— Разбира се. Всъщност тъкмо с него говорих за вашия колеж. Но той не спомена, че някое от момчетата му е като моя син.
— Не, ученикът, за когото споменах, не е от неговите деца.
Още двама зачеркнати от листа. Чудесно. От живеещите на Оук Роуд оставаха Пол и Ейми Уорнър и Конър Калахан. Но информацията си имаше цена: по всяко време тази жена можеше да спомене за „д-р Уендърс“ на Джон Келтън. Вероятно това нямаше да доведе до нищо повече от учуден поглед, но ако директорката се разприказваше, можеше да стане опасно.
— Все още не съм напуснал „Мейбри“, така че ще ви помоля да…
— Ама разбира се. Прекрасно ви разбирам. Нито дума.
— Може ли да ме разведете из колежа? Просто да хвърлим око на някои часове? Синът ми е в средното училище.
Мари Чайлдс го заведе в научната лаборатория. Между нещата, които видя там, изпъкваше сложна плетеница от стъклени тръбички, с три колби, които весело бълбукаха отстрани.
— О, Господи! — възкликна директорката и забърза към системата. — Това не бива да се оставя без надзор!
Огледа се и подвикна:
— Конър?
Тишина.
— Все такива ги върши това момче. Трябваше да измерва реакцията на тялото на някакви замърсители и храните. Но не може да оставя бунзенови горелки включени просто така.
— Това ли е свръхнадареният ви ученик?
Тя се засмя.
— Можете ли да пазите тайна?
— Разбира се.
— Калаханови наистина са се видели в чудо с това момче. Просто е невероятен. Но този експеримент трябва да се премести в природо-математическия департамент — не можем да държим тези неща повече тук. Вижте само тези стъкленици.
— Никога не съм виждал нещо подобно.
— О, сигурна съм, че разделя всяка молекула в различен контейнер или нещо подобно. Вероятно е направил поне пет оригинални изобретения за методите и устройствата. Освен това знае френски, немски, испански и, за Бога, кантонски!
— Това сигурно изнервя другите ученици.
— Да го кажем така. Ако вашият син дойде тук, Конър ще ви е вечно благодарен, защото ще има другар, който се движи със същата скорост като него.
— Моят син не е чак толкова свръхнадарен, но все пак достатъчно, за да се почувстват и двамата облекчени. — Погледна си часовника. — Много ви благодаря. Сложихте колежа си начело в списъка ми.
— И точно там трябва да бъде. Ние сме най-добрият, макар и пренебрегван малък колеж в Съединените американски щати.
С други думи, съвършената дупка, в която сивите да скрият блестящото си малко създание — Конър Калахан. По пътя към кабинета й той каза:
— Класовете не са ли прекалено големи?
— Защо?
— Ами… — видях поне трийсетина деца в един кабинет.
— Къде?
— Срещу лабораторията.
Тя поклати глава.
— Нека проверим. — Покани го в кабинета си и направи точно това, от което той имаше нужда: извика списък на класовете.
— Не, двадесет и двама в шести клас за усилено изучаване на английски. А и това е голяма бройка за нас. Опитваме се да държим бройката някъде около осемнайсет деца.
Щом се качи във волвото, Уилкис отвори палмтопа и потупа екрана няколко пъти. Беше извън Уай-Фай9 обхват, така че прикачи антената и скоро наблюдаваше компютъра й. Списъкът с класовете все още бе там и той го записа в паметта на палмтопа.
Вече имаше идеалното оръжие — този списък. Въоръжен с него, нямаше нужда да се приближава до Оук Роуд, за да изпълни плана си, нито щеше да му се наложи да е близо до Конър Калахан, когато той умре, нито смъртта му щеше да изглежда като покушение.
Но щеше да отиде до Оук Роуд. И той можеше да играе играта на лъжи на сивите и смяташе да ги заблуди, че е повярвал на измамата им. Знаеше, че Конър Калахан и Пол Уорнър са в средното училище и че описанието, дадено на Лорън, е на гимназиален ученик. Значи беше един от синовете на Келтън. Така че Майк щеше да посети къщата на Келтънови — и само тяхната къща. Сивите щяха да решат, че е налапал въдицата им.
Това, което смяташе да направи там и на много други места, не включваше пряко убийство. Процесът по никакъв начин не беше взет от сивите. Беше измислен през Втората световна война от д-р Антонио Краузе, който го беше пренесъл от Аушвиц към операциите на д-р Хубертус Щругхолд в Тексас като част от операция „Кламер“ през 1947 година.
Оттогава това беше станало за служителите на ЦРУ нещо рутинно. Изпитано в бойни условия средство, напълно надеждно. Единствената разлика между това, което трябваше да направи той, и начина, по който щеше да постъпи един оперативен агент, беше, че Уилкис не разполагаше с хирургически комплект и трябваше да си създаде свой.
9
Уай-Фай (Wi-Fi, Wireless Fidelity) — набор от стандарти, които определят начина за прехвърляне на информация през безжични мрежи. — Б.пр.