Приключил с пържолата на мама, татко върна ножа и вилицата в чинията й и се наведе към мен.
— Добър опит, дечко.
Джъстин тръсна глава.
— Много съм притеснена.
Опитах се да уловя погледа на мама и без думи да я помоля да не казва онова, което се канеше да каже, но напразно. Тя вече си беше навила нещо на пръста и всеки момент щеше сериозно да ме натопи пред единствения човек, на когото винаги съм искала да доставям единствено радост.
— Ти не си била на плажа, Джъстин. Била си на Скалите на Хиона.
Дъхът ми спря. Думите на мама бяха последвани от мълчание.
— И дума да не става — каза най-накрая Джъстин, подръпвайки салфетката в скута си. — Даже не съм чувала за такова място.
— Така ли? Тогава за коя опасна за живота скала говореше сестра ти?
Затворих очи и се облегнах назад. Нямаше нужда да гледам към Джъстин, за да знам, че в момента е впила очи в мен с изражение, което е смесица между изненада, недоверие и болка.
— Миналото лято — продължи мама — теб те нямаше вкъщи, а Ванеса стоеше тук разстроена. Попитах я защо се притеснява и тя ми разказа как си открила тая скала, как всяка година ходиш там и колко глупаво се чувства тя, защото се страхува да скочи от нея.
— Като стана дума за това, може би няма да е зле всички да се топнем в езерото след вечеря — безгрижно каза татко. — Какво ще кажете?
— Нали си обещахме да не казваме? — обърна се Джъстин към мен, сякаш бяхме сами на масата. — Казахме, че ще си остане само между нас. Точно това го правеше толкова специално.
Вдигнах очи.
— Така е, аз…
— Не си го изкарвай на Ванеса — обади се мама.
Докато Джъстин седеше на стола с превити рамене, татко мажеше с масло франзелата си, а мама пресушаваше чашата си с вино, аз трескаво търсех думите, с които поне малко да поправя стореното. Исках да кажа на Джъстин, че не съм я издала умишлено, че просто съм била ядосана на себе си след ходенето на скалите миналото лято. Това на свой ред ме разстрои и ме накара да се ядосам на себе си, задето вече шестнайсет години от всичко ме е страх. Исках да й кажа, че мама се е оказала на неподходящото място в неподходящото време и че ми беше обещала да не ме издава, ако не позволявам на Джъстин да скача от скалата, когато пак отидем там, и че аз не го направих, защото никога не бих спряла сестра си да прави нещо, от което се чувства щастлива. Исках да й кажа, че съжалявам — толкова много съжалявам за всичко случило се.
Но не можех. Не можех нищо да й кажа. Може би се страхувах, че всичко ще прозвучи не така, както трябва, а думите така и не идваха.
— И как мислиш да я караш с този Кармайкъл? — попита мама.
Ококорих очи и започнах да местя поглед от мама към Джъстин и обратно. Не бях споменала и думица пред никого за Кейлъб.
Лицето на Джъстин почервеня.
— Как ще я карам ли?
— Докато скачаш от скалите и вършиш кой знае какво с момче, което не прави разлика между видеоигра и лаптоп, ти залагаш на карта цялото си бъдеще. „Дартмут“. Медицинското училище. Години на успех и щастие.
— Пържолите са много вкусни, нали? — обади се татко. — Нито са много сурови, нито много препечени.
— Не мисля, че малко забавление ще съсипе целия ми живот. — Джъстин бутна стола си назад, а сините й очи святкаха сред сива мъгла. — Освен това има много по-важни неща от обучението в прословутата Бръшлянова лига2 и високоплатената работа.
— Големия бащица има идея — каза татко, облизвайки пръстите си. — Какво ще кажете да обявим временно примирие и да продължим утре, след като хубавичко сме се наспали?
Джъстин скочи, здравото й коляно се блъсна в масата и чашите и чиниите ни взеха да дрънчат. Наведе се, когато минаваше покрай мен, а очите й светеха по-ярко от обикновено, сякаш осветени изотзад. Обърна се така, че мама и татко да не виждат лицето й, и произнесе една-единствена дума, която само аз да я чуя.
— Бау!
От очите ми рукнаха топли сълзи. Гледах я онемяла как прекосява терасата и влиза в къщата, оставяйки комарника да се хлопне зад гърба й.
— Просто искам тя да следва пътя си — след кратко мълчание каза мама.
— Аз пък искам само някой да ми помогне да боядисам верандата — каза татко. — Закачах я, че използва раната като предлог да се отърве от работата, но сега май наистина ще трябва да се справям сам.
Бях загърбила и двамата и гледах към езерото.
2
Бръшляновата лига с историческа спортна организация, включваща осем висши училища в североизточната част на САЩ. Днес този термин се използва главно като етикет на група висши училища, предлагащи отлично академично обучение, с високи критерии за прием. Бръшляновата лига включва университетите: „Харвард“, „Йейл“, „Корнел“, „Браун“, „Принстън“, „Дартмут“ и „Колумбия“, както и „Университета на Пенсилвания“. — Бел.прев.