени. Това ме смути. Хомофоб42? Кой, аз?
— Натаниел е под моя закрила. Аз съм негова Нимир-ра, нали?
Чери продължи да лази към мен. Зейн, също на четири крака, се беше присъединил към нея. Под кожата на раменете и ръцете им се движеха мускули, каквито не би трябвало да имат. Те се придвижваха грациозно, а мускулите им танцуваха, сякаш под кожата им се криеше заплашителна сила. Но не и Натаниел. Той остана свит и неподвижен, сякаш очакваше някакъв сигнал.
Погледнах покрай приближаващите се леопардлаци към Джейсън.
— Какво става?
— Те се опитват да те разберат.
— Няма нищо за разбиране — казах аз. — Колин нарани Натаниел, защото можеше да го направи, както човек малтретира куче, защото не го харесва. Недопустимо е да се малтретират моите приятели. Забранено е.
Чери бе изчакала Зейн и сега двамата се приближаваха рамо до рамо, почти перфектна двойка. Вече бяха съвсем близо до мен и можеха да ме стигнат с ръце, а аз не исках да ме докосват. Нещо ставаше и това не ми харесваше.
— Натаниел не ти е приятел — възрази Джейсън. — Ти не рискува живота на Ашър заради приятелство.
Намръщих се:
— Спри да ми помагаш.
Зейн и Чери вдигнаха лица към мен и сигурно щяха да ме докоснат, но не бяха сигурни как ще реагирам.
— Габриел твърдеше, че го е грижа за нас — каза Зейн, — но не рискуваше нищо. Не жертваше нищо — той се изправи на колене и беше толкова близо до мен, че усетих свръхестествената му енергия като топъл полъх по голите ми крака. — Снощи ти рискува живота си заради един от нас. Защо?
Чери също се изправи на колене, действията й бяха като ехо. Силата им ме погали като чудесна топла ръка. Напрежението, което изпитваха, тяхната потребност изпълни очите им. И аз разбрах за пръв път, че не само Натаниел се нуждаеше от мен. Бях нужна на всички. Те нямаха дом, нямаха любов, нямаше кой да се грижи за тях.
— Не го направи от приятелски чувства — каза Зейн. — Вълкът е прав.
— Ти не правиш секс с Натаниел — обади се Чери.
Гледах жадуващите им лица.
— Понякога правиш нещо просто защото е правилно — рекох аз.
— Ти рискува Ашър и Деймиън, после рискува себе си — продължи Зейн. — Защо? Защо?
— Защо ме защити снощи? — попита Джейсън. — Защо застана между мен и Барнаби?
— Ти си мой приятел — отговорих.
Джейсън се усмихна.
— Така е, но ти не ме защити заради това. Щеше да направиш същото и за Зейн.
Намръщих се.
— Какво искаш да чуеш от мен, Джейсън?
— Истинската причина, поради която ме защити. Същата причина, поради която рискува толкова много заради Натаниел. И тя не е приятелство, любов или секс.
— Тогава каква е?
— Ти знаеш отговора, Анита.
Преместих поглед от него към коленичилите леопардлаци. Не исках да го изричам на глас, но Джейсън беше прав.
— Сега Натаниел е мой. Той е в списъка на тези, които смятам да защитавам. Той е мой и никой не може да го нарани, без да отговаря за това пред мен. Джейсън е мой. Всички вие сте мои, а никой не може да наранява тези, които са мои.
Това звучеше ужасно надменно, изречено на глас. Прозвуча направо средновековно, но беше вярно. Някои неща просто са верни; не е нужно да ги изричаш на глас, те просто са верни. По някое време бях започнала да си подбирам хора. Мои хора. Отначало гледах на тях като на приятели, но по-късно виждах в тях нещо повече или по-малко. Това бяха хора като Натаниел. Двамата с него със сигурност не бяхме приятели, обаче той беше мой.
Взирах се в лицата на Зейн и Чери и ми се струваше, че виждам всички разочарования, малки предателства, егоизъм, дребнавост и жестокост, които бяха изживели. Виждах ги в очите им. Те бяха минали през толкова много разочарования, че просто не можеха да проумеят как някой е способен да се отнася с доброта и уважение към тях; те даже не можеха да повярват в подобно нещо.
— Ако наистина го искаш — каза Зейн, — ние сме твои. Можеш да ни имаш всичките.
— Да ви имам?
— Говорят за секс — обади се Джейсън.
Вече не се усмихваше. Не бях сигурна защо. Допреди малко се беше наслаждавал на представлението.
— Не искам да правя секс с когото и да било от вас — добавих бързо, за да не стават недоразумения.
42
Човек, който изпитва страх, враждебност или омраза към хомосексуалните. Някои психиатри смятат, че хомофобията е преди всичко страх у хетеросексуалния да бъде идентифициран като хомосексуален. — Б.пр.