— Оливър? — прошушнах толкова тихо, че той едва ли би ме чул, ако не се бях навела да го повторя на една педя от ухото му. Но и тогава едва ли щеше да има ефект, защото забелязах малка кафява слушалка, която се подаваше от буйната бяла коса.
Трябваха му десетина секунди, за да срещне погледа ми. Очите му най-напред попаднаха върху логото на ресторанта, отпечатано на престилката ми — ленивата русалка, оставайки напълно безизразни, после бавно тръгнаха нагоре.
Не изглеждаше никак щастлив, но поне ме забеляза. Окуражена от този успех, аз се усмихнах още по-широко.
— Здравейте — направих повторен опит, горда, че поне чувам гласа си.
Очите му се присвиха и по всичко личеше, че обмисля как да ми отговори.
Хвърлих още един поглед към вратата на кухнята. Сърцето ми подскочи обнадеждено, когато тя се отвори, но отново се сви, щом оттам излезе поредната забързана сервитьорка. Обърнах се към Оливър, точно когато настройваше слуховия си апарат. Тъкмо се канех да се представя като приятелка на Пейдж, но се отказах, когато очите му от подозрителни цепки изведнъж се превърнаха в ококорени от смайване окръжности.
— Пълнозърнести филийки, нали така? С конфитюр от грозде? И рохко яйце с чаша чай? — Завъртях се на пети с намерението да изчезна час по-скоро. — Бихте ли ми припомнили какъв чай предпочитате — лайка, лимон? Какво ще кажете да донесе направо цялата кутия и да си изберете сам?
Той продължаваше да ме гледа втренчено, докато накрая ми се прииска най-после да мигне. Въпреки че клепачите му не помръдваха, аз издържах неговия поглед и внимателно посегнах към менюто. Тъкмо пръстите ми бяха хванали края на листа с обедните специалитети на Бети, когато той удари с длан по масата.
Отскочих назад. Жуженето в салона изведнъж утихна, а някои от най-близките посетители ни изгледаха любопитно.
Очите му вече бяха големи и кръгли като фризби, когато вдигна менюто от масата. Подаде ми го и посочи надпис със ситен шрифт в дъното на страницата. Поколебах се, преди да се наведа и да прочета написаното, както се очакваше от мен, опитвайки се да не обръщам внимание на пръста, с който сочеше — сивкав, с ожулени кокалчета и треперещ.
— „Ърл Грей“?
Пръстът му завибрира още по-силно, после тропна върху менюто няколко пъти.
— Значи „Ърл Грей“ — повторих и заотстъпвах внимателно. — Чудесен избор. Ей сега ще предам поръчката ви.
Завъртях се на пети и се стрелнах към вратата на кухнята.
„Явно изобщо не разбираш какво могат да ни причинят твоите грешки.“
Сграбчих главата си с двете си ръце и блъснах вратата на кухнята.
— Жената е алергична към сирене! — крещеше Зара. — Припадък, колапс на пода, алергичен пристъп от типа закарайте-ме-с-бърза-помощ-до-най-близката-болница-преди-да-умра! А какво правиш ти? Поръсваш омлета й с настъргано сирене чедар!
— Но нали това е днешният специалитет от омлетите — изкрещя в отговор Луис. — Ако тази жена не е искала сирене, тогава да не го беше поръчвала. Или може би сервитьорката не й е обяснила какви са съставките на днешния специалитет при омлетите!
— Стига, хора! — извиси глас над техните Пейдж, удряйки с дървена лъжица по една празна тенджера. — Нямаме нито време, нито човешки ресурс, за да продължаваме с този ободряващ дебат. Жената е забелязала сиренето, преди да опита омлета — няма пострадали, няма виновни. Луис ще забърка един омлет по неин избор, а Зара ще се извини и ще й предложи да си избере още нещо от менюто за сметка на заведението.
Скрих се зад барплота, щом Зара се понесе през кухнята обратно към салона, а вързаната й на конска опашка коса се вееше след нея.
— Взех поръчката на Оливър — казах, когато Пейдж се обърна към мен. — Къде трябва да…
— Взела си поръчката на Оливър?
Поколебах се.
— Да.
— Ти си истинска звезда. — Тя грабна един поднос от масата зад себе си. — Кой ли не е опитвал да го направи, но досега единствено аз успявах. А сега и ти!
Наблюдавах как слага подноса в единия край на барплота, точно срещу мен. Върху него вече имаше всичко, чак до димящата чаша чай.
— Не бях сигурна дали ще ти обърне внимание — с това не казвам нищо лошо за теб, но пък то говори достатъчно красноречиво за него самия — затова му приготвих поръчката веднага, щом дойдох в кухнята.
— Страхотно — казах. — Сигурна ли си, че не искаш сама да му занесеш закуската?