— От това няма да излезе нищо добро — тя вече е яхнала метлата — обърна се Пейдж към мен. — Поздравления, Ванеса! Вече си повишена.
Ръцете ми се сковаха, както сгъвах салфетката. Не исках повишение. Всъщност даже нямах желание да работя тук. Просто исках за няколко часа да съм никой.
— Трябва да ми помогнеш и да приемеш поръчката на Оливър. Ще поиска две препечени филийки пълнозърнест хляб с конфитюр от грозде, варено яйце, половин грейпфрут и чаша чай „Ърл Грей“. Нищо сложно. Просто се усмихвай и го остави сам да ти каже всичко това.
— Луис! — кресна Зара. — Тази сутрин събуди ли се с щастлива усмивка пред огледалото, доволен, че вече работиш в „Айхоп“21?
— Пейдж — изстенах, когато тя пое към кухнята, чиято летяща врата още се мяташе бясно напред-назад след преминаването на Зара през нея. — Не съм сигурна, че…
— Налага се! — извика тя откъм кухнята, когато вътре се надигна врява до небесата.
Останах с очи, приковани в кухненската врата, докато тя не спря да се люлее. Накрая, с ясното съзнание, че нямам друг избор, главно защото харесвах Пейдж и не исках да я разочаровам, се обърнах на пети и тръгнах през салона. Не след дълго вече стоях на мястото, където доскоро беше Зара, и мачках тефтера и химикалката в ръце.
— Оливър? — прошушнах толкова тихо, че той едва ли би ме чул, ако не се бях навела да го повторя на една педя от ухото му. Но и тогава едва ли щеше да има ефект, защото забелязах малка кафява слушалка, която се подаваше от буйната бяла коса.
Трябваха му десетина секунди, за да срещне погледа ми. Очите му най-напред попаднаха върху логото на ресторанта, отпечатано на престилката ми — ленивата русалка, оставайки напълно безизразни, после бавно тръгнаха нагоре.
Не изглеждаше никак щастлив, но поне ме забеляза. Окуражена от този успех, аз се усмихнах още по-широко.
— Здравейте — направих повторен опит, горда, че поне чувам гласа си.
Очите му се присвиха и по всичко личеше, че обмисля как да ми отговори.
Хвърлих още един поглед към вратата на кухнята. Сърцето ми подскочи обнадеждено, когато тя се отвори, но отново се сви, щом оттам излезе поредната забързана сервитьорка. Обърнах се към Оливър, точно когато настройваше слуховия си апарат. Тъкмо се канех да се представя като приятелка на Пейдж, но се отказах, когато очите му от подозрителни цепки изведнъж се превърнаха в ококорени от смайване окръжности.
— Пълнозърнести филийки, нали така? С конфитюр от грозде? И рохко яйце с чаша чай? — Завъртях се на пети с намерението да изчезна час по-скоро. — Бихте ли ми припомнили какъв чай предпочитате — лайка, лимон? Какво ще кажете да донесе направо цялата кутия и да си изберете сам?
Той продължаваше да ме гледа втренчено, докато накрая ми се прииска най-после да мигне. Въпреки че клепачите му не помръдваха, аз издържах неговия поглед и внимателно посегнах към менюто. Тъкмо пръстите ми бяха хванали края на листа с обедните специалитети на Бети, когато той удари с длан по масата.
Отскочих назад. Жуженето в салона изведнъж утихна, а някои от най-близките посетители ни изгледаха любопитно.
Очите му вече бяха големи и кръгли като фризби, когато вдигна менюто от масата. Подаде ми го и посочи надпис със ситен шрифт в дъното на страницата. Поколебах се, преди да се наведа и да прочета написаното, както се очакваше от мен, опитвайки се да не обръщам внимание на пръста, с който сочеше — сивкав, с ожулени кокалчета и треперещ.
— „Ърл Грей“?
Пръстът му завибрира още по-силно, после тропна върху менюто няколко пъти.
— Значи „Ърл Грей“ — повторих и заотстъпвах внимателно. — Чудесен избор. Ей сега ще предам поръчката ви.
Завъртях се на пети и се стрелнах към вратата на кухнята.
„Явно изобщо не разбираш какво могат да ни причинят твоите грешки.“
Сграбчих главата си с двете си ръце и блъснах вратата на кухнята.
— Жената е алергична към сирене! — крещеше Зара. — Припадък, колапс на пода, алергичен пристъп от типа закарайте-ме-с-бърза-помощ-до-най-близката-болница-преди-да-умра! А какво правиш ти? Поръсваш омлета й с настъргано сирене чедар!
— Но нали това е днешният специалитет от омлетите — изкрещя в отговор Луис. — Ако тази жена не е искала сирене, тогава да не го беше поръчвала. Или може би сервитьорката не й е обяснила какви са съставките на днешния специалитет при омлетите!
21
„Айхоп“ (англ. IHOP — International House of Pancakes) е верига ресторанти в Северна и Южна Америка, профилирани предимно в предлагането на богато меню за закуска, но сервират също така обяд, вечеря и имат богат избор от десерти. Специалитетът им е различни видове палачинки. — Бел.прев.