— И няколко модни спортни ризи. И ти можеш да си вземеш, ако искаш. Казаха ми, че ги продавали в магазина за сувенири.
Той се обърна и взе жълта кутия с рибарски такъми от рафта над малкото си метално бюро. Във „Фар“ всичко е модно — магазина за сувенири, ресторанта, салона за маникюр, масажите.
— Да не би Кейлъб да ви е напуснал заради курортния и спа комплекс „Фар“? — попитах. „Фар“ беше открит миналото лято и бързо си спечели име на най-екстравагантното и скъпо място в радиус на сто и шейсет километра около Уинтър Харбър. Местните го бойкотираха, но той се ползваше с протекциите на няколко влиятелни летовници, които го одобряваха главно заради факта, че създава стотици нови работни места.
— Нищо не разбирам — каза Саймън. — Той обичаше работата си тук. Броеше дните от Деня на Колумб16, когато покривахте с платнище и последната лодка, до Деня на загиналите във войните17, когато отново пускахте лодките по вода.
Капитан Монти се правеше, че търси нещо из отделенията на кутията с рибарски такъми.
— На мен също ми харесваше да се навърта наоколо. Брат ти беше добро момче и работяга. Но едно да знаеш от мен: Всичко се променя. Момчетата порастват. Направил е, каквото е направил, защото така е решил и аз не го виня за това. Щеше ми се обаче сам да ми беше казал.
— Дано нямате против да ви попитам, но щом като Кейлъб сам не ви е казал… тогава кой го направи?
Капитан Монти вдигна поглед към Саймън.
— Чувал ли си за Карсънс? Онзи, дето го намериха удавен на остров Мъркюри?
— Да — отговорихме в един глас двамата със Саймън.
Капитан Монти кимна.
— Той го направи. Беше един от главните застъпници на „Фар“ и дойде в края на миналото лято, на третия ден, откакто Кейл изчезна, без даже да звънне по телефона. Искаше да се запознаем и да ми благодари за страхотния работник, който съм им изпратил като приветствен дар от името на града. Можеш ли да си представиш? — Той ядосано изпъшка. — Както и да е. Явно Кейл така му е казал. Очевидно е искал така да си мисли. Е… оставих го да тъне в заблуда.
— Съжалявам.
Затаих дъх.
— Значи Карсънс е дошъл да ви благодари за Кейлъб в края на миналото лято, така ли?
— Двайсети август — отговори капитан Монти, — денят на фестивала на акулите. Помня го, защото брат ти много обичаше да мери улова.
Саймън наблюдаваше капитан Монти, сякаш очакваше кулминацията на шегата — онова: „Аха!“. Но нищо такова не последва. Знаех какво си мисли Саймън в този момент: Как, как така не е знаел? Защо Кейлъб не му е казал нищо? Как така е минала цяла година, без никой нищичко да заподозре?
Все въпроси, които и аз неведнъж си бях задавала.
Капитан Монти отново погледна Саймън.
— Всичко наред ли е? Имам предвид, като оставим настрана това, че цяла година хабер си нямал какво прави през свободното си време по-малкият ти брат.
Сведох очи. Знаех, че сега той ще започне да се пита дали Кейлъб наистина е в неизвестност, или просто е намерил някакво друго занимание, за което не си е дал труд да уведоми някой от близките си.
— Всичко е наред — отговори Саймън. — Въпрос на лоша комуникация, предполагам.
— И на най-добрите се случва. Само чакай нещата с тази тук да станат сериозни — тогава непрекъснато ще страдаш от лоша комуникация.
Усмихнах му се любезно, когато ми смигна.
— И да се пазите — подвикна след нас капитан Монти, докато излизахме от канцеларията. — Внимавайте за акули!
Застинах при това предупреждение на капитана.
— Акули ли?
— Това лято те имат много работа — каза той. — Покрай бреговете гъмжи от рибни стада и хората с лодки виждат какво ли не. Някои даже мислят, че точно това е станало с Карсънс. Той не беше много нахапан, но се смята, че акула го е довлякла до брега, преди течението да й отнесе улова. Ако водата е била достатъчно дълбока, за него нямаше да е проблем да доплува до брега в тая буря.
Тръснах глава, за да разсея неясната тревога, която се надигаше в мен, докато напускахме бараката и вървяхме през паркинга. Когато стигнахме субаруто, вече бях успяла да я потисна дотолкова, че да се съсредоточа върху сегашната ни задача.
— Нищо не разбирам — повтори пак Саймън, когато вече бяхме в колата. — Това не беше просто работа за през лятото за Кейлъб. Той никога не е идвал тук заради парите — ако те му бяха толкова важни, щеше да отиде в някой от ресторантите, щеше да се хване да паркира коли или да мие чинии.
16
Традиционен национален празник в САЩ, който се чества всеки втори понеделник на октомври от 1917 г. насам. Така се почита паметта на Колумб и 90-те моряци, тръгнали с него на плаване с трите исторически кораба „Санта Мария“, „Пинта“ и „Ниня“. — Бел.прев.
17
Денят на загиналите във войните (на англ. Memorial Day, старо име Decoration Day) е национален празник на САЩ, честван ежегодно през последния понеделник на месец май. Този празник почита всички американски военни, които са загинали по време на военна служба в името на страната. Първоначално се с празнувал да почита загиналите съюзнически войници от времето на Гражданската война в САЩ. След Първата световна война са включени всички останали загинали военни. — Бел.прев.