— Значи вие продавате Мексико и купувате Аржентина?
— Бързо схващаш — усмихна се Рикардо. — Това би било най-правилната търговия. Аржентина също е добър избор. Облигациите са прекалено евтини. Но работата не е толкова проста.
— Защо?
— Защото Мексико иска да вземе заем от един милиард долара. А това е сделка, която трябва да спечелим.
— Разбирам. Но не желаете да продадете на инвеститорите мексикански облигации на стойност един милиард долара, когато те са изплашени от девалвация.
— Абсолютно правилно.
Помислих върху ситуацията.
— Тогава не можете ли да накарате някой друг да извърши сделката?
— При нормални обстоятелства бих разгледал този вариант. Разбира се, ние сме длъжни да участваме. Това е наш пазар, ние винаги участваме. Такива са правилата, но може би бихме могли да споделим трансакцията с две други финансови къщи и да намалим нашия риск. Проблемът е там, че „Блумфийлд Уайс“ предлагат цена за цялата сделка. А аз не мога просто така да ги оставя да спечелят.
— Това са хората, откраднали екипа ви по Източна Европа, нали?
— Точно така. Те се целят в нас. Искат позицията ни на номер едно. До неотдавна не даваха и пет пари за развиващите се пазари, но през последните няколко месеца промениха представите си.
— Вие можете да ги изхвърлите, нали?
— Не е толкова просто. Те са борсовата компания номер едно на Уолстрийт, когато стане дума за конвенционалните пазари. И на всичкото отгоре разполагат с десет пъти по-голям от нашия капитал. Ще го използват, за да си пробият път.
— И какво ще правите?
— Наистина не знам. — Той замислено дръпна от цигарата си. Оставих го да размишлява, поласкан от жеста, че споделя с мен проблем от такава важност още на втория ми работен ден.
— Значи ти харесва Аржентина — проговори накрая той.
— Да.
— Защо?
Поех си дълбоко дъх, преди да му отговоря.
— Политиката им на фиксиране на курса на песото към долара наистина изглежда, че дава плодове. И облигациите са паднали с няколко пункта само защото ги продава голям американски финансов мениджър. Те са с добра стойност.
— Аха. И коя облигация точно ти харесва?
— Диското1. — Това бяха клас брейдиоблигации, разменени за стар банков дълг, когато Аржентина бе преговаряла повторно вземането на заеми преди няколко години. — Прав ли съм?
— Знаеш ли, че баща ми беше аржентинец? — усмихна се той.
— Джейми ми каза.
— Е, аз си имам старо правило. Търговец да не търгува облигациите на собствената си страна. Не може да бъде обективен. Обикновено не нарушавам правилото си, но този път…
Той вдигна телефона.
— На кого звъните?
Той погледна часовника си.
— Министерството на търговията на Щатите има офис в Сан Франциско, който още би трябвало да работи с пазарите… Момент. Брад? — Пауза. — Рикардо Рос се обажда. Къде си в Аржентина? Диско. За двадесет милиона. Разбира се, ще изчакам.
Той ми се ухили.
— Паникьоса се. Но аз го познавам. Помоля ли да направи пазар за даден обем, ще го направи. Трябва да доказва себе си. Особено пред мен. — После каза в слушалката: — Шейсет и седем процента до плюс половин пункт? Това е широк пазар, нали, Брад?… Добре, знам, че е късно. — Той затвори и се обърна към мен. — Няма да забравиш да ми напомниш кога да продаваме, нали?
Кимнах. Сърцето ми изведнъж заби бързо.
— Време е вече да се прибираш, не мислиш ли? Започваме пак само след осем часа. Ти не спиш ли?
— Не много. А вие?
— Не много. — Рикардо се ухили.
Бяхме сродни души. Хора, които също като теб да не се нуждаят от осем часа сън, не се срещат често. Бях свикнал да си лягам в малките часове, потънал в четене или проучвания. Пет часа сън ми стигаха. Особено когато бях вглъбен в нещо.
— Яхвай колелото — каза той.
И аз го яхнах. Въртях бързо педалите към дома си, разкъсван между страха, че първата ми позиция от облигации може да отиде по дяволите, и възбудата, че всичко ще мине като по ноти.
4.
Утрото в сряда беше мъгливо. Не виждах Тауър, докато карах велосипеда си през Ийст Енд. Стари складови помещения стърчаха и от двете страни на Нароу стрийт. Модерният и хаотичен Лондон бе скрит в мъглата и почти вярвах, че съм се пренесъл във викторианска Англия, докато един микробус не премина на червено и не ме накара да скоча на тротоара.