Глава VI
В живота на Дейлайт се появи Диди Мейсън. Тя се появи съвсем незабелязано. Той я прие напълно равнодушно, без да я отличава от мебелировката на кантората си, от момчето в кантората — Морисън, главния доверен и единствен чиновник — и от цялата останала обстановка в работното място на свръхчовека. Ако през първите месеци от нейната работа го бяха попитали за цвета на очите и, той нямаше да може да отговори. Понеже косата й бе светлокафява, в подсъзнанието му се бе създала смътната представа за брюнетка. По същия начин му се струваше, че не е нито тънка, нито дебела. Нямаше никакво понятие как се облича. Не беше познавач по този въпрос, пък и не го интересуваше. Не бе забелязал нищо необикновено и смяташе, че се облича все пак някак си. За него тя беше „мис Мейсън“ и толкова, макар че като стенографка му се струваше бърза и акуратна. Но и това му впечатление беше твърде смътно, защото не бе имал допир с други стенографи и смяташе, че всички са така бързи и акуратни.
Една сутрин, подписвайки писма, той се натъкна на израза аз бих18. Той бързо прегледа цялата страница за да види дали има други подобни фрази, и откри доста изрази аз ще. Аз бих беше писано само на едно — единствено място и ярко се открояваше. Натисна два пъти копчето на звънеца и миг по-късно влезе Диди Мейсън.
— Аз ли съм казал така, мис Мейсън? — попита той, като протегна към нея писмото й и показа опущението.
По лицето и премина сянка на досада. Беше виновна.
— Моя грешка — каза тя. — Съжалявам! Но знаете ли, това не е грешка! — прибави бързо тя.
— Защо мислите така? — я предизвика Дейлайт. — На мене ми звучи грешно.
В това време тя бе стигнала до вратата, но при тази забележка се обърна с писмото в ръка.
— Въпреки всичко, така е правилно.
— Но тогава всички „аз ще“ са неправилни — заспори той.
— Точно така — беше храбрият и отговор. — Да ги поправя ли?
— В понеделник бих дошъл да се занимаем със сделката. — Дейлайт повтори на висок глас изречението от писмото. Имаше важен и сериозен вид, а със слуха си напрегнато изследваше собствения си глас. Той поклати глава. — Не ми звучи правилно, мис Мейсън. Просто не ми звучи правилно. Никой не ми пише по този начин. Всички казват „аз ще“ — дори никой от образованите хора. Не е ли така?
— Да — съгласи се тя и излезе, за да поправи грешката на машината.
Така се случи този ден, че сред няколкото мъже, с които седна да обядва, имаше и един млад англичанин — минен инженер. Ако се бе случило друг път, той не би обърнал внимание на говора му, но след спречкването със стенографката си той бе поразен веднага от израза аз бих, който англичанинът повтори няколко пъти през обеда, и Дейлайт беше сигурен, че добре го е чул.
След обеда той заведе в едно ъгълче Макинтош, един от членовете на клуба, за когото по славата му на добър футболист знаеше, че е завършил колеж.
— Слушай, Бъни — попита го Дейлайт, — как е правилно да се каже „В понеделник бих дошъл да се занимаем със сделката“ или „В понеделник ще дойда да се занимаем със сделката“?
Бившият футболен капитан мъчително мисли цяла минута.
— Проклет да съм, ако знам! — призна си той. — Аз как го казвам?
— Аз ще, разбира се!
— Тогава обратното е вярно, можеш да си сигурен в това! Винаги съм бил слаб по граматика.
На връщане към бюрото Дейлайт се отби в една книжарница и си купи граматика; с крака върху писалището той цял час се рови из страниците и.
— Да ми отрежат главата, ако момичето не е право! — гласно заключи той накрая.
За пръв път бе поразен от обстоятелството, че неговата стенографка беше малко по-особена. Дотогава я бе приемал като женско същество и част от мебелировката на бюрото. Но след като бе доказала, че знае граматика по-добре от финансистите и колежаните, тя се превърна в определена личност. Струваше му се, че се откроява така ясно в съзнанието му, както „аз бих“ се бе откроило върху напечатаната страница. Така той започна да й обръща повече внимание.
18
Твърде характерна грешка, правена от много американци, които поради непознаване на граматиката заменят правилното I shell — формата за образуване на бъдеще време, първо лице, в I will — което в първо лице придава на фразата друг смисъл Тази разлика е трудно преводима, понеже е характерна само за английски език. — Б.пр.