Преди тя да може да му отговори, той пак се впусна да излага плана си, защото в мисления си взор виждаше новия град-мечта, който той строеше по Аламедските хълмове до вратата към Далечния изток23.
— Знаете ли, проверих, че Фърт ъф Клайд, където англичаните строят броненосците си, е колкото половината на нашия Оуклъндски залив, ей там, където се въргалят онези стари корита? А защо и тука да няма един Фърт ъф Клайд? Защото Оуклъндският градски съвет прекарва времето си в спорове за сливите и гроздето. Нужен е човек, който да може да види всичко това, а след това — организация. Този човек съм аз. Не напразно създадох Офир. Веднъж само да се пораздвижат нещата, ще започне да нахлува и капитал отвън. Аз трябва само да туря началото. „Джентълмени, ще кажа аз, ето ви всички преимущества на един голям град. Тях господ ги е поставил на това място, а мене ме е определил да ги видя. Желаете ли да разтоварвате вашите коприни и чай от Азия и направо да ги препращате към Източните щати? Ето ви пристани за вашите параходи, ето ви и железопътни линии! Желаете ли заводи, от които да можете направо да товарите по вода и суша? Ето те са тук, а ето ви и съвсем модерен град, с последните новости и подобрения, където вие и работниците ви можете да живеете!“
А ето и въпроса с водата! Почти всички водоизточници ще се окажат мои. Защо да не се заема и с водопроводите? Сега в Оуклънд има две водопроводни компании, които се бият като куче и котка и са почти пред фалит. Един град има нужда от добра водопроводна система. Те не могат да му я дадат. Затънали са в блатото. Ще ги глътна и ще снабдя града с истински водопровод. И в това има пара — пара има навсякъде! Всичко е свързано едно с друго. Всяко ново подобрение повдига цената на всичко останало. Цената се повдига и от хората. Колкото повече народ се събира на едно място, толкова повече се покачват цените на парцелите — за строеж. А това място може да побере много народ. Вижте го! Само го вижте! Не можете да намерите по-хубаво място за голям град. Трябва само да се докарат хората и за две години аз ще докарам тука сто — двеста хиляди души. И нещо повече, това няма да е някоя дива спекулация с покачване цените на местата за строеж. Не, всичко ще бъде законно. След двадесет години от тая страна на залива ще живеят един милион души. Нужни са и хотели. Сега няма нито един свестен хотел в целия град. Ще построя няколко модерни хотела, които ще накарат хората да се заглеждат в тях. Не ме е грижа, ако първите години не дават печалба. Ефектът, който ще предизвикат, ще ми върне парите от другите начинания. И, о, още нещо, ще посадя няколко милиона евкалиптови дървета по тези хълмове!
— Но как смятате да направите всичко това? — попита Диди. — Нямате достатъчно пари, за да изпълните всичките си планове.
— Имам тридесет милиона, а ако имам нужда от повече пари, ще мога да взема заем срещу земята и другите работи! Лихвата на ипотеките няма да бъде по-голяма от увеличението в цените на парцелите, а аз скоро ще почна да продавам парцели!
В следващите няколко седмици Дейлайт беше много зает. По-голямата част от времето си той прекарваше в Оуклънд и рядко се връщаше в кантората. Беше решил да премести кантората си в Оуклънд, но както каза на Диди, най-напред трябваше да приключи със закупуването на земите. Неделя след неделя те се изкачваха на върха ту на един, ту на друг хълм, гледаха оттам града и предградията му и той и показваше последните си покупки. Отначало негови бяха отделни ивици и пръснати парчета земя; но с течение на времето чуждите земи станаха все по-редки, докато накрая имаше само островчета тук-таме, заобиколени изцяло от земите на Дейлайт.
Трябваше да се пипа бързо и в огромен мащаб, защото в Оуклънд и околностите му скоро усетиха бясното закупуване на земя. Но Дейлайт имаше готова пара, а неговата политика беше винаги да нанася удара мълниеносно. Той спокойно привърши с доста неща, преди още другите да усетят предстоящия удар. Докато неговите агенти закупуваха ъгловите места, цели квартали в търговския център на града и запустелите земи в покрайнините — това щяха да бъдат парцели за бъдещите заводи, — Дейлайт получаваше монополни права от градския съвет, превзе двете водопроводни компании, осемте или деветте отделни трамвайни линии и сложи ръка на Оуклъндският залив и крайбрежните земи, където смяташе да построи пристани. Тези земи от години бяха предмет на спорове и дела, но Дейлайт хвана бика за рогата, като откупи всички права на частните собственици и в същото време взе земите под наем от общинския съвет.
23
Заливът на Сан Франциско е главното американско пристанище, което свързва страната с Тихия океан, Япония, Китай, Индонезия и пр. — Б. пр.