От болницата бе дошъл направо в строя, в който се намираше сега.
В болницата му бяха повтаряли отново и отново, че е най-добрият войник от най-доброто отделение, от най-добрия взвод, от най-добрата рота, от най-добрия батальон, от най-добрия полк, от най-добрата дивизия, от най-добрата армия.
Вуйчо предполагаше, че това е нещо, с което трябва да се гордее.
В болницата му обясниха, че е бил много болен, но сега вече се е възстановил напълно.
Това му изглеждаше добра новина.
В болницата му казаха как се казва неговият сержант и какво е сержант, а също така и какво означават отличителните знаци, какви са званията и специалностите а армията.
Дотолкова бяха заличили спомените от паметта му, че се наложи още веднъж да го обучават дори на движенията на краката по устав и на правилника за оръжията.
Наложи се дори да му обясняват какво е „Боен дихателен порцион“ или БДП, или хапче — трябваше да го взема на всеки шест часа, иначе щеше да се задуши. Това бяха кислородни таблетки, които компенсираха факта, че в атмосферата на Марс нямаше и следа от кислород.
В болницата дори се наложи да му обяснят, че под костта на черепа му има радиоантена и тя ще му причинява болка всеки път, когато направи нещо, което добрият войник никога не бива да прави. Освен това антената щеше да му дава заповеди и да му осигурява барабанен ритъм, под който да марширува. Обясниха му, че не само той, а всички имат подобни антени — докторите, сестрите, дори и генералите с по четири звезди. Това е много демократична армия, казаха те.
Вуйчо си помисли, че това е добре за една армия.
В болницата му дадоха малък пример, каква болка ще му причинява антената, ако направи нещо не както трябва.
Болката беше ужасна.
Вуйчо не можеше да не признае, че един войник трябва да е луд, за да не изпълнява задълженията си през цялото време.
В болницата му казаха, че най-важното правило от всички е следното — винаги се подчинявай на заповедите, без нито миг колебание.
Застанал в строя на железния плац, Вуйчо си даде сметка, че трябва да научи повторно много неща. В болницата не му бяха казали всичко, което трябваше да знае за живота.
Антената в главата му отново привлече вниманието му към себе си и умът му се опразни. Тя пак го изпъна в стойка „мирно“, после го накара да вземе „за почест“ с оръжието си и пак да застане „свободно“.
Мисленето му се възобнови. Вуйчо хвърли още един поглед на света наоколо.
„Такъв е животът — каза си той неуверено — замъглявания и проблясъци, а от време на време, може би, и ужасната, пронизваща болка, заради някое прегрешение.“
По виолетовото небе отгоре се носеше една малка, бързо летяща луна. Вуйчо не знаеше защо си помисли това, но му се струваше, че се движи прекалено бързо. Струваше му се нередно. И небето би трябвало да е синьо, а не виолетово.
Освен това чувстваше студ и копнееше за малко топлина. Безкрайният студ му се струваше също толкова несправедлив, колкото виолетовото небе и бързата луна.
Сега командирът на дивизията казваше нещо на командира на полка му. Командирът на полка му каза нещо на командира на батальона му. Командирът на батальона му каза нещо на командира на ротата му. Командирът на ротата му каза нещо на командира на взвода му, който бе сержант Бракман.
Бракман се приближи до Вуйчо и му заповяда да отиде до окования на стълба и да го души, докато умре.
Каза му, че това е заповед.
И Вуйчо я изпълни.
Замарширува към стълба в такт със сухата, ламаринена музика на барабанче с пружина. Всъщност звукът бе само в главата му, защото идваше от антената:
Когато стигна до мъжа, окован на стълба, Вуйчо се поколеба само за миг — защото рижият човек изглеждаше толкова нещастен. Последва мъничка, предупредителна болка в главата, като първото, дълбоко бодване на зъболекарската бормашина.
Вуйчо впи пръстите си в гърлото на рижия и болката изчезна веднага. Не натисна с палци, защото мъжът се опитваше да му каже нещо. Вуйчо бе озадачен от мълчанието му, но после си даде сметка, че антената кара и него да пази тишина точно така, както всички останали войници.
С героично усилие, окованият мъж преодоля волята на антената и заговори бързо, през спазми: