— Заради градушката е — каза той. — Толкова е обилна, че покри шосето и гумите буксуват.
Сърцето ми биеше все по-учестено, докато наблюдавах как стрелката на скоростомера пада от шейсет до трийсет, а после и до нулата.
На малко повече от три километра преди пътеката към Скалите на Хиона спирачките на волвото изскърцаха за последно и колата тръгна назад. Саймън успя да спре малко по-надолу, встрани от пътя.
— Можем ли да продължим пеша? — попитах.
Той не отговори. Беше очевидно, че не е възможно — вече минаваше единайсет. Изкачването пеша на повече от три километра по стръмния път би отнело най-малко половин час в идеални климатични условия. А след като се доберяхме до пътеката, ни предстоеше да се изкачим и по планината.
— Ами Кейлъб? — попитах. — Субаруто е със задвижване 4х432. Може да успее да я остави за няколко минути и да…
Той грабна мобилния си телефон от жабката и набра номера. След няколко секунди прекъсна връзката.
— Не отговаря.
— Ами Оливър? Или Мензурата?
Опита да се обади и на двамата, но без успех.
— О, не… О, господи… — Пейдж отново се отпусна премаляла на седалката.
„Като всяка старица, макар и в добро здраве, и тя се изморява от време на време — особено по нанагорнище.“
— Нека аз опитам — предложих внезапно, а стомахът ми се присви, щом чух гласа на Големия бащица в главата си. — Да подкарам колата, искам да кажа.
— Защо? — попита Саймън. — Градушката даже се усили. Няма начин…
— Имам идея. Татко ми каза нещо за колата, преди да тръгна от Бостън. Може и да не проработи, но си заслужава поне да опитам.
Саймън ме погледна, а изражението му представляваше смесица от объркване, разочарование и загриженост. Мислех, че ще се възпротиви, но в този момент той сграбчи дръжката и отвори вратата. Прекрачих скоростния лост и се озовах на мястото на шофьора в мига, когато той отвори предната врата от другата страна. Изчаках да си закопчае колана, после включих двигателя и потеглих.
— Назад — ахна Пейдж. — Движим се назад.
Натиснах спирачката. Колата поднесе и спря.
— Ванеса — колебливо започна Саймън, — сигурна ли си, че…
Натиснах отново газта и колата подскочи напред, а под гумите й захрущяха ледените късове, покрили шосето. В същия момент отново тръгна назад.
„Ще те отведе там, където поискаш…“
Стиснах здраво волана и устоях на инстинкта да ударя спирачка. Оставих колата да се движи назад няколко секунди, после отново натиснах газта — този път по-леко. Гумите леко занесоха, преди автомобилът бавно да се придвижи напред. В мига, в който колелата захапаха пътя, отново натиснах газта. Насочени в правилната посока, гумите се придвижиха на няколко сантиметра. И всеки път, когато колата губеше инерция, продължавах да натискам педала на газта.
Така — сантиметър по сантиметър и с гласа на татко в мислите, който ме окуражаваше през цялото време — ние най-после успяхме да стигнем до пътеката към Скалите на Хиона.
— Пейдж, скъпа, налага се да изчакаш тук — каза Бети, щом паркирахме.
— Да ви изчакам ли? — ахна Пейдж. — Какво искаш да кажеш с това? Вие къде отивате?
— Те се събират на дъното на океана — търпеливо й обясни Бети. — Металната капсула няма да успее да се потопи толкова надълбоко, ако разчитаме на тежестта й. Някой трябва да я отнесе до мястото. Исках да дойдеш с нас и двамата със Саймън да ни изчакате на брега, но състоянието ти е много по-критично, отколкото се опасявах. С теб всичко ще е наред, стига да останеш в колата и да продължиш да пиеш вода. Ще се върна веднага, щом мога. Обещавам ти.
— Бабо! — Гласът на Пейдж звучеше непоколебимо, въпреки накъсаното й дишане. — Ти сигурно се шегуваш. Трябва ли да ти напомням, че не можеш да виждаш? Тогава как мислиш да ги откриеш?
Когато Бети започна тихичко да шушука нещо в ухото й, аз се обърнах към Саймън. Беше впил поглед напред през покритото с ледени късове предно стъкло със стисната челюст и прилепнали в тънка черта устни.
— Не искам да тръгваш — каза той миг по-късно.
Обръч сви гърдите ми. Той говореше за тази вечер, но аз си мислех за утрешния ден.
— Споразумяхме се някой да отиде с Бети. Кейлъб е със Зара, а ти трябва да наблюдаваш основните показатели.
— Знам, че така се споразумяхме… Но, Ванеса, ако нещо стане с теб…
32
Непрекъснато задвижване на всички колела на автомобила. При него силата на двигателя се разпределя според потребностите между всичките четири колела. — Бел.прев.