Едва сдържах дъха си и зачаках някое от другите две момчета да оспори казаното. „Тя не е скочила — молех се безмълвно да каже някое от тях. — Паднала е или пък някой я е бутнал. Момичета като нея не скачат от скалите без причина.“
— Е, и? — подкани го третото момче.
— И, мой човек, ти очевидно имаш нужда от още кафе. С него е станала злополука. А тя се е самоубила.
Изпуснах вилицата, която не си давах сметка, че още стискам в ръка. Тя издрънча върху порцелана.
— Съжалявам — казах, когато тримата ме изгледаха с любопитство.
— Казано накратко — продължи момчето в средата, когато тримата отново се обърнаха към пристанището, — това е съвсем различен случай.
— Не съм съгласен — настоя русият. — И двамата са загинали във водата и са изхвърлени на брега на осемстотин метра един от друг, при това са ги открили само с осем дни разлика. Това е нещо повече от съвпадение.
— И какъв е изводът ти? Че някой рибар психо използва хора за стръв? Или подготвя нов номер за фестивала на Уинтър Харбър?
Русокосият поклати глава и зарея поглед над пристанището.
— Представа нямам, но край брега е пълна бъркотия и няма никакъв шанс да покарам сърф, което си е цяло нещастие.
— Сигурно е трудно да се справиш с дъската, когато си дървен също като нея — вметна момчето в средата.
За щастие с това разговорът им приключи и те тръгнаха към стълбището. Кой знае какво щях да изтърся, ако бяха останали още малко, но, съдейки по паренето в стомаха си, нямаше да е никак приятно.
Когато гласовете им съвсем затихнаха, станах и прекосих терасата. Взех „Уинтър Харбър Херълд“, който бяха изпуснали на пода, и се разположих на един от столовете.
„Пол Карсънс, 45-годишен, е открит мъртъв на о-в Мъркюри, 23-ти в списъка «Форбс 500»14, оставил жена и три дъщери.“
Прегледах статията. Пол Карсънс беше станал изключително богат, благодарение на своето изобретение на заместител на кофеина — напълно натурален продукт, използван в енергийните напитки. Неговата лодка „Постоянство“ — ако се съди по снимката на останките й, много приличаше на яхтите в другия край на пристанището — се беше преобърнала. Но според мен най-интересното бе, че тялото му е намерено близо до мястото, където откриха Джъстин. Статията цитираше и думите на началник Грийн, според когото атмосферните условия и състоянието на водата били толкова екстремни, че „даже самият Тритон не би могъл да се задържи над водата“.
Обърнах страницата и погледът ми попадна върху снимка на Пол Карсънс, жена му и трите му дъщери, седнали на одеяло на брега, а после и на надписа под нея:
„Карсънс и семейството му купили лятна къща в Уинтър Харбър миналата година. Това е трябвало да бъде първото им лято в града.“
Очите ми останаха като приковани на думите „е трябвало да бъде“, докато една капка не падна върху листа и не размаза черното печатарско мастило. Отначало си помислих, че съм заплакала — разтърсена от тази нова трагедия, която най-сетне ме е довела до онова физиологично състояние на скръб, до което трябваше да стигна още преди дни — но после вятърът смени посоката си. През прозореца нахлу облак ситни пръски и по вестника и голите ми ръце се посипаха нови капки.
Навън небето потъмня. Повърхността на водата в пристанището, която досега беше гладка и неподвижна като огледало, се накъдри. Платната на лодките вече бяха свити и рибарите се прибираха към брега.
— Ванеса!
— Ехо! — обадих се и сгънах вестника точно когато Пейдж стигна площадката на етажа. — Как върби?
— Не питай! — отвърна тя и страдалчески извъртя сребристосините си очи. — Като че ли аз съм виновна, че Чарли ми налетя като булдозер и заради него изпуснах подноса с всичките чинии.
— Не думай! — възкликнах.
— Може той да е по-старши и да е трябвало да му отстъпя, но пък е два пъти по-едър от мен! — Тя се ухили и се стовари на стола до мен. — Е, как беше твоята първа закуска при Бети?
— Невероятна! — отговорих. — Слава на главния готвач и неговите помощници!
— Радвам се да го чуя. За съжаление не мога да остана да си поговорим — подозирам, че Зет ме следи — просто исках да ти кажа чао.
— Благодаря. Радвам се, че се запознахме.
— Аз също. — И тя скочи да си върви.
Двете едновременно трепнахме, когато се разнесе първата гръмотевица и разтресе пода под краката ни.
14
Американското списание „Форбс“ е известно основно с годишните си класации, които изготвя, включително на най-богатите американски и световни компании („Форбс 500“), най-богатите американци („Форбс 400“), както и списък с богаташите по света. — Бел.прев.