— Ванеса Сандс — прочете тя на личната ми карта, когато най-накрая я открих скрита на дъното на портмонето си и я показах. — Защо името ви ми звучи толкова познато. Вие не сте постоянен жител тук, нали?
— Не. — Надявах се да не си спомни откъде е чувала името ми.
За щастие тя описа данните от картата ми и заглавията на книгите без повече въпроси и ги плъзна към мен през бюрото.
— Може да задържите тези колкото дълго искате — каза и кимна към томовете на „Пълната история“, които все още държах.
Благодарих й, взех плика и побързах да изляза от библиотеката.
— Той е в Спрингфийлд. — Саймън седеше на предната седалка в субаруто с отворена врата и изучаваше картата. — В „Бед муус кофи“.
— Какво прави там?
Той сгъна картата и я пъхна между таблото и предното стъкло.
— Представа нямам. Беше същото странно обаждане като преди — дишане, после едно момиче казва името на Кейлъб и се смее, а после нищо. Обадих се на номера, от който ме потърсиха, веднага щом той затвори. Вече беше излязъл, но все пак има шанс да го открием.
— Дадено. С твоята кола, или с моята?
Той ме погледна.
— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш?
Дали аз бях сигурна? Това означаваше ли, че той не е? Или вече си има достатъчно грижи на главата, за да мисли и за мен?
— Не ме разбирай погрешно — ще се радвам много, ако си с мен. Но последния път, когато дойде, не мина много добре. — Той погледна към пристанището, което откъм паркинга приличаше на малка сребриста дъга, а после се обърна към мен. — Не бих допуснал нещо да се случи с теб.
Когато сърцето ми запрепуска, знаех, че този път не е от страх.
Глава 13
— Съжалявам. Не съм виждал никой, който да отговаря на описанието ви.
— Невъзможно — каза Саймън, вдигна капачето на мобилния си телефон и го тикна под носа му. — Обадил се е от този номер преди по-малко от час.
Ърни, здравеняк и собственик на „Бед муус кофи“, пристъпи напред, като дишаше тежко и бършеше ръцете си в захабена кърпа.
— Това е нашият номер.
— И вие не си спомняте да е имало човек, който е искал да използва телефона ви днес?
— Момче — усмихна се Ърни, — огледай се наоколо. Мислиш ли, че би забравил, ако някой помоли да използва телефона? Такова нещо си е голямо събитие по тия места.
Двамата със Саймън огледахме малкото ресторантче. Беше съвършено празно, ако не се брои възрастната двойка в малката заличка встрани.
— Дръж се мило, Ърни — обади се сервитьорката, която тъкмо излизаше от кухнята с поднос, отрупан с полупразни бутилки от кетчуп. — Нали помниш какво си говорихме? Пак ти казвам: Една усмивка може да превърне случайните посетители в постоянни клиенти.
Ърни ни хвърли една престорена полуусмивка, после преметна кърпата през рамо и влезе в кухнята.
— Не му връзвайте кусур. Ърни все още вярва, че храната е единственото, което интересува хората, когато отидат на ресторант. — Сервитьорката остави подноса и ни се усмихна. — Хайде да започнем отначало. Добре дошли в „Бед муус кофи“. Аз съм Мелани. Какво мога да направя за вас?
— Мелани — започна Саймън, — търсим брат ми. Обади ми се оттук преди около час. Спомняте ли си някой да е искал да използва телефона ви днес?
Тя присви очи, докато прехвърляше наум събитията от деня.
— Не… Но може по това време тук да не е имало никой, от когото да поиска разрешение. Ърни цяла сутрин беше погълнат от шоуто на Елън Дидженъръс, а моето ужасно никотиново пристрастяване ме изкарва навън по няколко пъти на час.
„Побързай, Ванеса…“
— Дали не сте го виждали случайно? — попитах. — Той е шестнайсетгодишен, малко под метър и осемдесет, тъмнорус, с кафяви очи.
— Днес тук е идвал само един мъж, като изключим Ърни и господин Мортимър. — Тя смигна към възрастния мъж в ъгъла. — Не мога да кажа на каква възраст беше, но имаше тъмнокестенява коса — определено не руса — и беше доста рошав. Поне доколкото успях да го видя, защото през цялото време беше с качулка на главата. Но пък приятелката му ме накара да се почувствам грозна като смъртта — продължи тя, насочвайки се към възрастната двойка с кана кафе в ръка. — Вие сте ми свидетели, че щом ми свърши смяната, отивам да си подновя абонамента при „Джени Крейг“26, ще си боядисам косата черна и ще си поръчам цветни лещи!
26
Американска компания, специализирана в природосъобразното и диетично хранене, основана от Джени и Сидни Крейг в Австралия през 1983 г. Сега тя има над 600 центъра за контрол на теглото главно в САЩ, но и в Канада, Австралия, Пуерто Рико и Нова Зеландия. От 2006 г. е част от „Nestle Nutrition“. — Бел.прев.