— А между другото… — Той се наведе и ме погледна през отворения прозорец на Саймън, тъкмо когато се готвехме да продължим. — Тая вечер се каним да излизаме цяла тайфа. Ти искаш ли да дойдеш? Преди това може да хапнем някъде.
Опитах се да се усмихна, когато Саймън заби поглед надолу.
— Звучи страхотно… но не мисля, че ще успея да дойда точно тази вечер.
Погледът му небрежно мина през Саймън, докато се изправяше.
— Добре тогава. Може би някой друг път.
Намерихме свободно място в дъното на паркинга, далече от прозорците в главната зала на ресторанта. Обърнах се към Саймън, без да съм сигурна дали трябва да му давам обяснение за предложението на Гарет и дали това изобщо го интересува.
— Така — каза той, още преди да съм решила. — Прави каквото смяташ, че трябва да се направи, но го направи бързо. И се връщай веднага тук, ако нещо те притесни.
— Така ще направя — казах. — Обещавам.
Ръката на Кейлъб се подаде между седалките.
— Aerosmith28 — каза той, размахвайки портативен CD плейър към Саймън. — Стара школа, но пък вечна.
Измъкнах се от колата и прекосих бързо паркинга. Докато вървях, си преговарях за последно какво точно трябва да питам Пейдж, като например дали знае къде е била вчера Зара, дали тя се държи странно напоследък и не е ли споменавала нещо за последното си гадже тези дни. В главата ми обаче цареше пълен хаос и не можех да мисля трезво.
А това, че първо срещнах Зара, никак не ми помогна. Беше в салона до фоайето и тъкмо взимаше поръчката на млада двойка. Говореше и се усмихваше така, сякаш нищо особено не се е случило, сякаш само преди по-малко от двайсет и четири часа не се беше опитала да промие мозъка на поредната си жертва и да я съблазни. Главата ме заболя в мига, в който я зърнах, но този път и стомахът ми се сви.
Приклекнах зад стойката на салонния управител, докато Зара се обърне на другата страна, за да обслужи следващите клиенти, после огледах салона. Нито следа от Пейдж. Грабнах един наръч менюта и прикрих лицето си с тях, после притичах покрай вътрешната стена на салона и влетях през вратата на кухнята.
— Луис, къде е Пейдж? — Втурнах се към кухненския плот, където стоеше той.
— Добро утро и на теб, скъпа. — Ножът му кълцаше моркови и дебелите кръгли шайби летяха по целия плот. — Не, връщам си думите назад. Всъщност утрото никак не е добро. Точно обратното. Хубавата госпожица Пейдж си взе болнични за първи път, откакто се помня.
— Болна ли? — Сърцето ми подскочи. — Какво й е?
— Аз съм главен готвач, а не лекар. Знам само, че тя не е тук, а издънката на Сатаната заплашва да ме прати в ада вече трети път.
— Луис! Приготвят ли се вече тези яйца на очи?!
Погледът ми се стрелна към летящата врата на кухнята, после обратно към Луис.
— Не се давай!
Изтичах през задната врата и после покрай колите на персонала. Червеният миникупър беше паркиран точно до контейнера за смет. Надникнах през стъклото на шофьора и се почувствах обнадеждена, когато не видях атласа и купчината дрехи. Изглежда, Зара си беше взела почивен ден от преследването.
— Какво става? — попита Саймън, когато отворих рязко предната вратата на колата. — Тя там ли е?
— Да — отговори Кейлъб.
Погледнах Саймън, после се обърнах към задната седалка. Кейлъб продължаваше да слуша музика от айпода си, но се беше изхлузил надолу по седалката. Очите му бяха разширени, а дишането — учестено.
— Тя е тук — добави той. — Чувам я.
Долната му устна трепереше, а тънка струйка пот се спускаше от темето по врата му. Той беше на стотина метра от нея, деляха ги няколко стени от дърво и бетон, но въпреки това се беше превърнал отново в изплашения до смърт Кейлъб, който бяхме открили предишния ден. Сякаш в момента Зара стоеше край колата и му се усмихваше.
„Ванеса…“
Очите ми се разшириха също като неговите.
„Тя не е приключила още… Няма да спре, докато не го има… или докато ти не я спреш…“
Обърнах се към Саймън.
— Налага се да тръгваме.
— Накъде?
— Към тяхната къща. — Очаквах Кейлъб да се възпротиви, но той просто си пое рязко дъх и каза: — Сега!
Глава 16
Двайсет минути по-късно стоях на верандата на семейство Марчанд. Хвърлих поглед през рамо и се почувствах облекчена, когато не видях субаруто, скрито в малката горичка в края на автомобилната алея.
— Здравей, Ванеса.
28
Известна хард рок група от Бостън, САЩ, основана през 1970 г. Въпреки подкрепата на публиката, тя не успява да получи одобрението на много критици, които я наричат производна на Led Zeppelin. Физическата прилика на вокалиста Стивън Тайлър с Мик Джагър и отношенията между него и китариста Пери са причина за сравнения с The Rolling Stones. — Бел.прев.