Единственият шум идваше от отворения охладител, където бавно топящият се лед пропадаше надолу под тежестта на кутиите със сода. Изведнъж Роли изстена:
— Ау, ужас!
И се втурна към банята. Червенокосата се затича след него. Останалите мълчаливо се заслушаха в звуците, които издаваше той, докато повръщаше. Въздухът в стаята бе наситен със сладникавата миризма на дима, който изхвърляше Таис. Единият й крак се люлееше напред-назад като метроном.
— Винаги ще му се случи първата вечер — каза Крис, без да се обръща конкретно към някого и продължи да навива около дясната си китка копринено шалче. — Почвам да си мисля, че за всички тия години вече му е станало навик.
Всички търпеливо чакаха Роли да свърши, както въоръжен отряд чака техния смел, но ранен другар да се възстанови. Найл, изправен до Даяна, встрани от другите, защрака с пръсти в ритъма на мелодия, която звучеше вътре в него. Главата му с лъснала от пот коса се поклащаше в такт върху дългия като на лебед врат.
В последните най-напрегнати и отвратителни минути преди началото на концерта всички стояха неподвижно и наблюдаваха сенките по стената или изобщо не гледаха нищо; като че ли само неодушевените премети се движеха — топящият се лед, люлееща се закачалка.
Чу се шум от пускане на вода в тоалетната, после шуртяща вода в мивката; приглушен женски глас зашепна утешително като майка на дете.
Вратата към коридора се отвори и Силка надникна в стаята.
— Време е — с тих, напевен глас обяви той.
Никой не помръдна. Погледът му обходи всеки един поотделно, после се отмести по посока на банята, откъдето излезе Роли. Червенокосата бършеше косата му с кърпа. Силка се отдръпна от вратата, за да пропусне групата да мине.
Крис хвана Даяна за ръка и редом е Найджъл и Таис тръгна по дългия каменен коридор — съвършено безлюден сега — към бавно вдигащата се завеса. Отвън не долиташе никакъв звук. Крис попита Даяна:
— Искаш ли да бъдеш на сцената с нас?
— С удоволствие.
— Добре, ще го уредя.
Силка ги спря точно до завесата. Наоколо се виждаха само полицаи, заели всички възлови позиции; Крис размени няколко думи със Силка. Погледите на охраната се отклониха за момент от Крис и се задържаха върху Даяна, сякаш оглеждаха някаква безценна статуетка. Неопределеността в тези погледи — смесица от близост и безпристрастност — я притесни.
Силка й махна с ръка да се приближи, после заведе нея и Найл през една цепка на завесата към сцената. За миг на Даяна й се стори, че върви в гъста мъгла.
Светлините в залата още не бяха загасени. Хората се бутаха между редовете, за да заемат местата си. Гърмеше музика от последния албум на групата. Дим изпълваше въздуха. Няколко огромни балона с името на състава отскачаха от човек на човек и всяко докосване до тях бе придружено от бурни викове. Един от балоните рикошира в главата на стоящия встрани полицай и залата избухна в смях.
Вееха се знаменца. От тавана в дъното на залата висеше огромно национално знаме на Обединеното кралство. Изглеждаше като съновидение с размазаните си от разстоянието и задимения въздух цветове.
Високата сцена, към която ги водеше Силка, беше осеяна с огромните усилватели на състава; силуетите им стърчаха като черни зъби на великан. В средата, върху подиум, бяха подредени барабаните на Роли. Разноцветни лампи, сега в покой, ограждаха тази мини сцена. Останалото пространство бе набраздено от основните кабели, застопорени със сребриста лента, за да не се препъват в тях музикантите по време на изпълнението.
Дясната страна на сцената се заемаше от наредените в полукръг клавишни инструменти на Найджъл — голямо концертно пиано, електрическо пиано „Фарфиса“, орган и няколко синтезайзера, направени по поръчка. В лявата част бяха металните поставки, върху които почиваха различните китари на Крис и Иън.
От сводеста метална решетка високо над сцената се спускаха разноцветни лампи — майсторски сътворена дъга, овехтяла от употреба.
Осветлението в залата постепенно започна да намалява, а шумът ставаше все по-непоносим. Беше невъзможно да се разговаря, без да се крещи и Силка сложи огромните си ръце върху раменете на Даяна и безмълвно я поведе към лявата част на сцената. Настани я до група тон колони, издигащи се високо над нея и изчезна. Даяна се огледа и за Найл, но не го видя. Зачуди се къде ли щеше да застане Таис. Вероятно от другата страна, близо до Найджъл.
Залезът се превърна в нощ. Виждаха се само светещи рубинени точици — контролните лампи на усилвателите, ярки и блестящи като звезди. Долавяше се обаче и огромното неспокойствие в претъпканата зала — едно безкрайно шумолене, сякаш наоколо пълзеше пълчище змии.