Выбрать главу

— На мен също ми харесваше да се навърта наоколо. Брат ти беше добро момче и работяга. Но едно да знаеш от мен: Всичко се променя. Момчетата порастват. Направил е, каквото е направил, защото така е решил и аз не го виня за това. Щеше ми се обаче сам да ми беше казал.

— Дано нямате против да ви попитам, но щом като Кейлъб сам не ви е казал… тогава кой го направи?

Капитан Монти вдигна поглед към Саймън.

— Чувал ли си за Карсънс? Онзи, дето го намериха удавен на остров Мъркюри?

— Да — отговорихме в един глас двамата със Саймън.

Капитан Монти кимна.

— Той го направи. Беше един от главните застъпници на „Фар“ и дойде в края на миналото лято, на третия ден, откакто Кейл изчезна, без даже да звънне по телефона. Искаше да се запознаем и да ми благодари за страхотния работник, който съм им изпратил като приветствен дар от името на града. Можеш ли да си представиш? — Той ядосано изпъшка. — Както и да е. Явно Кейл така му е казал. Очевидно е искал така да си мисли. Е… оставих го да тъне в заблуда.

— Съжалявам.

Затаих дъх.

— Значи Карсънс е дошъл да ви благодари за Кейлъб в края на миналото лято, така ли?

— Двайсети август — отговори капитан Монти, — денят на фестивала на акулите. Помня го, защото брат ти много обичаше да мери улова.

Саймън наблюдаваше капитан Монти, сякаш очакваше кулминацията на шегата — онова: „Аха!“. Но нищо такова не последва. Знаех какво си мисли Саймън в този момент: Как, как така не е знаел? Защо Кейлъб не му е казал нищо? Как така е минала цяла година, без никой нищичко да заподозре?

Все въпроси, които и аз неведнъж си бях задавала.

Капитан Монти отново погледна Саймън.

— Всичко наред ли е? Имам предвид, като оставим настрана това, че цяла година хабер си нямал какво прави през свободното си време по-малкият ти брат.

Сведох очи. Знаех, че сега той ще започне да се пита дали Кейлъб наистина е в неизвестност, или просто е намерил някакво друго занимание, за което не си е дал труд да уведоми някой от близките си.

— Всичко е наред — отговори Саймън. — Въпрос на лоша комуникация, предполагам.

— И на най-добрите се случва. Само чакай нещата с тази тук да станат сериозни — тогава непрекъснато ще страдаш от лоша комуникация.

Усмихнах му се любезно, когато ми смигна.

— И да се пазите — подвикна след нас капитан Монти, докато излизахме от канцеларията. — Внимавайте за акули!

Застинах при това предупреждение на капитана.

— Акули ли?

— Това лято те имат много работа — каза той. — Покрай бреговете гъмжи от рибни стада и хората с лодки виждат какво ли не. Някои даже мислят, че точно това е станало с Карсънс. Той не беше много нахапан, но се смята, че акула го е довлякла до брега, преди течението да й отнесе улова. Ако водата е била достатъчно дълбока, за него нямаше да е проблем да доплува до брега в тая буря.

Тръснах глава, за да разсея неясната тревога, която се надигаше в мен, докато напускахме бараката и вървяхме през паркинга. Когато стигнахме субаруто, вече бях успяла да я потисна дотолкова, че да се съсредоточа върху сегашната ни задача.

— Нищо не разбирам — повтори пак Саймън, когато вече бяхме в колата. — Това не беше просто работа за през лятото за Кейлъб. Той никога не е идвал тук заради парите — ако те му бяха толкова важни, щеше да отиде в някой от ресторантите, щеше да се хване да паркира коли или да мие чинии.

— Имаш ли някаква представа защо не ти е казал? — попитах внимателно.

Той седеше, вперил поглед през предното стъкло.

— Никаква — отговори най-накрая. — Ни най-малка. Не сме си приказвали много, откакто отидох да уча, но ако е напуснал на двайсети август, тогава все още бях тук. Заминах чак следващата седмица. През тия няколко дни ходехме често за риба… но той нищо не каза.

— Може би не е искал да те тревожи. Или пък е решил, че си имаш достатъчно грижи покрай заминаването.

— Може и така да е — каза той, но в гласа му имаше колебание.

— Искаш ли да се поогледаме още наоколо? Да поразпитаме дали някое от останалите момчета не знае повече.

Той поклати глава и запали колата.

— Нали си виждала олтара на Монти в стаята на Кейлъб. Всички тия снимки и морски карти. Едва ли би казал на някой друг нещо, което е премълчал пред Монти.

Замълчах.

— С изключение на Карсънс.

— С изключение на Карсънс. — И той с въздишка подкара колата по алеята.