— Майка ти го преживява, Ванеса. Също като нас.
Не казах нищо и седнах до него на пода. Единственото общо между мен и мама досега беше споделеното ни обожание към Джъстин. Иначе не можех да разбера защо мама работи толкова много, защо пазарува толкова често и защо толкова се старае да направи впечатление на напълно непознати хора. Не проумявах защо сред стотината души на долния етаж има само десетина, способни да различат коя е Джъстин и коя съм аз на традиционната снимка от последната Коледа. Не намирах никакъв смисъл в повечето от действията на мама. Но за татко тя беше Слънцето, Луната и звездите в едно и единствено по тази причина аз предпочитах да си мълча.
— Не е ли красавица? — каза татко след няколко минути.
Проследих погледа му до покритата със снимки коркова дъска, която висеше над бюрото на Джъстин, и се насилих да пусна поне една сълза. Защото тя беше там: на рафтинг в пенливите реки на Бъркшър; на езда на Кейпа7; шляеща се по двора на началното училище в Хоторн; изкачваща планината Вашингтон в Ню Хампшър… И любимата ми снимка — онази, която сестра ми беше разпечатала във формат 12х18 см и беше поставила в центъра на колажа — аз и тя в Мейн на риба с червената ни гребна лодка.
— Спомням си как я направих — каза татко. — Чудех се какво ли ти е казала, за да те разсмее.
Татко ни беше снимал от кея зад къщата, докато сме с гръб към обектива. Главата на Джъстин беше леко обърната към мен, а моята гледаше към небето. Раменете ми бяха вдигнати почти до ушите, което беше обичайната ми стойка, когато се смеех силно, докато не потечаха сълзи по бузите ми.
Примигнах. Нищо.
— Предполагам, че са били някакви си ваши момичешки работи — продължи той. — Гримове. Момчета. Някакви големи тайни, които предпочитам да не знам.
— Сигурно е било така — казах. — Като се има предвид, че чувствата й се променяха като облаците по небето, разговорите за момчета заемаха голяма част от времето ни.
— Все още не мога да разбера защо й беше нужно цялото това внимание — замислено каза той. — Тя беше толкова умна, толкова красива и талантлива. Но сякаш не си вярваше, ако всяка седмица не й го повтаряше различно момче.
Нищо не отговорих. Джъстин нямаше нужда от внимание — тя просто разполагаше с цялото внимание на околните.
Отпихме мълчаливо от чашите си. След минута той изпусна тежка въздишка.
— Ще се наложи да се направя на домакин за малко — каза, изправяйки се на крака. — Ще се справиш ли сама тук?
Кимнах. Той докосна леко главата ми с ръка, преди да излезе и да затвори вратата.
Примигнах и пак зачаках. Когато сълзите отново не потекоха, се обърнах към централната снимка в колажа и се замислих над онова, което Големия бащица току-що беше казал. Не успях да открия смисъл в него. Но аз и без това вече в нищо не виждах смисъл.
Според полицията това беше нещастен случай и Джъстин е скочила от скалата в неподходящ момент. Било е тъмно. Приливът е бил висок. Началник Грийн каза, че водата е била толкова дълбока, а течението — толкова силно, та и самият Тритон, гръцкият бог на морето, способен да подчини вълните само с едно изсвирване на своята раковина, не би могъл да се удържи на повърхността. Медицинската експертиза потвърди думите му.
Аз обаче не бях съгласна с това.
Вярно, че Джъстин търсеше адреналин във всичко. Възможно е тази нощ да е искала да докаже нещо. Но беше прекалено умна, за да постъпи толкова непредпазливо.
Докато очите ми безцелно шареха по колажа, изведнъж забелязах тънки тъмни черти между снимките. Сякаш някой беше прокарал тези линии с маркер, освен ако не са били предварително очертани по повърхността на дъската, покрита със сатен с цвят на слонова кост. Но тя беше непокътната и съвършено чиста.
Изправих се и приближих, за да огледам по-внимателно, и тогава забелязах, че това всъщност са думи.
Име. Имейл адрес. Телефонен номер. Бяла раса. Родител 1 и родител 2. Първоначално решение. Крайна цел. Университет. Диплома. Средно училище. ACT. SAT8. Извънкласни занимания. Награди/отличия.
Вече бях готова да измъкна първото лилаво кабарче, когато изпитах известно неудобство. Даже вина. Сякаш се ровех из нещата на Джъстин, за да открия дневника й и да прочета за тайните целувки и личните разговори, които е искала да запази единствено за себе си.
— Съжалявам — прошепнах, преди да измъкна първото кабарче.
Само след няколко секунди близо петдесетте варианта от усмивката на Джъстин вече ги нямаше. Отстъпих назад, за да обхвана с поглед цялата дъска.
7
Кейп Код (или Кейп, както често е наричан) е малък полуостров в югоизточната част на щата Масачузетс, САЩ. Има формата на сгъната ръка и на него са разположени множество малки градчета, притежаващи специфичния облик на Нова Англия. Тук са едни от най-старите селища в Щатите. В близост е и най-старият град на САЩ — Плимут. Кейп Код е заобиколен отвсякъде с плажове и е много привлекателно място за туризъм през лятото. — Бел.прев.
8
ACT и SAT са стандартни изпитни тестове за приемане в гимназия и университет. — Бел.прев.