– Предполагам, че не биваше… да прекъсвам тренировката ви… но… това означава много… за моя баща.
Нахалникът далеч не дишаше толкова тежко като Куп, но петнайсетте години на дисциплина в НФЛ си казаха думата и Куп успя да измайстори една усмивка.
– Разбира се. С удоволствие.
Хлапето извади мобилния си телефон и се засуети с него, докато през цялото време дрънкаше как двамата с баща му били най-големите му фенове, Куп полагаше огромни усилия да накара дробовете си да работят. Оказа се, че запаленият му почитател е спринтьор от Първа дивизия, което накара Куп да се почувства малко по-добре. Несъмнено през следващите няколко дни щеше да се наложи да налага бедрото си с торбички с лед, но какво от това? Да бъде шампион, беше негово рождено право.
Все пак в крайна сметка денят беше добър за Купър Греъм.
Нищо не го помрачаваше, с изключение на една досадна жена.
Забеляза я в Музейния кампус на Чикаго, след като пристигна там с такси, за да вземе колата си. И ето я сега, седнала на една пейка. Преструваше се, че чете книга.
Вчера беше облечена като бездомница с разрошена сива коса. Днес с черните шорти, клина и дългата тениска приличаше на студентка от Художествената академия. Не виждаше колата ѝ, но несъмнено беше паркирана някъде наблизо. Ако съвсем случайно не беше забелязал тъмнозелената "Хюндай Соната" със счупен заден стоп, паркирана прекалено често близо до него през последните четири дни, можеше и да не се досети, че го следят. Вече му бе дошло до гуша от това.
Но щом се запъти към нея, един градски автобус спря. Може би досадницата имаше ЕSP[2] , защото скочи в него и той пропусна шанса си. Това не го притесни особено, тъй като беше почти сигурен, че ще я види отново.
И това действително се случи. Две вечери по-късно.
Пайпър прекоси улицата към входа на "Спирала", нощния клуб на Купър Греъм, който бе отворил врати през юли, шест месеца след като той се бе оттеглил от "Чикаго Старс". Лекият септемврийски вятър галеше голите ѝ крака и нахлуваше под полата на късата черна рокля без ръкави. Под нея тя носеше предпоследния си комплект чисто бельо. Рано или късно трябваше да се заеме с прането, но засега единствената ѝ грижа беше да регистрира всяко движение на Купър Греъм.
Скалпът я сърбеше от нахлузената върху късо подстриганата и коса дълга черна перука, която бе забърсала от един магазин за вещи втора употреба. Горещо се молеше косата, заедно с деколтето тип "лодка", издължената плътна очна линия, аленото червило и повдигащият сутиен най-сетне да ѝ помогнат да мине покрай примитивната форма на живот, изживяваща се като пропускателен мениджър, охраняващ зорко дверите на "Спирала" – препятствие, което не бе успяла да преодолее при последните си два опита.
Същата горила беше на смяна и тази вечер. Имаше формата на торпедо от деветнайсети век: дебела бойна глава, як торс и разширени като перки крака. Първия път бе изръмжал отказа си тя да влезе, като в същото време бе махнал на две блондинки с елегантно разрошени коси да минат през двойните месингови врати. Тя, разбира се, бе изразила възмущението сн.
– Какво искате да кажете с това, че заведението е пълно? Тях ги пуснахте.
Той огледа с присвити очи късо подстриганата ѝ коса, най-хубавата ѝ бяла блуза и тънките.
– Точно това, което казах.
Сцената се бе разиграла миналата съботна вечер. Пайпър не можеше да си върши работата, ако не проникнеше на територията на "Спирала", но след като клубът беше отворен само четири нощи през седмицата, до вчера не бе имала възможност да направи следващ опит. Въпреки че бе сресала косата си и бе облякла пола и блуза, охранителят не беше впечатлен и това означаваше, че трябваше да вдигне залозите. Избра тази рокля от "Н&М" , смени удобните ботуши със сандали с каишки на убийствено високи токчета – същинска инквизиция за краката. И взе назаем от приятелката си Джен малка вечерна чантичка тип "портмоне". Чантичката не беше достатъчно голяма и побра само мобилния ѝ телефон, фалшива лична карта и две банкноти от двайсет долара. Останалото – всичко, което съвсем точно я идентифицираше като Пайпър Дъв – беше надлежно скътано в багажника на колата ѝ: лаптоп; сак, съдържащ богата колекция от шапки, тъмни очила, якета и шалове, които използваше за дегизировка; и полунеприличен уред за пишкане, който бе нарекла Тинкълбел.
"Спирала", наречен в чест на дългите и смъртоносно точни спирални пасове на Купър Греъм, беше най-нашумелият нощен клуб и напълно очаквано, край кадифеното въже се бе заформила дълга опашка. Докато приближаваше Торпедото, Пайпър задържа дъх и изпъна рамене, за да изхвръкнат гърдите и напред.
2
Електронна стабилизираща програма, поддържаща траекторията на движение на автомобила съобразно зададеното направление от водача. – Б. пр.