Между осветените от заревото дървета се появиха още двама санитари с покрита носилка. Те я вдигнаха, за да я качат в линейката, и изпод белия чаршаф се изхлузи тежка сивкава ръка.
Пурпурните и жълти петна по нея се виждаха от двайсетина крачки.
Извърнах се и насочих цялото си внимание към червените светлини, озаряващи дърветата и пожарникарите с брадвите им. Не след дълго всички екипи се събраха на шосето и аз вече имах ясна гледка към дърветата.
— Саймън — казах тихо, забравила на мига намерението си да замина от Уинтър Харбър и да се върна в Бостън. — Направили са просека до брега.
Глава 8
— Роклята е разкошна, Ванеса. Разкошна. И ти ще бъдеш разкошна в нея.
— Благодаря — отговорих, наблюдавайки дъждовните струи, които се спускаха по предното стъкло. Проклинах се за това, че отговорих на позвъняването. — Налага се обаче да съм разкошна в нея някой друг път, не точно този уикенд.
— Несъмнено! Нали знаеш, че не бих ти купила някаква смешна еднодневка тип булчинска торта. Със сигурност ще можеш да я носиш и след Деня на труда22. А защо не и чак до Деня на Колумб, ако времето се задържи.
Ако времето се задържи.
— Звучи страхотно, мамо. Татко да е наоколо случайно?
— Тук е, но ние с теб имаме още много за обсъждане. Искам да съм сигурна, че се връщаш, преди да затворим.
Докато тя инструктираше татко да не затваря, като приключим разговора, а да й върне слушалката, аз се наведох напред и погледнах небето. Двете с Пейдж седяхме в колата пред тяхната къща и чакахме дъждът поне малко да намалее, за да притичаме вътре. Ако се съди по плътните облаци обаче, скоро нямаше да имаме такъв случай.
— Голям бащица — казах, щом мама пусна слушалката, — искам да те помоля за услуга.
— Каквото кажеш, дечко.
— Казах на мама, че няма да се прибера този уикенд, но тя явно не чува нищо друго освен собствения си глас. А аз наистина не мога да се върна у дома. — Представих си отново линейката от вчера, носилката, лицето на Саймън, който отказваше да повярва — това изражение не се промени през цялата нощ, дори след като най-после се добрахме до Уинтър Харбър. — Поне не още. Би ли й предал това по начина, по който само ти умееш?
— Нямай грижа — отговори той. — Ще сътворя моята магия на Голям бащица.
— Благодаря ти. Сега трябва да затварям. Моля те, кажи й, че ще се обадя утре.
— Родители! — изпъшка Пейдж, когато метнах мобилния си телефон в поставката за чаши между двете предни седалки.
— По-скоро родител. Татко е истински светец, но мама е мъчен човек.
— Схванах. Почакай обаче да се запознаеш с Рейна — даже ръцете на Кинг Конг не биха могли да я удържат. — Тя се наведе напред и изтри запотеното предно стъкло с престилката си.
— Съжалявам. — Наведох глава, опитвайки се да видя нещо през стъклото, което се запоти секунда след като Пейдж го беше изтрила. — Тая кола върви значително по-добре, отколкото изглежда. Размразителят е единственото, което не работи. И климатикът. А капачката на резервоара също заяжда и едното от стъклата на задната седалка не се отваря.
— Че на кого му е притрябвало да отваря задните стъкла? Ти сигурно се шегуваш! Толкова беше мило от твоя страна да ме докараш.
— Винаги съм готова да помогна.
— Просто не мога да разбера какво си въобразява Зара! Погледни я само! — Тя поклати глава. — Тълпата пак ще се струпа около ресторанта за нула време, а тя просто ме оставя и си заминава. Според мен имаме двайсет минути да я открием, да я натикаме в колата и да се върнем в града, преди да е започнал хаосът.
— Тя каза ли, че се прибира у вас? — Не ми се щеше да си го признавам заради Пейдж, която беше твърдо решена да я открие, но тайничко се надявах да се върнем само двете. Знаех, че ще е в ущърб на заведението, ако Зара не обслужва масите, но повече се притеснявах от искрите, които бях сигурна, че ще прехвърчат между тях двете. Освен това, ако не я откриехме тук, можеше да загубим цял ден да я търсим. А това определено щеше да отвлече мислите ми от Джъстин.
— Каза, че трябва да свърши нещо и скоро ще се върне. Скоро. А оттогава минаха два часа. Според теб може ли да се каже, че два часа са „скоро“?
— Не.
— И аз така мисля. — Тя се наведе напред и надзърна през замъгленото предно стъкло. — Навън сякаш се е развилнял мусон.
22
Денят на труда е национален празник на САЩ, който се отбелязва в първия понеделник на септември. Във висшето общество е прието да се смята, че това е последният ден в годината, когато дамите могат да носят бяло. — Бел.прев.