— Сестра ти е горе — каза най-накрая Рейна. — Не се чувства добре.
Пейдж кимна към кухненския прозорец.
— Да си поглеждала навън днес? Имаш ли представа какво се случва само на няколко километра от тук?
— Ще се върне на работа веднага, щом се почувства по-добре — равно каза Рейна.
— Никой няма да се чувства добре, докато сме в този намален състав — натърти Пейдж. — Клиентите ще са гладни. Луис ще е раздразнителен. И всичко това, защото Зет има ПМС23? Едва ли.
Рейна включи електрическия миксер и го потопи в розовата купа.
— Опитай се да поговориш с нея — дочу се гласът й през бръмченето. — Но не очаквай много да се зарадва на онова, което ще й кажеш.
— Както обикновено — отговори Пейдж и се фръцна. Докато минаваше покрай мен, внимателно ме хвана за лакътя и ме повлече след себе си навън от кухнята.
— Беше ми приятно да се запознаем, Ванеса — провикна се след нас Рейна, но гласът й звучеше в добрия случай безразлично.
— Видя ли? — каза Пейдж, щом прекосихме дневната и излязохме пред тясно стълбище. — Как ми се иска най-голямата разправия между мен и майка ми да е по повод някоя рокля, която тя ми е купила, пък аз не искам да нося, или по повод на парти, където тя ме праща, а аз не искам да отида.
— Затова ли се обръщаш към нея по име? — попитах, опитвайки се да не обръщам внимание на глухото блъскане в гърдите си. — Защото не е грижовна и нежна като другите майки ли?
— И за това, и защото тя така иска. Казва, че не се чувства достатъчно стара, за да има две големи дъщери. — Тя стигна площадката на стълбището и се обърна към мен. — Между другото, все се каня да те попитам — защо родителите ти не са тук? Спомена, че майка ти иска да се прибереш у дома.
— Така е. — Втренчих поглед в запаления аплик на стената. — Мама е работохолик, а татко е майкохолик, затова заминаха за Бостън за няколко дни.
— Божествено — каза Пейдж, като тръгна по коридора. — Бих убила, за да мога да оставам сама от време на време. Искаш ли да се сменим?
Разсмях се, но най-странното беше, че дори размяната да включваше и Зара, май пак бих се съгласила.
Последвах я по дълъг коридор, осветен от два малки кристални полилея.
— Сигурна ли си, че не е по-добре да изчакам при стълбите? — попитах, когато спряхме пред една затворена врата. — По всичко личи, че сестра ти не ме харесва особено.
— Зет никого не харесва. — Пейдж ми се усмихна окуражаващо и потропа с юмрук по вратата. — Трябва да я чуеш как говори за Джонатан.
Тя потропа втори път, преди да успея да попитам кой е Джонатан. Притиснах ръка към челото си, когато музиката, идваща иззад вратата, стана по-силна. Приличаше на джаз, но с барабани и бързо пулсиращ ритъм.
— Няма да мръдна оттук, Зет — извика Пейдж. Тя отново заблъска с юмрук по вратата и при всеки удар болката разцепваше главата ми.
Пейдж продължаваше да чука по вратата и да поклаща глава в ритъма на музиката. Това трая близо минута, затова се обърнах към високия прозорец, масажирайки слепоочията си, докато наблюдавах как някъде далеч долу дъждът покрива океана като сива завеса. Зави ми се свят, почувствах, че съм на крачка от припадъка и се обърнах към Пейдж, за да й кажа, че ще я чакам в колата.
Трябваше да я потупам по рамото, за да ми обърне внимание, но тогава джазовата музика спря и вратата се отвори. Когато Зара ме видя отпред, в очите й проблесна най-напред изненада, после объркване и накрая гняв.
— Не си се чувствала добре, а? — попита Пейдж.
Това беше съвсем основателен въпрос. Бях виждала Зара само в ресторанта на Бети, затова знаех как изглежда единствено в къси панталонки цвят каки, черна тениска и престилка. Но униформата на заведението беше на светлинни години от начина, по който беше облечена сега: тясна черна пола, която свършваше петнайсет сантиметра по-нагоре от униформените къси панталонки, черен корсаж, който очертаваше формите й, и ослепителни сандали на висок тънък ток. Косата й, която досега бях виждала само вързана на конска опашка, сега се спускаше съвършено права и гладка по гърба, а гримът подчертаваше блясъка на сребристосините й очи и ги караше да светят като коледни украшения.
23
Предменструален синдром (известен още като ПМС, предменструална болест, синдром на предменструално напрежение) е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. — Бел.прев.