Даяна навлезе в един S-образен завой и изведнъж се почувства на прага на велика авантюра, все едно че беше Кортес, който с цялото си великолепие се носи по бурните морски води към покритото със злато Мексико.
Монти се оказа толкова прав! Нейният филм сега беше „Хедър Дюел“, той щеше или да я прочуе, или да я провали. Усети как призрачни пръсти опипват гърба й и се размърда в кожената седалка. Толкова много зависеше не от нея, а от други. Всяка отделна нишка трябваше да си намери мястото, за да дойде успехът. Чакаше я невиждан възход или…
Пръстите й трепнаха върху волана, измазаните в кремаво и бледосиньо стени профучаваха край нея. Тя яростно премести скоростния лост, насмалко да пробие със съединителя килимчето под краката си. За какво всъщност се притеснява толкова? Тя е актриса. От нея зависи да се заеме с напечатаните върху белия лист бездушни редове и да им вдъхне живот. Трябва да се превърне в Хедър Дюел и да даде възможност на ролята да се промъкне в нея несъзнателно, докато навлезе в новата действителност. В новия живот. Докато превърне себе си, Даяна Уитни, в заинтересуван, но далечен страничен наблюдател.
И какъв щеше да е тайнственият процес, чрез който щеше да извърши този подвиг? Не й беше ясно, знаеше само, че той й вдъхва огромна сила.
Тя настъпи здраво педала на газта.
Трескавата възбуда я тласкаше напред. Пое дълбоко вечерните ухания на зеленината наоколо. Марк трябва вече да се е върнал от снимки. Техните пътувания извън града се застъпваха — когато тя се връщаше, той заминаваше. Рядко успяваха да си кажат по някоя дума, изобщо не си пишеха и напоследък тя все по-често чуваше неприятни истории за обърканата работа над филма, в който той участваше: военен… крайно антивоенен… „Копола не успя да го съкрати“, беше й казал Марк. Заради постоянните поправки в сценария изоставаха със срока. А и парите трябваше да дойдат отнякъде.
Топла вълна я обля отвътре, когато се опита да пропъди тези мисли. Денят си беше отишъл и тя си представи как Марк я обгръща с тялото си като завивка, как силата му се влива в плътта й, в костите й, когато я гали по гърба, когато топлите му отворени устни се впиват в нейните…
Тя сви по алеята пред дома си и изключи двигателя. Лампите в къщата светеха — весел поздрав, но външните бяха загасени. Типично за Марк, рече си тя. Толкова е погълнат от политика, че всекидневните неща нямат значение за него.
Развеселена изкачи стълбите, като си тананикаше под нос и премяташе дръжката на чантата си, сякаш беше жезъл. Тъмнозеленият бръшлян, порасъл наперено от двете страни на вратата, лъщеше от отражението на последните лъчи светлина, процеждащи се от просторния небосклон. Тя пъхна ключа в бравата на широката дъбова врата и влезе в къщата.
Спря смразена на прага и като омагьосана от зла вещица загледа двете слети тела върху голия паркет.
Кръв нахлу в главата й, ушите й забучаха, докато наблюдаваше животинските движения на черния задник на Марк — напред-назад, напред-назад, като махало на адски часовник, отброяващ останалите в света любовни мигове.
Странно, учудващо, Даяна се улови, че се пита дали не му е студено — на момичето на пода. После, като през мъгла, дочу тежкото дишане и характерните влажни звуци. Излезе от шока унизена, объркана като малко дете и си спомни как навремето за пръв — и последен — път тихо се вмъкна рано сутринта в спалнята на родителите си. Почувства виене на свят, особен, силен натиск в гърдите, сякаш бе бродила в кухина с огромна гравитация. Прониза я страхотен студ, беше като вцепенена.
В този миг момичето изстена и магията се развали. Сякаш ток, истински и силен, премина през Даяна. Замахна с чантата си и с един скок се намери при двамата почти едновременно с чантата, която перна Марк по главата.
— Ей! — той изви врат и започна да се отделя от момичето.
— Не, не, не! — женският глас прерасна в писък, дългите бледи пръсти се впиха в издутите бицепси на Марк. — Не ме оставяй сега! Недей… Оох! — въздишката й прогърмя като експлозия.
Даяна сви юмрук и замахна към пламналото лице на Марк. Улучи ухото му. Той изохка. После рамото й се заби в неговото и той се прекатури от момичето с едно пук!, подобно на изтеглена от бутилка тапа.
Марк вдигна ръце.
— Ей! Какво, по дяволите… — щръкналият му член взе да спада.
— Тъпо копеле! — единствено това успя да изкрещи Даяна. Имаше чувството, че ще се задави от всички неизречени думи.