— Ванеса — изрече с драматичен глас Пейдж, обръщайки се назад към мен, точно преди да прекрачи прага на широка врата, — запознай се с Рейна. Кралица на замъка и на моето сърце.
Спрях точно пред вратата на кухнята. Главата ми запулсира. Болката беше толкова режеща, че се подпрях на вратата, за да не се стоваря на пода.
— Здравей, Ванеса.
Примигнах. Болката беше изчезнала.
— Не знаех, че ще си имаме компания днес.
Примигнах отново, убедена, че внезапното главоболие е нарушило зрението ми. Повечето майки, с които се бях запознавала, приличаха на моята собствена, която имаше два стила на обличане: делови и за свободното време. Когато не носеше черните си бизнес костюми, тя беше облечена в панталони с цвят каки и риза. Когато косата й не беше стегната в кок, тя я носеше вързана на хлабава конска опашка. И в единия, и в другия случай всичко по нея беше на мястото си и блестеше. Ако обаче застанеше до Рейна в своя най-хубав костюм и на висок ток, би изглеждала съвсем различно.
По-скоро би станала невидима. Точно както се чувствах и аз в момента.
— Нямаше да имаме компания днес, ако Зет беше благоволила да се появи на работа — отговори Пейдж и застана срещу майка си от другата страна на кухненския плот. — Ванеса ме докара дотук с колата.
— Приятно ми е да се запознаем — казах, опитвайки да наподобя нещо като усмивка.
Рейна държеше дървена лъжица над една розова пластмасова купа и ме гледаше, а сребристосините й очи святкаха. Докато тя ме измерваше от глава до пети, аз също се опитах да я огледам колкото се може по-добре, без това много да бие на очи. Беше висока малко под метър и осемдесет, с тъмна чуплива коса, която стигаше до кръста й. Носеше мека бяла лятна рокля без ръкави и десетина сребърни гривни, които зазвънтяха в един глас, когато започна да бърка съдържанието на купата. Лицето й беше чисто, без грим, но тя нямаше нужда от него — тенът й бе съвършен, а кожата — гладка. Изглеждаше поразително и приличаше по-скоро на по-голяма сестра на Пейдж, отколкото на нейна майка.
— Сестра ти е горе — каза най-накрая Рейна. — Не се чувства добре.
Пейдж кимна към кухненския прозорец.
— Да си поглеждала навън днес? Имаш ли представа какво се случва само на няколко километра от тук?
— Ще се върне на работа веднага, щом се почувства по-добре — равно каза Рейна.
— Никой няма да се чувства добре, докато сме в този намален състав — натърти Пейдж. — Клиентите ще са гладни. Луис ще е раздразнителен. И всичко това, защото Зет има ПМС23? Едва ли.
Рейна включи електрическия миксер и го потопи в розовата купа.
— Опитай се да поговориш с нея — дочу се гласът й през бръмченето. — Но не очаквай много да се зарадва на онова, което ще й кажеш.
— Както обикновено — отговори Пейдж и се фръцна. Докато минаваше покрай мен, внимателно ме хвана за лакътя и ме повлече след себе си навън от кухнята.
— Беше ми приятно да се запознаем, Ванеса — провикна се след нас Рейна, но гласът й звучеше в добрия случай безразлично.
— Видя ли? — каза Пейдж, щом прекосихме дневната и излязохме пред тясно стълбище. — Как ми се иска най-голямата разправия между мен и майка ми да е по повод някоя рокля, която тя ми е купила, пък аз не искам да нося, или по повод на парти, където тя ме праща, а аз не искам да отида.
— Затова ли се обръщаш към нея по име? — попитах, опитвайки се да не обръщам внимание на глухото блъскане в гърдите си. — Защото не е грижовна и нежна като другите майки ли?
— И за това, и защото тя така иска. Казва, че не се чувства достатъчно стара, за да има две големи дъщери. — Тя стигна площадката на стълбището и се обърна към мен. — Между другото, все се каня да те попитам — защо родителите ти не са тук? Спомена, че майка ти иска да се прибереш у дома.
— Така е. — Втренчих поглед в запаления аплик на стената. — Мама е работохолик, а татко е майкохолик, затова заминаха за Бостън за няколко дни.
— Божествено — каза Пейдж, като тръгна по коридора. — Бих убила, за да мога да оставам сама от време на време. Искаш ли да се сменим?
Разсмях се, но най-странното беше, че дори размяната да включваше и Зара, май пак бих се съгласила.
Последвах я по дълъг коридор, осветен от два малки кристални полилея.
— Сигурна ли си, че не е по-добре да изчакам при стълбите? — попитах, когато спряхме пред една затворена врата. — По всичко личи, че сестра ти не ме харесва особено.
23
Предменструален синдром (известен още като ПМС, предменструална болест, синдром на предменструално напрежение) е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. — Бел.прев.