Останало само на пода, момичето се сгърчи и се търкулна настрана, притиснало пръсти между мокрите си бедра; зачервените й гърди потрепваха. Тънка нишка течност още я свързваше с Марк.
— За бога, Даяна!
Ала тя продължаваше да го налага и не му даваше възможност да се изкаже. Предостатъчно беше говорил. Нападаше го с бързи движения, но не по женски, а като мъж — тренировките, на които се беше подложила, за да се подготви за филма, се оказаха от полза, опресниха онова, което бе усвоила в Ню Йорк, където бе израснала — как да се отбранява, как да хвърля футболна топка в съвършена спирала на разстояние трийсет ярда. Гневът, колкото и яростен да е, не променя нищо.
— Даяна, Даяна, за бога… ох… за бога, ще ме изслушаш ли?
Не! Тя знаеше, че го бива в приказките, познаваше логиката му, разсъжденията за същността на политическото му становище. Юмрукът й го улучи право в устата; в последния момент кокалчетата на ръката й се извъртяха и златният пръстен с нефрит — беше си го купила като прощален подарък, когато каза сбогом на Ню Йорк и се пресели тук — се заби в долната му устна и разцепи нежната кожа. Бликна кръв.
Марк отскочи настрани, очите му се разшириха от уплаха. В този ужасяващ момент той осъзна, че не е в състояние да я усмири. Даяна отгатна това по изкривеното му тъмно, хубаво лице.
Очите й горяха; тя се пресегна отново към тежката си чанта.
— Изчезвай от тук, кучи сине! — вече не можеше да изрече името му. — Веднага се измитай! И вземи тая… — ритна тя бедрото на момичето, с което го измъкна от транса — със себе си.
Предпазливо, без да откъсва поглед от Даяна, Марк я заобиколи и изправи момичето на крака. То беше слабо, почти крехко, гладката му кожа бе почерняла от калифорнийското слънце. По тялото му нямаше следи от бански костюм и дори в този момент то не прояви никакво чувство за свян. Даяна едва сега го огледа добре и видя, че то няма повече от петнайсет години. Малките му гърди бяха само набъбнали зърна, космите по венериния хълм бяха обръснати.
Стиснал под мишница своите и на момичето дрехи, сякаш на път да си сменя перушината, Марк се опита още веднъж да я заговори, ала Даяна побърза да го отреже.
— Не! Не казвай нищо! Ти беше само един наемател тук. Само наемател и нищо друго. Не желая да чуя нито дума от това, което искаш да ми кажеш. Не може да има никакво извинение… Никакво…
И той се упъти към вратата, като побутваше голото и вече треперещо от студ момиче пред себе си, и се запрепъва в мрака навън към колата си, паркирана встрани от къщата.
Сякаш от дълбините на морето до слуха на Даяна долетя краткото покашляне на мотора, живнал отново. Ехото му обходи върхарите и полека-лека заглъхна. Погледът й проследи от прозореца две рубинени точици, блещукащи като очи на пепелянка в тайнствен отвъден свят, които ту просветваха, ту гаснеха от въздишките на дърветата. Загубиха се в далечината и лимонените отражения на фаровете.
Тя остана неподвижна, заслушана в свистенето ма вятъра в дърветата; чувстваше се като попаднала в друг свят, като морска сирена, заплела се от глупост в рибарска мрежа и извадена от хладните тъмни дълбини над ярката безжизнена повърхност, където всичко е ново, непознато и плашещо.
Отново я побиха ледени тръпки; тя обви с ръце раменете си и хлопна вратата с крак. Кожата й беше настръхнала. Моят дом. Моят дом. Тези думи се въртяха в главата й. Това е мой дом, повтаряше си наум. Тук той беше просто наемател. Един проклет приходящ гост, когото поканих преди година и половина. За да споделя с него… Боже мой! Боже мой!
Тя се извърна от прозореца и тръгна бавно към гостната; спря пред барчето и огледа наредените напитки. Отвори бутилка ром „Бакарди“ и я наклони с такава ярост, че прозрачната течност се разпени в чашата като бурно море. Наля три пръста и погълна рома наведнъж, сякаш беше лекарство. Затвори очи и потръпна. После остави чашата, тръсна глава и бързо излезе от стаята.
Прекоси антрето, нахълта в спалнята, отвори гардероба и свали всички дрехи на Марк на пода, отиде до бюрото и започна да изхвърля останалите му вещи направо върху килима. После натъпка каквото можа в един негов очукан куфар — свидетел, по думите на Марк, на жегата в Ла Пас и на блясъка на Буенос Айрес и го затвори с трясък. Взе го в ръка и с останалите дрехи под мишница закрачи с едри, тромави крачки. Удари пръста на крака си в един стол, изруга и излезе от къщата.
Навън сладко пееха птички й се стрелкаха между върхарите. Оттатък хълма яростно залая куче, усетило може би коварните стъпки на койота. От нечие радио прогърмя рок музика, но веднага бе спряна.