— Тази сутрин.
— Сега е седем и половина. Излиза, че преди да изскочиш от леглото и да се метнеш на бягащата пътечка, татко е успял да се обърне на другата страна и да промърмори: „Ванеса не може да спи“.
Мама замълча.
— Ванеса, нямам намерение да се извинявам, че се тревожа за теб.
— Чудесно — омекнах. — Аз се извинявам.
— Приема се. Сега кажи как си наистина.
— Добре съм, честно.
— Не приключи ли вече с това, за което беше отишла там? Този уикенд в Музея за изящни изкуства има прекрасна изложба, а аз имам ВИП покани за градинското парти по случай откриването. Видях зашеметяваща рокля в „Сакс“19, с която ще си направо ослепителна.
— Едва ли ще успея да се върна навреме. Но все пак ти благодаря.
— Скъпа, знам, никак не ти е лесно и не те виня, че искаш да се скриеш някъде. Да не мислиш, че на мен не ми се налага да правя усилие, за да ставам от леглото всяка сутрин?
Всъщност точно така мислех, но предпочетох да не го казвам на глас.
— Хората имат нужда от някой до себе си. Особено в такива ситуации. Ето защо се върнах на работа.
— И аз тук съм заобиколена от хора — отговорих.
— Така ли? — Гласът й се извиси до горно „до“. — Кои например?
Погледнах вратата към кухнята в ресторанта на Бети. Може би е по-добре това да го отложа за по-нататък.
— Саймън. Той е в лятна ваканция.
— Ванеса — започна загрижено тя, сякаш току-що й бях съобщила, че двамата със Саймън тъкмо сме се върнали от бърза сватба във Вегас20, — не съм сигурна, че това е най-подходящо за теб сега.
— Че защо? Ти харесваш Саймън. И винаги си ни оставяла на неговите грижи, когато двамата с татко и семейство Кармайкъл излизахте някъде.
— Да, така е… но нещата сега са по-различни.
— Нещата — да, но не и Саймън. — Замълчах. — Той се грижи за мен. Надявах се това да те зарадва.
— Може да ме зарадва единствено връщането ти у дома. Градинското парти е в събота вечер. Защо днес не си починеш и не размислиш и да ми се обадиш утре сутрин?
Едва ли щях да си променя мнението дотогава, но й казах, че идеята е добра и затворих телефона.
Мама беше права за едно — да си в компанията на други хора помага. Усетих го, когато снощи се прибрах в празната ни къща край езерото. Лампите, телевизорът и радиото бяха включени още от сутринта, но след цял ден със Саймън, сега те само ми напомняха, че съм отново сама. Реших да го поканя да гледаме някой филм, даже взех телефона и набрах номера, но внезапно размислих. Вече бяхме изкарали доста време заедно, а това беше нелек ден. Може би имаше нужда от малко почивка.
По тази причина в седем и половина на следващата сутрин вече бях на линия в „Рибената чорба на Бети“.
— Идваш пак толкова скоро?
— Добро утро — отговорих, докато излизах от колата. Луис беше на стълбището пред кухнята и пушеше. До него стоеше Гарет и пиеше кафе.
— Слънце — каза Луис, след като дръпна здраво и бавно издиша дима, — едва ли ще намериш другаде по-добра компания от мен, но лятото едва сега започва. Не ти ли се иска да му отпуснеш края?
— Сигурно не е зле да си потърсиш кавалер — усмихна се Гарет. — Обикновено работя денем и с удоволствие бих се погрижил да не си навличаш неприятности нощем.
— Благодаря за предложението — казах, докато изкачвах стъпалата, — но и така съм си добре. Закуската ми при Бети се оказа не само цяр, но и ваксина. Едва ли ще се разболея пак.
Стиснал цигарата между устните си, Луис отвори вратата пред мен.
— Пейдж днес отговаря за сребърните прибори. Сигурно ще си й от полза.
— Приключвам в седем — подвикна Гарет след мен.
Шмугнах се набързо вътре и лесно открих Пейдж.
Стоеше до голям червен пластмасов контейнер в дъното на главната зала и хвърляше ножовете и вилиците в кутиите за сортиране.
— Втори път само за три дни?
Обърнах се по посока на гласа зад мен и притиснах пръсти към слепоочията си. Явно прибързах, като казах на Луис, че закуската на Бети ми е подействала като ваксина. Защото мимолетната мигрена, която ме споходи преди два дни, докато търсех кухнята на заведението, сега отново се появи.
— В града има поне още двайсетина ресторанта.
Очите ми бяха замъглени от болката, но въпреки това успях ясно да видя намръщената сервитьорка пред себе си.
20
Лас Вегас е известен с опростената си процедура за сватби и разводи. Там за 30 мин. може да се получи разрешително за сключване на брак, без да се налага да се чака между това и сватбата. За сватбата са необходими само документ за самоличност и 55 долара. Единственото изключение е за лица под 17 г., които трябва да имат разрешение от родителите си. — Бел.прев.