— Баба Бети претърпя злополука преди две години — прошепна тя — и оттогава вече не е същият човек.
— Каква злополука? — попитах.
— Изненада! — прекъсна ни мъжки глас, преди тя да успее да продължи.
Двете едновременно вдигнахме очи и видяхме Гарет да стои от другата страна на барплота, размахвайки победоносно два билета.
— Дейв Матюс24. Портланд. Тази вечер.
— Мислех, че билетите са продадени още преди месеци — казах, тъй като той гледаше към мен.
— Задвижих връзките си и дадох на един онлайн брокер сума, която би покрила таксата ми за обучение за следващата година. — Той започна да се отдалечава заднешком. — Знам, че си заета, но не бързай да ми отказваш. Най-напред обмисли предложението.
— Охо, някой е хлътнал здраво по теб — каза Пейдж, когато Гарет вече се беше отдалечил достатъчно. — Той е сладурче. Трябва да отидеш.
Самата мисъл да изляза и да се забавлявам ми се струваше доста странна.
— Беше започнала да разказваш за баба си.
— А, да. — Пейдж отново се захвана да подсушава чашите. — Отишла да плува по време на гръмотевична буря.
— Леле!
— Без майтап. — Пейдж поклати глава. — Преди злополуката баба Бети прекарваше повече време във водата, отколкото на суша. Без значение кой сезон е и колко е студена водата. Плуваше, докато съвсем не премръзне. Така е дошла тук, в Уинтър Харбър. Иначе е отраснала в Канада и пристигнала по тези места по време на едно пътуване с приятели. Толкова била впечатлена, че тук водата не е скована от лед, както става с всяка водна повърхност на север през зимата, че решила да остане.
— Това значи да си отдаден изцяло на някакъв спорт.
— Или пък форма на пристрастяване, която рано или късно ще ти навлече неприятности. — Тя ме погледна. — Нали и ти като малка си брояла секундите между падането на светкавицата и удара на гръмотевицата, която я следва? Колкото повече е времето между тях, толкова по-далече е бурята.
Кимнах, без да уточнявам, че и сега продължавам да го правя.
— Е, в деня, когато баба решила да скочи от задния ни двор в океана долу, светкавиците и гръмотевиците били едновременно. Бурята е вилняла точно над нас. Тя твърди, че просто е трябвало да го направи, което, разбира се, нищо не обяснява. А тя така и не проговори за случая повече.
Пейдж вдигна очи, когато компанията от четирима мъже на една от масите избухна в смях. Тя, изглежда, беше обещала на Зара да поеме смяната й следващия уикенд, само и само сестра й да свали късата пола, да си сложи униформата и да дойде на работа, но не си го признаваше пред мен. Когато Зара се е съгласила на сделката, аз вече чаках в колата. Стиснах ръката на Бети, направих й комплимент за красивите гоблени и се ометох. Пейдж и Зара се появиха десет минути по-късно и седнаха заедно в червения миникупър на Зара, та Пейдж да е сигурна, че Зара няма да кривне в неизвестна посока на някой завой. Сега тя беше във вихъра си, както обикновено.
— Оттогава баба не е същата — продължи Пейдж. — Не просто ослепя, но и другите й сетива бяха засегнати. Докато била във водата, мислела, че умира, защото не можела да види нищо, но все пак е чувала дъжда, вълните, драскането на раците по дъното, песента на китовете. В болницата тя не видяла потреса върху лицето на доктора, но го чула да казва, че ще оживее. Доловила дишането на пациента в съседната стая, който бил с респиратор, както и спирането на сърцето на друг пациент от долния етаж.
— Божичко!
— Да, така е. Мислех, че тия пристъпи ще изчезнат, когато се върне у дома и преодолее травмата, но тя продължава да твърди, че чува как рибите пускат мехури в океана, как разцъфват розите в градината и как идва пощаджията, даже когато той е на километри от къщата ни. След това започна да помирисва и да усеща разни неща, както се случва на някои пенсионери например. Започнахме да се шегуваме, че някой ден може и да я видим да се носи по небето с нейния пурпурен бански костюм и с плажна кърпа, вързана на раменете като наметало.
— Така ли е разбрала коя съм, без дори да ме види? — попитах. — Подсказали са й го нейните свръхчувствителни сетива?
— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз. — Тя остави чашата на плота и се наклони към мен. — Никой извън семейството не знае, че баба Бети е била в отвъдното и все още не се е върнала съвсем от там след злополуката. На тези, които се интересуват от състоянието на баба, Рейна казва, че това са типични за възрастта й отклонения и че баба е твърде крехка, за да напуска къщата. Според нея така е по-правилно, отколкото да се опитваме да търсим обяснение на неща, които не разбираме… И съм сигурна, че ще ти бъде благодарна, ако нашата малка семейна тайна си остане между нас.
24
Дейвид Джон Матюс, роден на 9.01.1967 в Йоханесбург, Южна Африка, е солист, композитор и китарист. Заедно с китариста Тим Рейнолдс и други приятели сформират групата Dave Matthews Band, където е вокал, автор на песните и китарист. Матюс се изявява и като актьор. Снимал се е в три игрални филма. — Бел.прев.