Когато пристигнах, Саймън и Кейлъб вече бяха готови и ме чакаха на верандата отпред.
— Съжалявам, че се забавих — казах, ускорявайки ход, — но имах неочакван посетител.
Саймън погледна към алеята пред нашата къща. Очите му се ококориха, когато видя беемвето.
— Не се притеснявай. Никъде няма да ходя… поне засега. Предполагам, искала е лично да се увери, че все още не съм изпаднала от планетата. — Погледнах зад Саймън, към Кейлъб. Той седеше на плетения стол със затворени очи, а главата му се полюшваше. — Добре ли е?
— Така мисля. Очевидно смята, че Green Day27 ще му помогнат да се оправи.
Пътувахме мълчаливо през целия път към града. Кейлъб слушаше музика от айпода си и гледаше през прозореца на задната седалка. Саймън следеше пътя пред себе си, докато шофираше. Аз обмислях какво да попитам Пейдж и колкото повече наближавахме ресторанта на Бети, толкова по-неуверена се чувствах. Едно е да си представям как разговарям с нея в присъствието на Зара, докато съм в безопасност в кухнята на семейство Кармайкъл, и съвсем друго — наистина да го направя.
— Я гледай! — възкликнах, когато завихме по главната улица. Едва я познах — по тротоарите беше необичайно тихо за такъв слънчев ден, а опънатите над платното жълти транспаранти обявяваха първия годишен фестивал „Северно сияние“ на курортния и спа комплекс „Фар“. — Какво ще рече това „първогодишен“? — попитах. — Със семейството ми от години ходим на фестивала „Северно сияние“?
— Тази година за първи път е спонсориран от „Фар“ — някак примирено отвърна Кейлъб. — Тая сутрин в „Херълд“ имаше статия за това. Пишеше, че фестивалът ще привлече хиляди посетители от цяла Нова Англия и ще бъде най-добрият досега, защото щял да съчетае традициите с нови вълнуващи състезания, игри и забавления.
— Започва след седмица — спокойно каза Саймън, когато минахме под един от транспарантите.
Той не спомена нищо повече, но аз знаех какво си мисли. За една седмица можеше да се случи много. След всички тия трупове по брега и масово напускащите семейства, изплашени за своята безопасност, когато запалеха светлините в първия ден на фестивала, в градчето можеше да не е останал никой.
— Остави колата на главния паркинг — казах, когато наближихме заведението на Бети и русалката над главния вход започна да се вижда ясно. — Персоналът паркира отзад.
Саймън направи както му казах, намали скоростта и отвори прозореца си, когато стигнахме входа.
— Имате ли резервация?
— Здрасти, Гарет — надвесих се към прозореца и аз.
— Ванеса! — Той отпусна клипборда със списъка с резервации и се усмихна. — Здравей! Изпусна страхотен концерт онзи ден. На работа ли идваш?
— Всъщност по-скоро да си взема чека със заплатата. Има ли проблем, ако оставим колата тук, докато изтичам?
Усмивката му се стопи, когато чу множественото число. Той погледна в списъка, после се извърна назад към паркинга.
— Мисля, че няма да има проблем.
— Благодаря! Страхотен си.
— А между другото… — Той се наведе и ме погледна през отворения прозорец на Саймън, тъкмо когато се готвехме да продължим. — Тая вечер се каним да излизаме цяла тайфа. Ти искаш ли да дойдеш? Преди това може да хапнем някъде.
Опитах се да се усмихна, когато Саймън заби поглед надолу.
— Звучи страхотно… но не мисля, че ще успея да дойда точно тази вечер.
Погледът му небрежно мина през Саймън, докато се изправяше.
— Добре тогава. Може би някой друг път.
Намерихме свободно място в дъното на паркинга, далече от прозорците в главната зала на ресторанта. Обърнах се към Саймън, без да съм сигурна дали трябва да му давам обяснение за предложението на Гарет и дали това изобщо го интересува.
— Така — каза той, още преди да съм решила. — Прави каквото смяташ, че трябва да се направи, но го направи бързо. И се връщай веднага тук, ако нещо те притесни.
— Така ще направя — казах. — Обещавам.
Ръката на Кейлъб се подаде между седалките.
— Aerosmith28 — каза той, размахвайки портативен CD плейър към Саймън. — Стара школа, но пък вечна.
Измъкнах се от колата и прекосих бързо паркинга. Докато вървях, си преговарях за последно какво точно трябва да питам Пейдж, като например дали знае къде е била вчера Зара, дали тя се държи странно напоследък и не е ли споменавала нещо за последното си гадже тези дни. В главата ми обаче цареше пълен хаос и не можех да мисля трезво.
27
Американска пънк рок група, сформирана в Бъркли, Калифорния. Първият им албум — „1039/Smoothed Out Slappy Hours“ — излиза през 1989 г., а вторият, „Kerplunk“, им осигурява известност и договор с Warner. — Бел.прев.
28
Известна хард рок група от Бостън, САЩ, основана през 1970 г. Въпреки подкрепата на публиката, тя не успява да получи одобрението на много критици, които я наричат производна на Led Zeppelin. Физическата прилика на вокалиста Стивън Тайлър с Мик Джагър и отношенията между него и китариста Пери са причина за сравнения с The Rolling Stones. — Бел.прев.