Сребърната светлина заструи нагоре. Оттласнах се с крака, за да избегна светлия лъч, после заплувах към повърхността. Капсулата потъна някъде под мен, но аз не се обърнах, за да видя къде ще падне. Не погледнах назад, за да разбера и дали сирените все още ме преследват.
По-късно, когато ни извадеха от водата и вече се възстановявахме в болницата, щях да се опитам да опиша на Саймън какво е усещането. Щях да му разкажа как пеенето набира сила, преди да замре; как ледът се разпространява като пожар; как чувах звука на кристализиращата вода. Щях да му кажа как плувах колкото ми държат силите, докато ледът не стигна краката ми и вече не можех да ги движа.
Но тогава, когато капсулата експлодира и сребрист леден облак се понесе към нас, си давах сметка само за едно — аз се усмихвах.
Уинтър Харбър замръзваше в средата на юли… но аз се усмихвах.
Глава 26
— Не се бой — казваше татко, стискайки и двете ръце на мама.
— Не се боя.
— Цялата трепериш.
— Разбира се, че ще треперя. Бях на крачка от това да си счупя ръката, крака, гръбнака, врата…
— Чудо.
Тя спря да се оплаква, само за да хвърли една усмивка на татко.
— Ти си моето чудо.
Извърнах очи, когато той се наведе да я целуне за четвърти път, откакто бяха стъпили на леда. Преди седмица ме изписаха от болницата и сега се възстановявах в къщата край езерото, а през времето, когато не ме наглеждаха, не ми сервираха чай и не ме загръщаха с още едно одеяло те двамата се прегръщаха, целуваха и усмихваха един на друг. Когато изгубиха Джъстин, това ги отчужди един от друг, но когато изгубиха Джъстин и едва не изгубиха мен, очевидно между тях отново припламна нещо, на каквото не бях ставала свидетел, откакто се помня. Това беше хубаво… но самата аз не знаех как трябва да се чувствам в такива моменти.
— Хванах те — казваше в този момент татко, обвивайки талията й с ръце. — Няма да ти позволя да ми избягаш.
— Ванеса — провикна се мама през рамо, — ще поискам помощ, ако падна пак, но в случай, че спасителят не чуе…
— Ще пратя шейната на бърза помощ — казах.
— Ще се справиш ли, дечко? — провикна се татко. — Извикай, ако има нещо, нали?
Кимнах, макар че нямаше нищо, от което да се нуждая. Татко се придвижваше стабилно, но глезените на мама се огъваха като варени макарони в кънките. Успокояваше ме това, че спасителят все още беше на поста си, дори когато цялото крайбрежие замръзна. Той продължаваше да седи на вишката и да оглежда леда наоколо, въпреки че сега беше облечен с грейка и пухено яке и носеше ръкавици и ушанка, вместо бански костюм и фланелка на спасителната служба на Уинтър Харбър. Но той не беше единственият, екипиран за зимни условия. През последните две седмици, откакто се хвърлих от Скалите на Хиона, по небето не се беше появило ни едно облаче, но въпреки това температурата не се покачваше над нулата. Химическата бомба на Саймън, комбинирана с атмосферните манипулации на сирените най-после бяха оправдали името на Уинтър Харбър33 — макар и в разгара на лятото. Въздухът постепенно се затопляше, но според Саймън ледът щеше да се разтопи чак в началото на есента. Така че, докато жителите и курортистите в останалата част от крайбрежието на Мейн продължаваха да плуват и да се возят на лодки, всички в Уинтър Харбър извадиха от гардеробите и шкафовете зимните си дрехи и излязоха на леда.
Аз още не бях стъпвала върху него и не мислех, че изобщо ще го направя, но ми беше приятно да седя отстрани и да гледам как хората се пързалят с кънки, играят хокей и се опитват безуспешно да ловят риба под леда. По мое мнение дори ледът в пристанището никога да не се разтопи и градът да остане завинаги скован от зимата, това нямаше да е кой знае каква загуба. Не съществуваше риск онова, което е под леда, да оживее след покачването на температурата, но въпреки това усещах огромно облекчение всеки път, когато поглеждах към водата и виждах твърдата непробиваема повърхност.
— Знам, че много преживя, и не бих искал отново да те подлагам на изпитание — каза Саймън, присядайки на пейката до мен, — но все пак не мога да не отбележа, че според мен майка ти се усмихва.
Това ме разсмя.
— Ето още един пример за това как невъзможното внезапно става възможно. На всичкото отгоре тя си е взела отпуска чак до края на лятото.