– Което никога нямаше да се случи.
– Може би не. А може би да.
– Назначих те да наблюдаваш персонала, а не мен.
Диамата стояла толкова близо, че тя усети уханието на праха за пране, носещо се от блузата му.
– Наясно си, че този разговор нямаше да се състои, ако бях мъж.
– Но не си. И не ми излизай със сексистки номера!
– Когато е нужно, ще го правя, – Начинът, по който се извисяваше най нея ѝ пречеше да запази самообладание. – Ако някой от бодигардовете ти беше дръпнал онзи тип от теб, което е малко вероятно да се случи, тъй като всички са прекалено заети да се свалят с клиентките, изобщо нямаше да го направиш на въпрос.
Той присви очи – предпазливо – и тя си помисли, че го е поставила натясно, ала Куп нямате намерение да се предава толкова лесно. Вместо това пристъпи още по-близо до нея, така че тя усети топлината на тялото му през тънкия плат на съдраната си рокля.
– Нямам нужда да бъда спасяван от никого.
Професионализмът ѝ се изпари. Сега Пайпър беше не по-малко ядосана от него.
– Нима? А ако са двама срещу един? Тогава какво ще направиш?
– Особено тогава – изрече той с нещо, наподобяващо презрително изсумтяване.
Сега бяха толкова близо едни до друг, че носовете им се допираха. Или по-точно, щяха да се допират, ако тя беше с една глава по-висока.
– Ами ако са трима срещу един?
– Мога да се грижа за себе си.
Пайпър нямаше намерение да отстъпи.
– Ами ако нападателят е въоръжен? Тогава какво ще направиш? – Тя изду гърди и за нещастие, зърната ѝ докоснаха неговите гърди.
Той се извиси още по-високо, притискайки я още повече към себе си.
– Имам по-добър въпрос: ти какво би сторила?
– Аз съм обучена! Ти не си.
– Ти си трън в задника – изръмжа той.
И без никакво предупреждение я привлече към себе си, сведе глава и устните му се прилепиха върху нейните, Пайпър беше толкова шокирана, че ахна и разтвори устни, а той тутакси се възползва и впи своите в нейните.
Целувката му бе завладяваща. Покоряваща. Страстна и настойчива. Ръката му се стрелна към цепнатата отстрани рокля. Докосна голата кожа на бедрото ѝ, пръстите му я изгаряха като пламъци. Всяка клетка от тялото ѝ се събуди. С пълна сила. Както когато на разсъмване петелът закукурига от покрива или слънцето блесне високо в небето, толкова напълно събудена.
Сподави въздишката си. Беше така приятно да усеща прегръдката му. Да вкусва сладостта му. Ръката му се плъзна по-нагоре под роклята. Коляното му се притисна между краката ѝ. Тя искаше това. Искате го толкова силно, че бе готова да забрави всичко и да се отдаде. Искаше го...
– Не! – Пайпър го блъсна яростно в гърдите. – Отдръпни се!
Беше бясна на него, но още повече на себе си.
– Ако отново се опиташ, ще се озовеш на пода… като пияния си приятел. – Извъртя се и хукна нагоре по стълбите.
Куп се потеше като след цял ден усилени тренировки.
Какво, по дяволите, се бе случило? Да не би да се превръщаше в поредния мерзавец, който си мислеше, че след като играе футбол, има правото да напада жени? Облегна се на стената, усети, че му се гади, докато се опитваше да се окопити. Винаги жените го целуваха, а не той тях. Те се повдигаха на пръсти, обвиваха парфюмираните си ръце около шията му, разтваряха устни и ги впиваха в неговите.
Той полудяваше. Това беше единственото обяснение. Всички му казваха, че след като се оттегли от активния спорт, ще има проблеми с приспособяването, но Куп никога не бе очаквал нещо подобно. Той беше два пъти по-едър от нея и без значение за колко корава и непобедима се смяташе Ши-Ра, Принцесата на Силата[15], той можеше да я смаже.
Господи, колко беше бясна. Трябваше да го изрита здравата в топките.
Но не го бе направила.
Защото беше бясна, но не се страхуваше от него. Ако се чувстваше застрашена, дори съвсем малко, сега той щеше да се превива надве, стиснал чатала си.
Или може би той просто си търсеше извинение за отвратителното си поведение. Начин да се почувства добре, въпреки това, което бе направил. Но нямаше нищо добро в това, да се нахвърлиш върху беззащитна жена.
Която не беше беззащитна. Ни най-малко. При все това...
Мамка му.
Харесваше му Пайпър да е около него. В същото време ненавиждаше тя да е около него. Пречеше му да се съсредоточи. Но пък вършеше страхотна работа и той би бил пълен мръсник, ако я уволни заради това, което току-що се бе случило, особено след като вината беше единствено негова.
Трябваше да измисли друг начин да се справи с нея – начин, който нямаше да го изхвърли от играта.