Що се отнася до срещата с нея, денят не му донесе сполука; но не беше и съвсем безрезултатен, защото Дейлайт изпита голямо удоволствие от чистия въздух и ездата. В понеделник посредниците получиха нареждания да му намерят най-хубавия червено кафяв жребец, който може да се купи с пари. На няколко пъти през седмицата той ходи да види доста голям брой коне, опита няколко от тях, но никой не го задоволи. Едва в събота се натъкна на Боб. Още от пръв поглед Дейлайт разбра, че точно това е, което търсеше. Беше малко едър за яздене, но не и за такъв голям човек като Дейлайт. Конят беше в чудесно състояние, на слънце козината му пламтеше, а извитата му шия напомняше скъпа статуя.
— Великолепен е! — каза Дейлайт, но търговецът не беше толкова въодушевен. Той продаваше коня като посредник, а предишният му собственик беше настоял да се каже какъв е истинският му характер. И търговецът разказа всичко.
— Конят не е толкова лош, но е опасен. Пиперлия е и прави номера, но не е злобен. Може и да ви убие, но просто от игривост, разбирате ли, без желание да причини злина! Аз лично не бих се качил на него. А иначе е прекрасен кон! Погледнете гръдния му кош! Вижте краката му! Никакви белези. Никога не е бил раняван, но и никога не е бил обуздан. Още никой не е успял да се справи с него. Освен това е и планинар, свикнал е с планинските пътеки, защото е отрасъл на такова място. Краката му са сигурни като на коза, стига да не си науми да прави бели! Не се плаши. Не го е страх от нищо, но понякога се преструва. Чифтета не хвърля, но се изправя на задните си крака. Трябва да го яздите винаги с мартингал22. Има лошия навик съвсем безпричинно да се обръща изведнъж. Сигурно мисли, че така си прави шега с ездача. Зависи от настроението му. Някой ден ще мине двадесет мили съвсем спокойно и приятно, а на следващия още преди да тръгнете, става невъзможен. Познава автомобилите много добре, би могъл да заспи до някой от тях или да яде сено от него. Ще минат деветнайсет коли край него, без да му мигне окото, а при двайсетата може би, само защото му е дошло веселото настроение, ще хукне като някой полудив кон. С една дума, е твърде буен и пълен с изненади, за да го яздиш спокойно. Сегашният му притежател го е нарекъл Юда Иискариотски и не е съгласен да го продаде, преди купувачът да знае всичко за него. Това е, което знам, но погледнете гривата и опашката му. Виждали ли сте някога нещо подобно? Косъмът му е тънък като косица на пеленаче.
Продавачът беше прав. Дейлайт разгледа гривата и видя, че косъмът му е по-тънък от косъма на всички коне, които бе виждал досега. А цветът на гривата беше необикновен — златисто кафяв. Докато Дейлайт рошеше гривата му с пръсти. Боб обърна глава и игриво го побутна по рамото.
— Оседлайте го, ще го изпробвам! — каза той на продавача. — Дали е свикнал с шпори? Само не слагайте английско седло. Дайте ми добро мексиканско седло и мундщук — но да не е много остър, щом обича да се изправя на задните си крака!
Дейлайт напътстваше оседлаването и сам намести мундщука, определи дължината на стремената и притегна колана под корема му. Поклати глава, когато турнаха мартингала, но послуша съвета на търговеца и позволи да го сложат. А Боб в това време не им създаваше неприятности, само весело помръдваше и проявяваше нетърпеливост. Държа се прилично и през последвалата едночасова обездка, с изключение на напълно допустимите измитания и подскоци. Дейлайт беше възхитен; покупката бе веднага сключена; а Боб с пълна амуниция и разни допълнителни Принадлежности, бе изпратен през залива, за да бъде настанен в конюшните на Оуклъндската академия по езда.
Следващият ден беше неделя и Дейлайт стана рано, прекоси залива с ферибот, като взе със себе си Уолф, водача на кучешкия си впряг, единственото куче, което бе довел със себе си от Аляска. Колкото и да търсеше из Пиемонтските хълмове и по пътя с многото порти, Дейлайт не можа да зърне Диди Мейсън и кафявочервения и жребец. Но не му остана време да изпита разочарование, защото собственият му кафявочервен жребец го държеше в постоянно напрежение. Боб се оказа пълен с дяволии и упорство; измори ездача си, а и сам се измори здравата. Дейлайт събра цялото си умение да се справя с коне и всичките си познания за конете, а пък Боб от своя страна опита всички номера, които знаеше. Щом откри, че мартингалът му е хлабав, той даде цяло представление, като се изправи на задните си крака и дори показа как може да ходи само на тях. В продължение на десет минути Дейлайт напразно се мъчеше да го успокои, после слезе от седлото и затегна мартингала. Тогава Боб стана ангелски послушен. Успя напълно да измами Дейлайт. Половин час с такова добро държане възвърна доверието на Дейлайт и той яздеше ходом, с отпуснати колене, отпуснал юздата върху шията на коня и си свиваше цигара. Боб ненадейно и със светкавична бързина се извърна на задните си крака, вдигайки леко предните във въздуха. Дейлайт изпусна дясното стреме и се хвана с ръце за шията на коня; Боб се възползува от положението и хукна надолу по пътя. Дейлайт успя да се качи отново на седлото и да спре коня, като се надяваше, че няма да срещне Диди Мейсън точно сега. Когато се върнаха на същото място, Боб отново се извърна. Този път Дейлайт се задържа на седлото, но успя само да дръпне юздите, без да спре животното. Той забеляза, че Боб винаги се извръща надясно и реши да го държи направо, като го пришпори отляво. Но извръщането му бе така внезапно и бързо, че нищо не можеше да се направи.