Той се вгледа в благоверната си с явно недоумение.
— Моля?
— Просто млъкни! Да не си глух? Добре… Виж, ако ще правиш такива неща, ще е без мен и Джули, защото ние ще си заминем.
— Къде?
— Където и да е!
— Нанси, това е доказателство!
— О, Господи. Непрестижни колежи, чакайте ни!… — Тя стана. — Мисля, че е време да си тръгвам. — Вдигна кошчето на Джули.
Това, от което се боеше Кейтлин, беше, че навън е станало убийство, извършено по неизвестно какъв странен метод. Убийство — и ако сянката, която беше видял Дан, наистина принадлежеше на някого, може би убиецът беше все още наблизо.
— Ако и този път успееш да си издействаш уволнение — заяви Нанси на Крис, докато си обличаше палтото — очаквай документи за развод, господинчо.
— Нека подходим от гледната точка на всяка от областите ни — предложи Крис.
Не изглеждаше притеснен от избухването на жена си. И наистина, Нанси не си тръгна. Кейтлин си помисли: „Това е истинският брак. Те са стари другари като нас“. Знаеше докъде в крайна сметка водят подобни стълкновения. До леглото.
— Разбира се — каза тя, за да успокои духовете, — от гледна точка на социологията наблюдавахме реално, физическо събитие, което, боя се, беше трагично. Очевидно всички мислим така, иначе нямаше да сме тук скупчени като в древна пещера.
— Съгласен съм, че не беше халюцинация — намеси се Дан. — Сигурно е било замислено като шега, но вероятно някой е пострадал. Тук съм съгласен. Освен ако някоя изключителна актриса не се е появила тук, в Бел, което много ме съмнява.
— Мислех, че „Смъртта на търговския пътник“4 беше доста добро изпълнение — каза Крис.
Дан се усмихна.
— „Смъртта на търговския пътник“ не действа, когато се опиташ да мислиш как Уили Ломан се самоубива.
— Всъщност никой не видя извънземен кораб да прави на някого нещо лошо — взе думата Нанси. — Трябва да признаем това, Крис, да го признаем.
— Тогава какво видяхме? — Въпросът на Крис беше поставен наистина деликатно.
Възцари се тишина.
Кейтлин наруши мълчанието.
— Според мен основен е проблемът с травмата. Честно казано, да те събудят посред нощ е доста травмиращо. Възмутена съм и съм уплашена. — Искаше й се да си внуши, че е повече възмутена. Но знаеше, че всъщност преобладава страхът. — Мисля, че неизвестната може би е тежко ранена, скрита в някое изоставено мазе в този момент. Може би се опитва да промие раните си с риванол или нещо друго.
— Не говори такива неща — прекъсна я Нанси и потрепери.
— Как е положението с новите студенти, Нанси? — попита Дан. Беше съвсем наясно, че в департамента по психология има прекалено много преподаватели. Ако Бел се провалеше и тази учебна година със записванията, можеше не само да не го назначат, но и да му откажат професурата. Беше очевидно, че нечия смърт на територията на колежа няма да помогне.
— По-слаба от миналата година всъщност.
— Дали пък ако разгласим, че сме имали извънземни посетители, няма да помогне? — обади се Крис.
— Извинете, но кой е в кухнята? — попита Нанси.
— Никой — отвърна Кейтлин. Само че тя също беше чула звук. Стол, който поскърцва по плочките на кухненския под.
— Извинете ме — каза и се изправи. — Има ли някой там? — попита високо и тръгна през трапезарията.
Кухнята беше празна, но докато Кейтлин влизаше, й се стори, че вижда как задната врата се затваря. Извика:
— Дан, ела.
Съпругът й стана, пое си дъх и също влезе в кухнята. Нанси и Крис го следваха по петите.
— Не искам да тревожа никого — уведоми ги тихо Кейтлин, — но мисля, че някой току-що излезе на верандата.
Дан отвори вратата. Малкият страничен двор беше окъпан в лунна светлина и очевидно празен. Той хвърли поглед към алеята за паркиране, после излезе и огледа улицата. Студ и тишина, нищо друго.
— Какво става? — попита жена му.
Той поклати глава.
— На Оукроудския фронт нищо ново.
— Чух скърцане на стол и си помислих… не знам какво си помислих.
— Сигурно е бил вятърът.
— Няма вятър. — Тя хвана стола и го провлече по пода. — Някой правеше ето така.
— Няма никого — каза Дан и хлопна задната врата. — Е, вече със сигурност няма.
Имаше обаче странното чувство, че не е точно така. Побиха го тръпки. Стаята изглеждаше някак — каква? Беше достатъчно подредена и чиста, но изглеждаше — нямаше друг начин да се изрази — изглеждаше… обитавана.
4
Героят се самоубива, за да могат синовете му да получат парите от застраховката. — Б.пр.