Откъм тълпата се надигна стон. Нима беше чудно, че прашните кукли на другите религии, бяха прибрани настрана поради липса на публика и всички погледи бяха насочени към Нюпорт? Духовният водач на Църквата на Безкрайно Безразличния Бог не само бе способен да предсказва бъдещето и да се справя с най-жестоките несправедливости на късмета, но и запасите му от изумителни нови сензации изглежда бяха неизчерпаеми.
Той бе толкова изобилно снабден с качествен материал, че можеше да си позволи да обяви с провлачен глас, че еднооката жена е бившата му съпруга и че Малачи Констант му е сложил рога.
— А сега ви призовавам да презрете примера, който тя ви дава с живота си, по същия начин, по който от години вече презирате примера на Малачи Констант — каза той от дървото с мек тон. — Ако искате, окачете и нейното чучело на прозорците и лампите си.
През живота си Беатрис Румфорд прекаляваше със своето нежелание. Като по-млада жена, благодарение на произхода си, тя се чувстваше дотолкова над всички останали, че не правеше нищо и не позволяваше на никого да и направи каквото и да било, защото се страхуваше да не се измърси. Животът за Беатрис Румфорд като млада жена, беше толкова изпълнен с микроби и вулгарност, че бе направо нетърпим.
Ние, от Църквата на Безкрайно Безразличния Бог, я заклеймяваме за това, че в живота си е отказвала да изложи на риск въображаемата си чистота, също както заклеймяваме Малачи Констант, че през цялото време се е валял в помия.
Във всяко действие на Беатрис се четеше разбирането и, че в интелектуално, морално и физическо отношение тя е това, което Бог е възнамерявал да бъдат човешките същества, когато станат съвършени и че останалата част от човечеството има нужда поне от още десет хиляди години, за да я стигне. Още един пример за обикновен и неспособен на творчество човек, който гъделичка Всемогъщия Бог, докато порозовее. Предположението, че Всемогъщия Бог се е възхищавал от Беатрис Румфорд заради изтънченото и възпитание е също толкова съмнително, колкото и предположението, че Всемогъщия Бог е искал Малачи Констант да бъде богат.
Мисис Румфорд — каза Уинстън Найлс Румфорд от дървото, — сега ви приканвам заедно със сина си да се изкачите по стълбата и да последвате Малачи Констант в космическия кораб, който ще излети за Титан. Искате ли да кажете нещо, преди да тръгнете?
Последва дълга пауза, през която майката и синът се приближиха един до друг и, прилепили рамо до рамо, погледнаха света, който новината на деня бе променила твърде много.
— Смятате ли да говорите пред нас, мисис Румфорд? — попита Румфорд от дървото.
— Да — каза Беатрис. — Но няма да ви отнема много време. Вярвам, че всичко, което казахте за мен, е истина, тъй като толкова рядко лъжете. Само че когато аз и синът ми се изкачим заедно по тази стълба, няма да го направим заради вас или заради тази глупава ваша тълпа. Ще го направим заради себе си. И ще докажем пред себе си, а и пред всеки, който иска да гледа, че не се боим от нищо. Сърцата ни няма да се разкъсат от мъка, когато напуснем тази планета. Тя ни отвращава поне толкова, колкото ние, под вашето ръководство, отвращаваме жителите и.
Не си спомням онези дни — продължи Беатрис, — когато съм била господарка на имението и когато не съм можела да понасям да правя каквото и да било или на мен да ми се прави каквото и да било. Но заобичах себе си в мига, в който ми казахте, че съм била такава. Човешката раса е мръсно нещо, също и Земята, също и вие.
Беатрис и Хроно преминаха бързо разстоянието до стълбата и се изкачиха. Мушнаха се покрай Малачи Констант, застанал на входа, без да кажат дума. Изчезнаха вътре.
Констант ги последва във вътрешността на кораба, когато те разглеждаха обстановката. Тя бе изненадваща — и би била особено изненадваща за живеещите в имението. Космическият кораб — на пръв поглед непристъпен на мястото си върху стълба, на свята земя и охраняван от стражи — съвсем ясно бе станал сцена на няколко разюздани гуляя.
Леглата до едно бяха неоправени. Завивките бяха усукани, смачкани и стъпкани. Чаршафите бяха изпоцапани с червило и боя за обувки.
Под краката мазно хрущяха черупки от пържени миди.
Две бутилки по четвъртинка „Планинска луна“, една литрова от „Южен комфорт“ и дузина кутии от светло пиво „Нарангасет“ — всичките празни, — бяха пръснати из кораба. Върху бялата стена до вратата с червило бяха изписани две имена: Бъд и Силвия. А на главния лост в кабината висеше черен сутиен.