Даяна пое към онази част на хълма, където високата трева бе избуяла, а къпиновите храсти бяха гъсти и бодливи. Вдигна куфара и го претегли на ръка. Той беше неизменният спътник на Марк, докато се е придвижвал от Бирма до Тайланд, а от там, както твърдеше той, на свой огромен риск през границата в забранена Камбоджа. Защото такава беше неговата кауза — да пролива кръв за осакатените и умиращи хора отвъд зората, тъй като отчасти се чувствал отговорен за тяхното страдание и гибел. Но вероятно онова, на което е бил подложен там, подобно на облъчване го е заслепило за други, не по-малко съществени неща, по-близо до дома му. Беше се променил, помисли си сега Даяна, като космонавт, завърнал се у дома след разходка на Луната; съзнанието му се бе изкривило, възприятията му се бяха превърнали в комична пародия на някогашния Марк. Пламъците на някаква незнайна клада го бяха обгорили.
Най-сетне тя вдигна тежкия си товар и го запокити в нощта. Като в забавен каданс куфарът се запремята надолу по хълма, обрасъл с тъмна орлова папрат и гъсти като в джунгла шубраци. След двайсетина ярда се удари в една издутина, капакът се отвори и съдържанието му изригна в безшумна експлозия.
После съвсем бавно Даяна започна да мята една по една останалите дрехи, докато стигна до последната. Това беше копринената риза, която му подари за последния рожден ден — любимата му, както я определи веднъж. Смачка я на топка и я хвърли при останалите вещи. По пътя си надолу ризата се закачи за клона на една огромна акация и се развя като последно знаме на бойно поле след вече загубена битка. След малко студеният нощен вятър я грабна, издигна я високо във въздуха и като откъснато от въженцето си хвърчило я отнесе надалеч. Ала преди още да я изгуби от поглед, Даяна се бе обърнала да си върви.
Потрепери, когато влезе в къщата — за пръв път от много месеци заключи и залости външната врата, сложи и предпазната верига.
Глъчта на цикадите. Тиктакането на кухненския часовник. Даяна стоеше загледана с невиждащи очи, обхванала с ръце раменете си. Вцепенението бавно я напускаше. Отиде до телефона и набра номера на Маги, ала след четвъртия свободен сигнал се сети, че тя трябваше да бъде в студиото с Крис, а тази вечер нямаше никакво желание да присъства на бурни сцени.
Изрече едно „по дяволите!“ и се върна в стаята да се преоблече. Най-добре, реши, самата аз да изчезна от тук. „Уеърхаус“ беше мястото, където можеше да се успокои и отпусне.
Закова се на място, когато се зърна в огледалото на банята — призрачен образ отвъд времето и пространството. Невидима сила я придърпа в облицованата с плочки хладна баня. Всичко замря за миг. Тя може би е статуя, носена без посока в дифузна, размазана светлина. С рязко движение на тънката си почерняла ръка щракна лампите — дъга от светлини огради лицето й. Без да отделя поглед от отражението си, бавно седна пред огледалото. Вдигна ръце и прибра назад гъстата си меднозлатиста коса, падаща по раменете. Вгледа се в лицето си, сякаш беше образ от екрана. Погледът й последователно се спираше на ясно очертания овал, на раздалечените очи, удължени и леко дръпнати в края, с виолетов ирис, посипан със златни точици и накрая — на високите скули. Прецени, че повече прилича на майка си, отколкото на баща си.
Изведнъж заплака, макар да беше сигурна само миг преди това, че ще се удържи. Зарови лице в дланите си и захлипа. Остана така известно време, като се поклащаше леко напред-назад. Усети, че това движение я поуспокои. Когато престана да хълца, стана и наплиска лицето си.
Ала шумът от изтичащата се вода сякаш й зашепна с гласа на Марк: „Скъпа? Скъпа?“ Тръсна глава, отвратена от обзелото я самосъжаление. „Я се стегни!“, заповяда си рязко. За какво ти е притрябвал толкова? Тялото й имаше вече готов отговор. Това беше единственото нещо, което я разсмя тази вечер.
Бързо се съблече и влезе под душа. Минути по-късно вече закопчаваше синята си копринена блуза. Отначало беше решила да си обуе джинсите, но после прецени, че те не са особено подходящи за тази вечер и избра импримената пола-портфейл в тъмносиньо и бледожълто. Погледна се в огледалото: висок, стегнат бюст — като на Ким Новак, както се пошегува веднъж Рубънс; тънка талия, дълги като на танцьорка крака.
Потегли със сребристия мерцедес в нощта, бавно взе тесния завой, после натисна педала на газта. Вятърът развяваше косата й, размазаните от мъглата светлини в ниското сякаш й намигаха през пробягващите край нея шубраци, черни като небето.