Вратата беше леко открехната и пропускаше тънка вертикална линия светлина. Почти спрях да дишам, когато поставих длан върху вратата и я бутнах навътре.
Отне ми само секунда, за да я видя. Заля ме смесица от разочарование и облекчение, защото това не беше Джъстин.
Една жена в пурпурна роба седеше пред камината върху отоманка с люляков цвят и промушваше ритмично с игла тънък плат. Косата й беше дълга и вълниста като на Рейна и навремето сигурно също е била черна като въглен, но годините я бяха поръсили със сива пепел като тази под пламтящите цепеници в камината. Когато ми се усмихна, очите й бяха по-скоро сиви, отколкото сребърни и сякаш скрити зад облак. Те гледаха не мен, а някъде над главата ми.
Тази жена беше усетила някак присъствието ми, без да ме вижда. Защото тя не виждаше нищо.
Искаше ми се да се обърна и на пръсти да се отдалеча по коридора. Но не го направих. Не можех. Може би защото нямаше да е редно да я изоставя и да я накарам да повярва, че и сетивата, които са й останали, вече я подвеждат. Или защото пурпурните стени на стаята й бяха покрити с десетки гоблени, изобразяващи от различна гледна точка Скалите на Хиона през зимата, пролетта, лятото и есента.
А може би стоях тук, очаквайки Джъстин да каже нещо, каквото и да е, вътре в главата ми или извън нея… но тя не го направи.
— Аз съм Бетина — тихо каза жената. Гласът й беше гладък като лед. — Но ти може да ми викаш Бети.
Глава 9
— Баба ти е сляпа — казах, когато навалицата в ресторанта на Бети най-после понамаля.
— Така е — отговори Пейдж, подсушавайки една чаша за вино.
— Тя не може да вижда — настоях. — Нищичко.
— Точно така.
— Ами… тогава как знаеше коя съм аз?
Пейдж се огледа наоколо и ме замъкна в един отдалечен ъгъл зад бара.
— Баба Бети претърпя злополука преди две години — прошепна тя — и оттогава вече не е същият човек.
— Каква злополука? — попитах.
— Изненада! — прекъсна ни мъжки глас, преди тя да успее да продължи.
Двете едновременно вдигнахме очи и видяхме Гарет да стои от другата страна на барплота, размахвайки победоносно два билета.
— Дейв Матюс24. Портланд. Тази вечер.
— Мислех, че билетите са продадени още преди месеци — казах, тъй като той гледаше към мен.
— Задвижих връзките си и дадох на един онлайн брокер сума, която би покрила таксата ми за обучение за следващата година. — Той започна да се отдалечава заднешком. — Знам, че си заета, но не бързай да ми отказваш. Най-напред обмисли предложението.
— Охо, някой е хлътнал здраво по теб — каза Пейдж, когато Гарет вече се беше отдалечил достатъчно. — Той е сладурче. Трябва да отидеш.
Самата мисъл да изляза и да се забавлявам ми се струваше доста странна.
— Беше започнала да разказваш за баба си.
— А, да. — Пейдж отново се захвана да подсушава чашите. — Отишла да плува по време на гръмотевична буря.
— Леле!
— Без майтап. — Пейдж поклати глава. — Преди злополуката баба Бети прекарваше повече време във водата, отколкото на суша. Без значение кой сезон е и колко е студена водата. Плуваше, докато съвсем не премръзне. Така е дошла тук, в Уинтър Харбър. Иначе е отраснала в Канада и пристигнала по тези места по време на едно пътуване с приятели. Толкова била впечатлена, че тук водата не е скована от лед, както става с всяка водна повърхност на север през зимата, че решила да остане.
— Това значи да си отдаден изцяло на някакъв спорт.
— Или пък форма на пристрастяване, която рано или късно ще ти навлече неприятности. — Тя ме погледна. — Нали и ти като малка си брояла секундите между падането на светкавицата и удара на гръмотевицата, която я следва? Колкото повече е времето между тях, толкова по-далече е бурята.
Кимнах, без да уточнявам, че и сега продължавам да го правя.
— Е, в деня, когато баба решила да скочи от задния ни двор в океана долу, светкавиците и гръмотевиците били едновременно. Бурята е вилняла точно над нас. Тя твърди, че просто е трябвало да го направи, което, разбира се, нищо не обяснява. А тя така и не проговори за случая повече.
Пейдж вдигна очи, когато компанията от четирима мъже на една от масите избухна в смях. Тя, изглежда, беше обещала на Зара да поеме смяната й следващия уикенд, само и само сестра й да свали късата пола, да си сложи униформата и да дойде на работа, но не си го признаваше пред мен. Когато Зара се е съгласила на сделката, аз вече чаках в колата. Стиснах ръката на Бети, направих й комплимент за красивите гоблени и се ометох. Пейдж и Зара се появиха десет минути по-късно и седнаха заедно в червения миникупър на Зара, та Пейдж да е сигурна, че Зара няма да кривне в неизвестна посока на някой завой. Сега тя беше във вихъра си, както обикновено.
24
Дейвид Джон Матюс, роден на 9.01.1967 в Йоханесбург, Южна Африка, е солист, композитор и китарист. Заедно с китариста Тим Рейнолдс и други приятели сформират групата Dave Matthews Band, където е вокал, автор на песните и китарист. Матюс се изявява и като актьор. Снимал се е в три игрални филма. — Бел.прев.